Великаните като персонажи от нартските епоси

   по

Кавказские богатырские сказания древних циклов и эпос о нартах. У. Б. Далгат

  Най-впечатляващ и обединяващ елемент на кавказкия фолклор и култура е нартския епос и затова учени и изследователи са посветили много страници за неговото анализиране. Всички те са подчертали различни характерни моменти или са отбелязали елементи общи за всички кавказки народи или за по-голяма общност от народи.

   Определени сюжетни линии се срещат в обединените епически комплекси на кавказките народи, в сказанията и в отделните народни приказки. В епосите тези сюжети звучат като историческо минало, докато в приказките това усещане за „достоверност” се губи. При дагестанските народи липсва цялостен епос, обединяващ различните сюжети, а са налице отделни приказки за нартите. Според изследователите най-архаична редакция на нартските сюжети се намират в чеченските и ингушките богатирски приказки. Също така според учените анализирали нартските епоси, кавказките циклични поеми имат късна и по-сложна художествена форма, сюжетите са преминали процес на преработка и художествена организация на различни исторически, географски, езикови и естетически елементи. Пример за подобна преработка се дава за „Одисеята”, която е съставена от отделни сказания свързани в едно цяло.  

   

   В древните кавказки сказания се срещат няколко типа великани – митични великани-чудовища, еднооки великани людоеди, исполини, които са предшественици на нартите, великани олицетворяващи трудовата дейност на човека/ рибари, орачи, косачи, и др./, богатири родоначалници на отделни фамилии, великани защитници на народа.

   Митическите великани-чудовища най-често са наричани деви, а при дегестанските народи с изключение на лезгинците – парти. Тези великани представляват фантастически чудовища, олицетворяващи злото. В най-древните арменски предания девите са зли духове, борещи се срещу всяко добро. В арменските приказки обаче девите не са безтелесни духове, а полу-демон полу-човек, исполин имащ няколко глави. Те не са безсмъртни и дори човек може да ги убие, могат да си вземат жени от човешката раса, живеят в подземно царство или царство на мрака, понякога в пещери във високите планини. Притежават несметни богатства и похищават прекрасни девойки. Техните огнени коне и биволи мигновено обикалят цялата земя. Царете и богатирите в течение на много години преследват и изтрепват тези чудовища.

 В картвелските приказки девите имат замъци на високи планини, носят се по небето на триноги коне, и похищават земни красавици. Девите са силни, но непохватни и глупави и хората често се спасяват от тяхното преследване. В картвелския фолклор се среща понятието кадж, който според А.Грен е еквивалент на девите и първоначално означавал храбрец, а по-късно зъл дух. Каджите са предвождани от Ешма, чието име вероятно произлиза от Аешма – име на демона на гнева в зороастризма. Също така грузинската дума за дявол eshmaki произлиза от Аешма. В зороастризма Аешма се противопоставя на Asha Vahishta като ипостас на „истината”. Аша  е това, което се нарича „решителната конфесионална концепция на зороастризма." И думата се свързва с понятията  "истина" и "дясно ", "ред" и "право на работа". Тези архи-демони, сред които е и Аешма и са създадени от Ангра Майню за да сеят смърт и разруха. Грузинските каджи имат замъци, отвличат девойки, почти винаги са победители. Амирани, грузинският вариант на Прометей, изпратен от бог за да унищожи девите, е прикован от каджите на върха на Елбрус, за това, че поискал да дари хората с безгрижен живот. Арменският Прометей, Артавазд пък е прикован към върха на Арарат. Много изследователи виждат в каджите от кавказкия фолклор отражение на учението на Зороастър въпреки, че техния ирански образ е видоизменен и повлиян от местния кавказки фолклор. Тези образи на демони се срещат изключително в приказките и сказанията.

В аварската приказка „Черният нарт „ великанът чудовище е митично същество, появява се като щит на дъждовен облак, спуска се към човека и го отнася със себе си. Също така се изобразява като яздещ триног кон, с който настига героя, удря го с копитата на коня и сто части на тялото му се разпръскват на сто страни

 В ингушките и чеченските приказки присъстват гигантски чудовища, които са наречени с термина „гарбаш”. Живеят в безлюдни места, понякога имат девет глави, притежават предмет, с който могат да възвърнат живота на човека. Гарбашите биват и жени, с огромен ръст и сила, людоедки, приемат за нощувка заблудил се пътник и го изяждат на сутринта.

 рис. А.А. Лурье илюстрация към карачаевски приказки

Ингушките гарбаши съответстват на балкарските емегени., които ядат човешко месо и също понякога имат няколко глави. В описанията на тези чудовища се среща един общ елемент – великанките имат големи гърди и едната е прехвърлена през рамото. Вероятно типичен кавказки елемент е способът, с който героите се спасяват от женските чудовища – героят трябва да се допре до гърдите на чудовището и дори да засуче мляко.

  В аварската приказка „Морският кон” се разказва следния епизод. Героят върви по големи човешки следи и стига в края на гората до широка поляна. В средата на поляната се издигат седем кули, чийто върхове стигат до небето. Кулите са обкръжени от ограда от стоманени колове и на всеки кол е забита човешка глава. Героят влиза в помещение където се намира великанката. Героят докосва със зъби гърдите и и тя изрича: „Сега ти си мой син, а аз твоя майка.” Такъв елемент на установяване на млечно родство се среща и в някои лакски приказки. В етнографските записи фигурират разкази за подобен способ на преустановяване на кръвна мъст при кавказците. Преследваният убиец може, ако успее, да влезе при майката на убития, да докосне с устни гърдите и и от този момент той се превръща в неин млечен син и враждата трябва да бъде прекратена.

Така някои елементи в приказките ни показват, че те са изпълнени не само с фантастични епизоди, но съдържат и много моменти почерпени от реалния бит на народите.

Тези горски великанки, които също са и магьоснички се наричат от аварците и кумиките албащти, а от даргинците – бяжук. Възможно е терминът „албащти” да е проникнал в Дагестан от Близкия изток.

   Може би най-известните великани в световната митология са циклопите. От гръцките автори ни е известно, че децата на Уран и Гея са три циклопа – Бронтес, Стероп и Аргес./ Гръм, Мълния и Блясък/. Циклопите създават тризъбеца на Посейдон, лъка на Артемида, шлема на Персей и мълнията с която Зевс убива сина на Аполон, Асклепий. В произведенията на Омир циклопите не са божествени създания и се явяват герои в героическите епоси. Известни са дванадесет различни варианти на сюжета за циклопа Полифем принадлежащи на европейски и азиатски народи арабски, огузки /,Депе-Гёз – с око на темето/, сръбски /Дивлан/, руски/Лихо/, румънски, немски и др. 

 Според изследванията на М.Н.Комаров всички приморски народи помещават циклопът на остров, а останалите в планини и гори. Огузкият и сръбският циклоп живеят в планински пещери, руският в горска землянка, арабският в дворец. Кръглото око на циклопа символизира представата за Слънцето като око. При индусите слънцето е създадено от око на Брама или се нарича око на Варуна, при персите е око на Ормузд, Окото на Один също се асоциира със слънцето. Образът на великан пастир на овце подобно на Полифем е известен и на кавказките народи. В.Милер отделя два сходни с гръцките сюжети срещащи се и в кавказките приказки – сюжета за Полифем и сюжета за Прометей. Според него кавказките варианти стоят най-близо до древногръцките, от тези които се срещат при другите народи. Според Милер най-доброто обяснение на тази прилика е предположението, че първоначална родина на тези сказания трябва да се счита Мала Азия. Оттук е преминал в древногръцкия епос, а при другите древни  народи, населяващи черноморското крайбрежие  се е предавал от уста на уста .Според В.Грим /«Die Sage von Polyphem»/ , сюжета за Полифем в епоса за Одисей е привнесен, тъй като не отговаря на характеристиката на героя.

 Подобно Полифем, ингушкият циклоп е овчар-скотовъдец, има тежка тояга, с която повдига череп и носи на рамо седящите в него герои. В дома си запалва огън, изпича петима от героите, изяжда ги и ляга да спи. Останалите герои го ослепяват с остро оръжие и успяват да избягат, макар че един от героите е ранен. В приказката, както и в много кавказки творби се подчертава глупостта на великана и хитростта на героите. Изследователите подчертават, че сюжети с едноок великан са широко разпространени във кавказкия фолклор и се срещат при осетинци, ингуши, чеченци, дагестанци, адиги, карачаевци, балкарци и др.  

 Особен елемент в приказките е голям череп на кон при ингушите и мингрелците или череп на гигант при осетинците, в който се крият героите  В ролята на предводител на стадото на Полифем фигурира говорещ козел-великан с големи рога. Този образ може да има връцка с трите езически божества при ингушите - Амгали-ерда, Тамыж-ерда и Мятцели. Тамыж-ерда означава "Крилат дух" и според преданията се явява в образа на говорещ козел.

  Ето и един пример олицетворяващ националните различия при предаването на сюжета за великана циклоп. В кумикска приказка се разказва следното. Един хан имал прекрасна плодова градина край брега на морето. Когато плодовете узрели, ханът забелязал, че някой изкоренява дърветата и те изчезват. Слугите му открили следи от огромни боси крака. Ханът ги изпратил да следват следите и те достигнали до пещера намираща се под голяма скала. Край пещерата биле натрупани ханските дървета. Вътре в пещерата на купчинки стояли плодовете от същите дървета. В ъгъла на пещерата имало печка, а край нея шиш. В друг ъгъл се намирал глинен съд с вода, а в дъното на пещерата - постеля от мека трева Ханските слуги седнали да си починат. В пещерата влязъл едноок великан и държал в ръката си убит дивеч. Като видял хората, той им казал на неразбираем език „Яжте” и посочил към плодовете. Чувайки ужасния глас на чудовището, хората се притиснали един в друг от страх. По-късно великанът запалил печката и когато се образувала жар избрал от гостите си най-дебелия, откъснал му главата, нанизал тялото му на шиша и го изял като печена кокошка. След това великанът пил вода от съда, затворил входа с камък и легнал да спи. Останалите девет души решили да действат, качили се на високо място и стреляли с лък и стрели в окото на циклопа. Окото изтекло, а великанът завил от болка., извадил стрелите от окото си, грабнал големият камък, закриващ входа и го хвърлил към мястото където преди стоели хората. Но великанът не виждал нищо и ослушвайки се излязъл на вън. В този момент, хората тихо се промъкнали и излезли от пещерата. Скрили се зад стволовете на девет дървета и  започнали да изстрелват стрели от различни посоки., а циклопът се мятал в различни страни. Хората побягнали към морето и там видели кораб, на който се качили. На виковете на циклопа, се отзовал друг великан, изтръгнал дърво с корените му и тръгнал след хората. Когато стигнал до брега хвърлил дървото по кораба но не улучил. Хората благополучно се върнали в къщи. Особен различен момент в кумикската приказка е, че виликанът не е овчар, а ловец и плодосъбирач В лакски, аварски  и даргински приказки също се среща едноок великан.

 В.Далгат записва предание, разказано от ингуша Ганыж Абиевич Келигов-Фельханов, в което се съдържа мотив идентичен с Одисеевия Полифем. Полифем нарича ослепилия го човек „Никой”. В ингушкото предание великанът алмас също на въпроса кой го е ранил отговаря „Аз сам” както му е отвърнал героят.

В кабардинския вариант на  адигския епос героят, „богатир с едно око на челото”, дръзнал да проникне в тайните на Тха /върховен бог на адигите/, като се промъкнал между два върха на място където се издига огромна скала. Безсмъртният Тха, разгневен от дързостта му,  го приковал към скалата с дълга верига за шията и изпратил хищна птица .всеки ден да кълве сърцето му.

 Според В.Милер героите от типа на Прометей – грузинския Амирани, имеретинския Рокапи, абхаския  Абраскил, арменския  Артавазд и различните чудовища на Изтока – Шидар, Мхер, Зохак са родствени на гръцкия Прометей. Милер определя Прометей като древен бог на огъня, „огненосен бог”, в чиято чест в Атина ежегодно устройвали маратони със запалени факли.

 

   Друг тип герои в кавказките сказания са великаните-богатири. Те не са врагове на хората и са представени като древни жители, предшестващи нартите. Един от най-разпространените мотиви в сказанията е срещата на героите с огромни кости останали от населяващите в древността великани. Ингушкият нарт Соска-Солса преминава през такава тазобедрена кост яздейки коня си. Според епосите от останалите кости, великаните могат да бъдат възкресени и Солса моли бога да възкреси великана, но да бъде без око. Великанът възкръснал и помолил нартът да му даде око, но Соска-Солса се изплашил и помолил бог отново да го умъртви.

Във варианта записан от Далгат от Ч.Акриев възкресеният великан дава различни сведения за живота от далечното минало. Исполинът твърдял, че хората, които ги сменили трябвало да бъдат по-умни, но нямало да живеят при такава благодат, каквато имало при тях. 

В осетинско сказание присъства подобен мотив и на въпроса към възкръсналия великан „Кой си ти?”, той отвърнал:: ”Аз съм от племето Гумири /великани/, ние владеехме цялата земя, но измряхме”.

 

   В някои сказания великаните са представени като родоначалници на някои общества. В селището Тумги от Галгаевското общество се намират два каменни стълба, поставени в памет на предците на жителите. Според преданието имало двама братя – Гуй и Цикма. Гуй бил с две усти, една отпред, друга отзад, с едната ядял месо, с другата супа. Имал огромен ръст, а могилата му била дъълга 5-6 сажена. Тумгинците наричат себе си „гуйнбух” или потомци на Гуй. Веднъж Цикма се разсърдил на брат си и го завел при хановете в Тифлис да го заковат с вериги. Но Гуй скъсал веригите и тръгнал за дома. Още на растояние 20 версти той започнал да вика на брат си да се пази от него. Цикма се изплашил и побягнал към Цори. Друг родоначалник също има „богатирска” природа. За Орцхаг Кэрцхал Малсэга разказват, че с ръце въртял мелничното колело и сам вдигал кон от земята.

  Интересни са също и друг тип ингушки великани наричани с думата „вампол”. Вамполите са големи и по-силни от хората Както и другите великани-богатири и тези не притежават магическа сила, занимават се със селскостопанска дейност. Техният отличителен признак е голямата им сила, която постоянно премерват както между себе си, така и с хората. В една от дагестанските приказки героят Ахмат премерва силата си с великан по следния начин: „Великанът хваща Ахмет и с вика”Слънце мое!” го удря в земята, а Ахмат потъва в нея до колене. На свой ред Ахмат хваща великана и с вика ”Алах мой!” го удря в земята”.

В чеченско сказание такъв двубой завършва не със смъртта на великана Толом-Аго, а с това че героят Гезама Али го заставя да извърши полезна за обществото работа, която е по силите му, а именно да извози и насипе  три кургана пръст.и да изоре земята. В абхазкия епос дори и Сатаней-Гуаша се оказва великанка. Най-древните великани се характеризират с примитивно съществуване, докато великаните от типа „вампол” извършват стопански дейности подобно хората.

 Източник:

Сказания о нартах—эпос народов Кавказа

Утверждено к печати Институтом мировой литературы им, А. М. Горького Академии наук СССР

Из кавказките речници

лезгински


РАТ (ратIра, ратIра, ратIар) ток, гумно

РАСУ рус; риж

РЕХИ сив; прошарен /за коса/  

РЕХЪ (рекьи, рекье, рекьер) 1) път, трасе, пътека, проход 2) изход
3) способ 4) направление, линия 5) гледна точка
ЯД (ци, це/цел, ятар) вода: цин воден
яд акьалтун а) да се появи вода на повърхността б) потоп
яд гун а) да поя някого б) да поливам, оросявам в) да закалявам стомана
яд хьун а) да се потя  б) прен. да пропадна без следа
ЯЛ I (-ди/-ци, -да/-це, -ар)  дихание
ЯЛ II (-ди/-ци, -да/-це) мирис, аромат 
ЯЛ III: ял авун а) привличам, притеглям б) прен. да се старая 
ЯРУ-ЦIАРУ  пъстър  
КЪАЙ (къаю, къая, къаяр) вятър /хладен/ 
къаю ягъун да замръзна
КЪАЙГЪАНАХ  омлет
КЪАЛП 1. фалшив 
КЬАНТIА 1) късоопашат  2) стар /за животно/
КIАН I (-и, -е, -ер) дъно
кIамун кIан дъно на долина
цавун кIан небосклон
агъа кIан а) не по-малко б) минимум
КIАНИ 1) желателен, нужен, необходим 
2) прен. Любим, възлюбен, скъп, желан
КIАН ХЬУН 1) искам, желая 
2)прен. Да обичам, да се влюбя
фена кIанда необходимо е да тръгна
тIуьна кIанда необходимо е да изям

балкарски

 

аУара – грижа, безпокойство,

Джан аУара – предсмъртни мъки

Джан І– душа

Джан ІІ – страна /бок/,

Джан ІІІ -  джан сюек – бедро, джан тамыр – нерв

джандаУур – помощ

джандырыргъа – запалвам /лампа/, прен. Предизвиквам силно чувство, запалвам, озлобявам някого

джан-джанды – във всички страни

джанла! – отстъпи!

джанлыІ – привърженик /сторонник/, жив, одушевлен

джанлы ІІ – вълк, звяр

гор – да се веселя

горда – голям, подигравателно – върлина

горий – върлина

го-о-рий – подражателно – духай /дуй-дуй/

гойра – висок човек, върлина

гииаз – княз

аварски

 

кІóтин (-алъ, -алъул) 1. масд. гл. кІóтине 2.да се намирам под действието на наркотик

кьýр/у (-уялъ//-ýца, -уялъул//-ýл, -аби) скала

кьан бан рекІине а) да седна на върха кьан бан чотІа рекІине да яхна коня

б) прен. Да командвам

гор (-алъ, -алъул//-ил, -ал) 1) кръг, ореол, пръстен, обръч, венец

горó (-ялъ//гарSца, -ялъул//-дул//гарSл, гарáл) 1) кълбо, връх, шарик; ком, комок

гочáр/изе (-ула, -ила, -ана, -е)   1) кочевать 2) да се преселвам 3) да ходя красиво

гъастІ/á (-е, -аса) нареч.  Край камината, край огнището

гъастІ гІодор чІезе да постоя край камината 

гъастІáкквел (-алъ, -алъул) угощение за събралите се на седянка 

гъорлъ (-е, -а, -ан) 1. нареч. Вътре, в средата 

кумикски

къайсар 1) уст. цезар, цар, император 2) (Къ прописное) Къайсар- лично име

къанаат уст. 1) убеждение, мнение 2) прен. Доволство, удовлетворение

къарачы²(или къарачы-бий) ист. карачи-бек – княз произхождащ от местен княжески род от дошамхалския период  

къарачы¹ клеветни́к, доноси́тел, очерни́тел

къотан 1)  място за зимно отглеждане на стадоовце,2) кошара, заго́н;

къурум² 1) устро́йство 2) основание, сътворение

къурум³ сажди

къурум¹ 1) организация2) о́бщество, ли́га

Източници за длъжността "кавха" при някои дагестански общества

Източниците, които ще се цитират тук са публикувани в сборник, включващ архивни материали от 17-19 век представляващи документи чрез които се утвърждава обичайното право в определени норми на селските общини и общества. Сборникът е издаден в 1965 г. от издателство "Наука" на Дагестанския филиал на АН на СССР и преиздаден в 2007 г.

~~~

"Сведения о Кайтаге, собранные по некоторым данным"

 ЦГИА ГрузССР, ф. 416, оп. 4, д. 13, лл. 1—18.
Предположительно датируется 50—60-ми годами XIX в.
Автор неизвестен.

"До введения наибских управлений в Кайтаге поря-док сельского управления существовал на следующих началах: в каждой деревне были члены сельского управления - кадий,
старшины5  и почетные лица6 . Кадиев было в каждой деревне по одному, но на общественном месте при разборе важного дела кадий избирался один (по желанию общества), более зна-ющий и ученее. число старшин было весьма неопределенно (кроме Урчамульского магала здесь было 3 старшины и 1 ка-дий); они назначались и выбирались в каждой деревне смотря по ее величине.  "

/ 5 по-кайтагски «хулель»; «кевха» — на языках, которыми говорят в Башлах,
Утемише и терекеме.
6 почетный карт и тамада везде в Кайтаге./

 "В Урчамульском магале было три тухума, пользовавшихся наследственно [правом] на общественное управление2 , —Кев-ха (в Шеляншах), Гасан-бек (в Киркия) и Басур (в Карцыке); из этих трех тухумов постоянно выбирались старшины, кото-рым переходило наследственно это право от отца к сыну. По какому случаю этим тухумам предоставлено наследственное1  право на общественное управление, кем оно предоставлено и
когда? наверное неизвестно.Только об одном тухуме Кевха и сохранилось небольшое и темное предание. С давних времен вблизи деревни Шеляншах была большая деревня Ирцыга, из
которой постоянно в военное время выходил о  80 всадников — 40 на белых и 40 на вороных лошадях. во время разорения этой деревни персидским шахом (неизвестно каким) одна жен-
щина с несколькими детьми спаслась бегством и поселилась в сел. Шелянши. С тех пор будто бы тухуму дано название Кев-ха и наследственное право на общественное управление."

~~

В тази любопитна легенда може би се крие указание за това, че голяма част от тези планински селища възникват на принципа на военна повинност или задължение за охрана на проходи и пътни трасета. Възможно е също населението от Шелянши да е имало представа за по-благороден произход /военни командири или други управители например/ на родовете от Ирцыга, щом със заселването на оцелелите общественото управление веднага преминава към Шелянши. Тоест възможно е в миналото, Ирцыга да е бил център и седалище на управител, военен или друг, на дадена област или общество.

~~~

Сведение о Табасарани

 ЦГИА ГрузССР, ф. 416, оп. 4, д. 16, лл. 1—10.
Последняя дата в тексте— 1867 г.
Автор — поручик Сотников.

"7. деревни управлялись старшиной и муллою; старшина ре-шал дела по адату, а мулла — по шариату (по наследству, брач-ные). недовольный решением старшины отправлялся к одно-
му из главных трех старшин (селений Ругуджа, Храх и Хив), тот решал по адату и сообщал решение свое старшине для испол-нения. для приведения решения в исполнение в деревне были и теперь есть помощники старшины (чоуши). Старшина назы-вается кевха, чоуш — бакавул. Кроме того, есть надсмотрщики полей, которые тоже принадлежат к сельскому управлению; надсмотрщики эти называются: в уздень табасарани—кизиль (в раят Курухчи). Кевха и бакавулы были наследственны, а ки-зиляры—выборные. Кевхи и бакавулы от общества никакой платы не получали, а кизиляры — по 1 или 1/2  сабы ячменя или
пшеницы со двора за летнее время, кроме того, в их пользу шел штраф за потраву (в первый раз — чурек, во второй —киля ячменя или пшеницы, в третий—саба хлеба, высший штраф).
Сельские старшины штрафов не брали, исключая если истец, выиграв дело, сам давал, — что они разделяли с бакавулами. Решения старшины имели действительную силу на ответчика,
когда большинство деревни решению этому сочувствовало, в противном случае надо было обращаться к трем главным стар-шинам. некоторые сельские старшины, вместо кевхи, носили
название ахи-сакалы; из ахи-сакалов был известен ханахский ахи-сакал (отличавшийся даром слова), который имел влияние на весь Кухрикский магал и сам собирал этот магал на общую
сходку независимо от других магалов. (Сын этого ахи-сакала теперь старшина халагский  рамазан) .

8. Кроме упомянутого выше халагского ахи-сакала в узден-ской Табасарани были три главных старшины (ахи-кевха) — старшины селений ругуджа, Храх и Хив (Южной табасарани),
которым подчинялся и халагский ахи-сакал. Старшины эти, как и все, были наследственны. Собственно говоря, они уп-равляли узденскою табасаранью, а табасаранский кадий имел
очень слабое влияние на управление узденями. Без них никто не мог собрать народ на общую сходку. они после совещания между собою сообщали народу цель сбора и назначали место
для сбора.ком (Южной табасарани)... Главные старшины собирали народ, когда нужно было произвесть общее восстание или для разбо-ра дела по важным убийствам, прелюбодеяниям, грабежам и большим воровствам; решения их приводились в исполнение на месте разбора, виновный штрафовался: за убийство — 6 штуками рогатого скота1 , а за прелюбодеяние, грабежи и во-ровство — менее, до 1 штуки. на сборах этих сильные тухумы имели влияние по большинству членов; преступник из боль-шого тухума подвергался меньшему оштрафованию, чем сла-бого тухума. Кроме означенных штрафов, главные старшины никакого вознаграждения от обществ не получали.Из числа трех главных старшин каждый имел право разби-рать жалобу явившегося один и сообщал свое решение в дерев-ню для исполнения. решение главного старшины ни в каком случае нельзя было нарушить или не исполнить; односельцы
виновного обязаны силой привести решение главного стар-шины в исполнение. По этому поводу рассказывают случай в сел. Хурико: лет 30 тому назад один из хуринцев не исполнил
решение главного старшины, за что по приказанию старшины зажгли его дом; за поджог дома восстали родственники винов-ного, произошла в селении драка, кончившаяся убийством 5
человек и сожжением 7 домов родственников виновного. При каких обстоятельствах и как приобрели власть озна-ченные три головные старшины, в памяти народа не сохрани-
лось. надо полагать, что при каких-нибудь исключительных случаях старшины из селений Ругуджа, Храх и Хив, отличав-шиеся личными качествами, были выбраны народом решить
случавшийся между ними спор, что удержали за собою в пос-ледующих спорах; потом право это перешло и к их наследни-кам. верно и то, что старшины эти приобрели значительную
власть, когда стало падать значение табасаранского кадия."

~~

 В този източник се посочват два важни момента: че длъжността кавха е свързана с познаване и прилагане на обичайното право и също с умението да се води и печели спор. Възможно е българската длъжност "кавхан" също да е свързана с познаване и прилагане на българското обичайно право, а също и свикване и ръководене на общо събрание на българските родове, особено, ако се приеме, че в някои случаи българските и славянските общности са прилагали свое отделно право, а за други отделни случаи са се договаряли за общи разпоредби /данъци и др./.