Източници за длъжността "кавха" при някои дагестански общества

Източниците, които ще се цитират тук са публикувани в сборник, включващ архивни материали от 17-19 век представляващи документи чрез които се утвърждава обичайното право в определени норми на селските общини и общества. Сборникът е издаден в 1965 г. от издателство "Наука" на Дагестанския филиал на АН на СССР и преиздаден в 2007 г.

~~~

"Сведения о Кайтаге, собранные по некоторым данным"

 ЦГИА ГрузССР, ф. 416, оп. 4, д. 13, лл. 1—18.
Предположительно датируется 50—60-ми годами XIX в.
Автор неизвестен.

"До введения наибских управлений в Кайтаге поря-док сельского управления существовал на следующих началах: в каждой деревне были члены сельского управления - кадий,
старшины5  и почетные лица6 . Кадиев было в каждой деревне по одному, но на общественном месте при разборе важного дела кадий избирался один (по желанию общества), более зна-ющий и ученее. число старшин было весьма неопределенно (кроме Урчамульского магала здесь было 3 старшины и 1 ка-дий); они назначались и выбирались в каждой деревне смотря по ее величине.  "

/ 5 по-кайтагски «хулель»; «кевха» — на языках, которыми говорят в Башлах,
Утемише и терекеме.
6 почетный карт и тамада везде в Кайтаге./

 "В Урчамульском магале было три тухума, пользовавшихся наследственно [правом] на общественное управление2 , —Кев-ха (в Шеляншах), Гасан-бек (в Киркия) и Басур (в Карцыке); из этих трех тухумов постоянно выбирались старшины, кото-рым переходило наследственно это право от отца к сыну. По какому случаю этим тухумам предоставлено наследственное1  право на общественное управление, кем оно предоставлено и
когда? наверное неизвестно.Только об одном тухуме Кевха и сохранилось небольшое и темное предание. С давних времен вблизи деревни Шеляншах была большая деревня Ирцыга, из
которой постоянно в военное время выходил о  80 всадников — 40 на белых и 40 на вороных лошадях. во время разорения этой деревни персидским шахом (неизвестно каким) одна жен-
щина с несколькими детьми спаслась бегством и поселилась в сел. Шелянши. С тех пор будто бы тухуму дано название Кев-ха и наследственное право на общественное управление."

~~

В тази любопитна легенда може би се крие указание за това, че голяма част от тези планински селища възникват на принципа на военна повинност или задължение за охрана на проходи и пътни трасета. Възможно е също населението от Шелянши да е имало представа за по-благороден произход /военни командири или други управители например/ на родовете от Ирцыга, щом със заселването на оцелелите общественото управление веднага преминава към Шелянши. Тоест възможно е в миналото, Ирцыга да е бил център и седалище на управител, военен или друг, на дадена област или общество.

~~~

Сведение о Табасарани

 ЦГИА ГрузССР, ф. 416, оп. 4, д. 16, лл. 1—10.
Последняя дата в тексте— 1867 г.
Автор — поручик Сотников.

"7. деревни управлялись старшиной и муллою; старшина ре-шал дела по адату, а мулла — по шариату (по наследству, брач-ные). недовольный решением старшины отправлялся к одно-
му из главных трех старшин (селений Ругуджа, Храх и Хив), тот решал по адату и сообщал решение свое старшине для испол-нения. для приведения решения в исполнение в деревне были и теперь есть помощники старшины (чоуши). Старшина назы-вается кевха, чоуш — бакавул. Кроме того, есть надсмотрщики полей, которые тоже принадлежат к сельскому управлению; надсмотрщики эти называются: в уздень табасарани—кизиль (в раят Курухчи). Кевха и бакавулы были наследственны, а ки-зиляры—выборные. Кевхи и бакавулы от общества никакой платы не получали, а кизиляры — по 1 или 1/2  сабы ячменя или
пшеницы со двора за летнее время, кроме того, в их пользу шел штраф за потраву (в первый раз — чурек, во второй —киля ячменя или пшеницы, в третий—саба хлеба, высший штраф).
Сельские старшины штрафов не брали, исключая если истец, выиграв дело, сам давал, — что они разделяли с бакавулами. Решения старшины имели действительную силу на ответчика,
когда большинство деревни решению этому сочувствовало, в противном случае надо было обращаться к трем главным стар-шинам. некоторые сельские старшины, вместо кевхи, носили
название ахи-сакалы; из ахи-сакалов был известен ханахский ахи-сакал (отличавшийся даром слова), который имел влияние на весь Кухрикский магал и сам собирал этот магал на общую
сходку независимо от других магалов. (Сын этого ахи-сакала теперь старшина халагский  рамазан) .

8. Кроме упомянутого выше халагского ахи-сакала в узден-ской Табасарани были три главных старшины (ахи-кевха) — старшины селений ругуджа, Храх и Хив (Южной табасарани),
которым подчинялся и халагский ахи-сакал. Старшины эти, как и все, были наследственны. Собственно говоря, они уп-равляли узденскою табасаранью, а табасаранский кадий имел
очень слабое влияние на управление узденями. Без них никто не мог собрать народ на общую сходку. они после совещания между собою сообщали народу цель сбора и назначали место
для сбора.ком (Южной табасарани)... Главные старшины собирали народ, когда нужно было произвесть общее восстание или для разбо-ра дела по важным убийствам, прелюбодеяниям, грабежам и большим воровствам; решения их приводились в исполнение на месте разбора, виновный штрафовался: за убийство — 6 штуками рогатого скота1 , а за прелюбодеяние, грабежи и во-ровство — менее, до 1 штуки. на сборах этих сильные тухумы имели влияние по большинству членов; преступник из боль-шого тухума подвергался меньшему оштрафованию, чем сла-бого тухума. Кроме означенных штрафов, главные старшины никакого вознаграждения от обществ не получали.Из числа трех главных старшин каждый имел право разби-рать жалобу явившегося один и сообщал свое решение в дерев-ню для исполнения. решение главного старшины ни в каком случае нельзя было нарушить или не исполнить; односельцы
виновного обязаны силой привести решение главного стар-шины в исполнение. По этому поводу рассказывают случай в сел. Хурико: лет 30 тому назад один из хуринцев не исполнил
решение главного старшины, за что по приказанию старшины зажгли его дом; за поджог дома восстали родственники винов-ного, произошла в селении драка, кончившаяся убийством 5
человек и сожжением 7 домов родственников виновного. При каких обстоятельствах и как приобрели власть озна-ченные три головные старшины, в памяти народа не сохрани-
лось. надо полагать, что при каких-нибудь исключительных случаях старшины из селений Ругуджа, Храх и Хив, отличав-шиеся личными качествами, были выбраны народом решить
случавшийся между ними спор, что удержали за собою в пос-ледующих спорах; потом право это перешло и к их наследни-кам. верно и то, что старшины эти приобрели значительную
власть, когда стало падать значение табасаранского кадия."

~~

 В този източник се посочват два важни момента: че длъжността кавха е свързана с познаване и прилагане на обичайното право и също с умението да се води и печели спор. Възможно е българската длъжност "кавхан" също да е свързана с познаване и прилагане на българското обичайно право, а също и свикване и ръководене на общо събрание на българските родове, особено, ако се приеме, че в някои случаи българските и славянските общности са прилагали свое отделно право, а за други отделни случаи са се договаряли за общи разпоредби /данъци и др./.

Чеченски генетичен проект

по статията на Чокаев Х. К., Чокаев А. Х., Арсанов П. M.
"О происхождении чеченского и ингушского народов в свете данных генетических исследований "


До сега, благодарение на този генетичен проект са тестирани 134 чеченци и 55 ингуши.  Целта на чечено-ингушките проекти е да се тестират представители не само на всеки отделен тейп, но и на отделните родове, тъй като чеченските обединения тейп не винаги възникват на кръвнородствен принцип. До сега са тестирани няколко тейпа и общества, а именно тейповете Курчалой, ЦIонтарой, Гордалой, Аькхи и Хьулхой, обществата Шатоевско и Галгаевско.

   Изследванията потвърждават родството между  чеченския и ингушкия народ, а също и родство с други кавказки популации, както и генетическата близост на кавказците с населението на Средния Изток /Иран и Турция/. Голяма част от съвременните кавказци се отнасят към близкородствени мъжки хаплогрупи от средноизточен произход I-M170, J1-M267, J2-M172 и G-M201, наречени „средноизточни” генетични кланове. Първата миграционна вълна в Европа, известна като Aurignacian culture преди 42 хил. години идва от Средния Изток се състои от хаплогрупите F-М89, IJ-M429 и J-12f2.1, които са преки предци на кавказките кланове. Втората миграция в Европа, известна като Gravettian toolmaking culture се състои преди 30 хил. години и се свързва с хаплогрупата I-М170. Третата миграция известна като неолитна „дифузия на земеделците” може да се свърже с хаплогрупите J2-M172 и G-M201.

  Около 3 хил.пр.н.е. представители на Азия и Арабския полуостров постепенно частично унищожават или изтласкват на север и южните части на  Европа автохтонното население, при което прикавказките племена се съхраняват само в труднодостъпните планини. С новото население се появяват нови генетически кланове R1a1-M17, R1b-M343, N-M231, Q-M242, J1-M267, J1c3-P58 и E-M35.
 
   Едно от най-многочислените семейства в Кавказ е това на хаплогрупата J2-M172, което включва и субгрупите J2a1b-М67, J2a-M410, J2а1-L27, J2a1b1-М92, J2b-М102. Счита се, че тя е възникнала в южната част на Анатолия преди около 20 хил. години. Свързва се с разпространение на земеделието и културите Чатал-Хююк, Шомутепе/Азербайджан/, Буго-Днестровска, Старчево-Кришска култури. В съвремеността болшинството потомци от това семейство принадлежат на по-млади субгрупи.

 

  Субгрупата J2a4b-М67 се заражда на територията на Турция преди 11,8 хил. години и се свързва с културата на Троя, островите  Лесбос, Лемнос /синти, карийци, минойци и пеласги/ и Хиос /лелеги и карийци/, а също и с хурито-хати и етруски. Днес тя се среща при ингуши – 87%, чеченци – 58%, Грузия - 15%, Армения - 12%, Осетия - 4-23%, Анди - 14%, Балкария - 10%, Черкесия - 11%, Абхазия - 9%.Турция (6-8%), Иран (1-9%), Ливан (8%) и Израил (4%),  Италия (10%), Гърция (о. Крит - 10%), Тези данни не отчитат наличието на подклонове в самата субгрупа. Към този момент са известни три нейни клона, които от своя страна също се разделят на подклонове. Чеченския проект желае да открие всички хора, свързани по-тясно с вайнахските клонове или имат близко родство с тях. Установено е, че вайнахските представители на тази субгрупа принадлежат на два клона, един от които е самата J2a4b-М67, която е открита при чеченците, и почти неприсъства при ингушите. Намерена е при иронците – туалци, дигорци, единични представители при рачинците от Грузия, ногайци от Северен Кавказ и италианци.

   Друг клон на J2a1b-M67 има мутация CTS6804 и се обозначава J2a1b-CTS6804. Хората от този клон са носители на рядката STR-мутация DYS454=13-14. Представители на този клон се срещат в Източна Грузия, а също и в Европа /Украйна, Унгария, Швеция, Великобритания, караими, татари и др./. Всички те се обединяват в една общност, чийто хипотетичен праотец е живял преди 3230±500 години.Тази дата на зараждане на субгрупата не е окончателна и може да се промени при новопостъпили данни. Известное, че съществуват представители в Италия, но те не са включени в изчисленията. Друг въпрос, който възниква е къде точно е възникнала тази субгрупа, къде е нейната прародина. Предположенията са, че тя не е възникнала в Чечня и Ингушетия, но е мигрирала на тези територии през Грузия едновременно двата и клона в една миграционна вълна. Наличието на клонове на  тази субгрупа в Източна Европа у караимите и татарите показва, че след установяване в Северен Кавказ нейни представители са участвали в европейските миграционни процеси от последните 2 хил. години – скито-сарматски, хунски, хазарски, татаро-монголски.

  Субгрупата J2a1b-CTS3261 е по-стара от субгрупата J2a1b-CTS6804 и нейните носители притежават характерна STR-мутация DYS454=12. Чрез нея са открити голяма група хора, живеещи в различни части на света: Грузия, Северен Кавказ /осетинци, балкарци/, Армения, Турция, Италия, Испания, Португалия, сред сефарадските евреи, особено фамилията Коен и др. За окончателно потвърждение, достатъчно е тези хора да се тестират допълнително по снип CTS3261. По предварителни оценки, хипотетичния основател на субгрупата е живял преди 4860±750 години.


По честотата на наличие на субгрупата J2a1b-CTS6804 и по-старите субгрупи  J2a1b-CTS3261, J2a1-PF5119, J2a-PF4610 е очертана територия обхващаща Грузия- Армения – Източен Анадол, където с най-голяма вероятност се е зародила протонахската популация. Възможно е от тази територия да са се осъществили и миграции през Босфора към Европа.


  Субгрупата J2a1b-CTS6804 се състои от два клона всеки с подклонове. Първият клон се състои от два подклона , към по-големия от които принадлежат 22 % от чеченците и ингушите, наречен „нахски” клон. Праотеца-основател на този клон е живял преди 1550±260 години. Преди 1360±200 в това генетично семейство се появява мъж със STR-мутации DYS385a=12 и DYS641=9 и става основател на втори клон, към който днес принадлежат 14 % от съвременните чеченци, голяма част от които от един тукхум. Възможно е зараждането на този клон в определен район на Пешхойските планини и да е свързан с вътрешна миграция. 

 

   Какви изводи за историята на чеченците могат да се направят от резултатите от изследването на субгрупата J2a1b-M67. Представителите на нахския клон на субгрупата J2a1b-CTS6804 са заели планинския район от Маистов до Джейрах преди 1550±260 години. Историците асоциират това население с историческата Дзурдзукетия на Леонти Мровели или с Кистетия и Дзурдзукетия на Бахушти Багратиони. Преди 1600±290 години на територията на днешна Южна Осетия се появяват представители на нашхоевския клон на субгрупата J2a1b-M67, който може да се асоциира с племето двали, споменато от Леонти Мровели.

 

  Арменските носители на субгрупата J2a1b-М67 имат мутация CTS3261 и се явяват непосредствени предци на нахската субгрупа J2a1b-CTS6804. Предварителните изчисления показват, че общият праотец на тази субгрупа е живял преди 3230±500 и е възможно тези изчисления да не са окончателни. Това време може да се свърже с Урартската държава съществувала от 13 до 6 в пр.н.е . Интересен момент е съвпадението на края на Урартската държава с появата на субгрупата J2a1b-CTS6804 в Източна Грузия, чийто праотец е живял преди 2420±470 години. Предците на нахите, проникват във високопланинските райони на Чечня и Ингушетия, вероятно през територията на Грузия.  В резултат на вътрешни миграции и мутации в средното течение на Аргун, се появява по-млад генетически клон, който в по-късни времена продължава да заселва територии на север и изток като Ичкерия и Чеченската равнина. 

   Втора по численост в нахската популация се явява субгрупата J1a3-Z1828 съставляваща съответно 25% и 8% в Чечня и Ингушетия. Това семейство се отличава със STR-мутация DYS388=13-14. Според учените тя се заражда в Източна Турция, тъй като на тази територия се наблюдава нейното най-голямо генетично разнообразие. Счита се, че нейните представители заселили планините Тавър, Кавказ, Загрос заедно с представителите на „земеделските” хаплогрупи J2-M172 и G2-P287, участвали в разширението през неолита на неполивното земеделие и полуномадското скотовъдство от територията на „плодородния полумесец”. Нейните съвременни носители живеят предимно в Източна и Централна Европа, в Турция и Армения се срещат рядко. В тези райони преобладават младшите родствени субгрупи J1a3a-Z1842, J2a3a-CTS1460, J1a3a-L972 и др. Това може да се обясни с факта, че европейската миграция се е състояла в древни времена, когато тези младши субгрупи все още не са се породили. Севернокавказката миграция се е осъществила, когато тези нови субгрупи вече са съществували в по-късен период и представителите им стават основна част от нова популация в резултат на генетически дрейф. Изчисленията показват, че общия праотец на субгрупите J1a3a-Z1842 и J1a3a-CTS1460 е живял преди 3680±590.

По-точен е резултатът на праотецът-основател на субгрупата J1a3a-CTS1460, който се базира на повече данни и показва, че той е живял преди 3750±580.  70 % от всички нахски представители на J1a3-Z1828 се отнасят към тази субгрупа. Учените свързват дагестанските и чеченските представители на тази субгрупа с Гинчинската култура в епохата на средния бронз, която се трансформира в Каякентско-Харачоевска култура /края на  2-то - нач. 1-то хил. пр н. е./

При семейството на субгрупата J1a3-Z1828 отсъства ефекта на праотеца-основател, а генетическата връзка между нейните представители трудно се установява. Според изследователите  през 3-2 хил пр.н.е. по време на залеза на Куро-Аракската култура и зараждането на Гинчинската култура е произлязла значителна смяна на демографския състав на Източен Кавказ. В района се появява ново население с източно-анатолийски произход. Както урартската субгрупа J2a1b-M67, която се заражда в Анатолия, така и J1a3-Z1828 се заражда в този район и също принадлежи на земеделско население. Представителите на тези две субгрупи се явяват вероятно различни народи с различна история, но принадлежащи към по-голяма генетическа общност на хурито-урартската култура.

   Трета по численост за нахския етнос се явява субгрупата L1c-M357, съответно при чеченците и ингушите съставляваща 15,8% и 8,6%. Представители на това генетично семейство се срещат в тейповете аккхи, кей, белхорой, цорхой, цорой, харачой и др. Тази субгрупа се появява в Централна Азия, вероятно в Пакистан, тъй като в малка честота се среща при всички народи от този район. Предварителни изчисления показват, че нейния основател би могъл да живее преди  4300±680 години.

  Началният пункт на миграцията и е в Северна Индия, откъдето през Южен Иран се премества в Южен Кавхаз/Карабах/ и оттам в Чечня и Ингушетия и накрая в Източна Европа. Възрастта на основателя на европейския клон съставлява 3190±700 години, а на чечено-ингушкия - 650±140. Нахския клон е млад със силно изразен ефект на праотец-основател и близко генетично родство на всички членове. Възможно е появата и да се свърже с татаро-монголското нашествие на Тимур. Другата вероятност е основателят да е единствен оцелял от древен род, претърпял пълно унищожение и преживял ефект на „гърло на бутилка”. Трябва да се отбележи също по-голямата древност на гръцките и татарските представители на тази субгрупа. Възниква въпрос, ако тази субгрупа не се открива при гърците от цял свят, защо съществува при кримските гърци. Като прибавим и наличието на нахската субгрупа J2a1b- CTS6804 сред караимите от Крим можем да предположим, че става въпрос за миграция през хазарския и аланския период.

  Представителите на субгрупата Q1a3a-L53 сред чеченското мъжко население достигат 6% и принадлежат на тейповете гордалой, агишбатой, энгеной. Сред ингушите тя все още не е открита, но възможност да съществува и при тях има. Тази субгрупа се отнася към семейството на хаплогрупата  Q-M242, която се заражда по предварителни предположения, преди около 20 хил. години  североизточния район на Иран и е представена в популациите на Централна Азия – монголи, уйгури, китайци, и в Сибир – тувинци, алтайци, кети и др., в Америка сред южноамериканските индианци, а също и сред ескимоските племена. Нейни субгрупи, макар и с малки честоти присъстват в цяла Евразия. За сега няма единна хипотеза сред учените за нейното разпространение в Европа. Една част от учените смятата, че тя се появява в Европа още в дълбока древност, а други че се е разпространила при миграциите на конните народи.

  Авторът на статията е направил предварителни изчисления за определяне възраста на хипотетичния праотец на скандинавския клон на субгрупата Q1a3a1-L54 и тя според него е 2380±390. Хипотетичния основател на чеченското семейство на Q1a3a-L53 е живял преди 1430±320 години. Ако това време съвпада и с появяването му в Кавказ, то може да се свърже с хунската инвазия. Според авторът ареалът на обитаване на тейповете, сред които се среща тази субгрупа, изобилства с тюркски топоними, поради което чеченските лингвисти приемат, че още преди Тимур този район е населяван от тюркоезичен народ. Чеченските учени приемат, че на тази територия е съществувало държавното образование Сим-Сим, унищожено от войските на Тимур преди 600 години. Основателят на семейството на  Q1a3a-L53 в тейпа энгеной е живял преди около 600±70 години, а например този на тейпа агишбатой преди 370±140 години. Нахския клон на субгрупата L1c-M357 също се е зародил преди 650±140 години. Именно в този период, Тимур унищожава населението на дадената територия. Чеченските представители на субгрупата Q1a3a-L53 вероятно са потомци на тюркоезичен народ, живял в средата на I – то хилядолетие от н.е. След погрома на Тимур освободената територия е заселена от представители на нахски родове от Нашхоевско и Чаберлоевското общество. Верността на тази предварителна хипотеза може да бъде потвърдена с бъдещи изследвания.

  В нахските популации съществуват и други субгрупи, но информацията по тях към момента е ограничена и не са правени  обстойни анализи.

Тарковският шамхал - общопризнат светилник

"Удивительное совпадение: правителя княжества Эндирей оба автора ошибочно именуют «шамхалом Султан-Махмудом», то есть отождествляют с известным в Северо-Кавказском регионе историческим деятелем конца XVI-первой половины XVII вв. Султан-Махмудом (Солтан-Мутом, в местной традиции), никогда шамхалом не являвшимся. На самом деле Олеария встречал его старший сын шамхал Айдемир, а Эвлию Челеби
– его младший сын Казан-Алп. Оба автора уделяют большое внимание географии региона, сравнивая её особенности с известными их читателям реалиями своей родины. Например, Олеарий сравнивает реку Койсу (Сулак) с Эльбой и указывает её глубину в более чем три человеческих роста /6, с. 508/. Оба автора одинаково подчёркивают верховный авторитет шамхала Тарковского над прочими дагестанскими феодалами. Эвлия Челеби титулует шамхала шамхал-шахом, шамхал-султаном, падишахом и даже шахиншахом Дагестана, а немецкий путешественник охарактеризовал шамхала, как царя между дагестанскими владетелями /6, с.485/. Титул же шамхал (в кумыкской транскрипции: шавхал) он переводит как "светоч"("Lumen") /6, с. 495/."


Идрисов Ю.М., Абдусаламов М.-П.Б.Дагестанский государственный институт народного хозяйства (г. Махачкала)Северо-Кавказский филиал Российской правовой академии (г. Махачкала)СЕВЕРО-ВОСТОЧНЫЙ КАВКАЗ, ЕГО ГЕОГРАФИЯ, НАСЕЛЕНИЕ И ФЕОДАЛЬНАЯ ЭЛИТА В ОПИСАНИЯХ ЭВЛИИ ЧЕЛЕБИ И АДАМА ОЛЕАРИЯ: РАЗЛИЧИЯ И СХОДСТВА

~~~ 

"В этой стране имеются различные князья; почти в каждом городе имеется особый, а главный из них именуется шемхал (у нас звали его шавкалом); это как бы царь между ними, избираемый бросанием яблока. Когда его избирают, все мурзы или князья должны сойтись в круг, а священник [мулла] бросает в них позолоченное яблоко; в кого оно попадет, тот становится шемхалом. Священник, однако, хорошо знает, в кого он должен бросить. Такого рода шемхал (или Lumen ³¹¹ [светоч?]), как на их языке он именуется, пользуется, правда, почетом и уважением, но другие князья не особенно ему повинуются и доверяют, как может быть усмотрено из нижеследующих рассказов."

АДАМ ОЛЕАРИЙ
ОПИСАНИЕ ПУТЕШЕСТВИЯ ГОЛШТИНСКОГО ПОСОЛЬСТВА В МОСКОВИЮ И ПЕРСИЮ

 (Книга VI, глава 12) О Дагестане, особой татарской области и об амазонках