Кумикска народна музика

Традиционни календарни системи при севернокавказките етноси

Древните годишни календари се състоят от стопански и ритуални цикли.Възникнало и знание ,позволяващо да се определя времето,по природни явления,а също и за наблюдение на Слънцето и други небесни обекти.Възникват календари на основата на положението на Слънцето през годишния цикъл,на основата на лунните фази и смесени календарни системи

Народите от Северен Кавказ също извършвали наблюдение на Слънцето чрез своеобразни обсерватории на планински върхове и скали.Засичали появяването му над известна точка от местността в определено време и  извършвали молитва към него.

За ликвидиране на несъответствията на лунната и слънчевата година измисляли собствени календарни методи.В карачаевския календар годината имала 354 дена и се състояла от 12 месеца по 29 дни,в кабардинския календар месеците се състояли от 30 дни,в осетинския календар съществували допълнителни дни по подобие на високосната година.Най-често годината се състояла от 12 месеца,а имената на месеците следвала описание на природни явления и стопански дейности или имена на традиционни божества.

След приемането и на християнския календар се получава сливане на различни календарни системи и се ползвали едновременно два годишни кръга – единият започва през март,а другият през  декември.Има свидетелства за съществуването на подобие на летопис при осетинците в помещенията за жертвоприношения.Летоброенето се водело по време на жътва,било много ограничено ,при което не можели да определят собствената си възраст.По-значими събития отбелязвали на парчета дърво,които пазели в определени места.През определено време,осетинците посещавали тези места за припомняне на събитието.При такава система на летоброене,времето между жертвоприношенията става мярка за измерване на времето.

Използват се и периоди от по няколко години във връзка със завършване на даден процес.Срокът за давност за разглеждане на дадено събитие бил не по-малко от 10 години.Например при адигите носенето на траур за кръвен роднина продължавало три години,а по аталичество* – седем години.Овчарите биле наемани за 5 или 7 години.

Севернокавказките народи познавали и 12 годишния и 60 годишния животински цикъл.Карачаевци и балкарци го наричат ногайски,което говори ,че те се запознават с него от този етнос.

Предполага се,че народния лезгински календар съществува още 2-1 хил. преди н.е.Годината се деляла на четири периода – сезони,а те на по-малки части 7 или 8 .Това е частично възстановен лезгински календар от иследователите .Р.Шихсаидов, С.С.Агаширинов, А.Мирзабегов, Ф.А.Бадалов

ЗУЛ(есен) - 91 дни

Зулун къар(22 .09- 6 .10) - 15 дни

Тумар(7 .10 – 21.10) - 15 дни

ЦIиг(зулун)(22.10 – 5.11) - 15 дни

Ригъ(6 .11- 13.11) - 8 дни
ЧIим(14.11 - 21 .11) - 8 дни
Хиб(зулун)(22 .11 - 6 .12) - 15 дни
Аязар(7 .12 - 21 .12) - 15 дни

Кьуьд(Зима) - 90(91) дни
Рагъ элкьведай къар (дни на слънцестоенето)(22 .12 - 5 .01) - 15 дни
ХъуьтIуьн къар(6 .01 - 20 .01) - 15 дни
ЦIиг(хъуьтIуьн)(21 .01- 4.02) - 15 дни
Чиш(5 .02 - 19 .02) - 15 дни
Хиб(хъуьтIуьн)(20 .02 - 6 .03) - 15-16 дни
Кьуьгъвер(7 .03 - 14 .03) - 8 дни
Гунзарар - чиладин къар-цIурар(15 .03 - 21 .03) - 7 дни

ГАТФАР(пролет) - 92 дни
Яр(22 .03 - 5 .04) - 15 дни
Алкъвар(талкъвар)(6 .04 - 10 .04) - 5 дни
Элхен(гелхен)(11.04 - 15 .04) - 5дни
Ттуругун(турукIун, урукун)(16 .04 - 22 .04) - 7 дни
ЦIиг(гатфарин)(23 .04 - 7 .05) - 15 дни
Тумар(8 .05 - 22 .05) - 15 дни
ЧIим(13 .05 - 6 .06) - 15 дни
Ригъ(Ракъар)(7 .06 - 21 .06) - 15 дни

ГАД(лято) - 92 дни
Рагъ элкьведай къар (дни на слънцестоението)(22 .06 - 6 .07) - 15 дни
Гатун къар(7 .07 - 21 .07) - 15 дни
ЦIиг(гатун)(22 .07 - 5 .08) - 15 дни
Гвенар(6 .08 - 10 .08) - 5 дни
Йигарар(11 .08 - 16 .08) - 5 дни
ПешхуртI(16 .08 - 22 .08) - 7 дни
Кьуьгъвер(гатун)(23 .08 - 6 .09) - 15 дни
Гатун яр(7 .09 - 21 .09) - 15 дни

Тези малки времеви отрязъци имали свой характер – температура,валежи,земеделски дейности.Въпросът с кавказките селскостопански календари все още не е изучен напълно.Много от названията досега не са разтълкувани на основата на съвременния лезгински език като например алкьвар-далкьвар, элхен-гелхен, урукIун-турукIун и др.В годишния цикъл са включени и традиционните лезгински празници Яран сувар – Нова година, Сифте ргал – празник на първата бразда, Сифте цуьл – празник на първия сноп, Цуькверин сувар – празник на цветята, Кlару – празник на черешата,Гуду – обряд за викане на дъжд,Алапехъ – обряд за викане на слънцето

За чеченския календар събира информация от старците,познавачи на традициите и от книги А.Юсупов.Според народните предания чеченците имат два календара – голям и малък.Големият календар се нарича «Айран шоIар» или «Айран исс цIекхлонийн шариIатан шоIар» - натрупване на години на бога на вечното време Айра или деветерен вечно цикличен календар.Друго название на календара е Рузма от Ра Азама

Легендите обясняват,че Тiиерры ,Върховният бог Ра,имал внучки Латта, Аза, Бетта, Мисар, Роша, ХIай, Нарта, Спата, Пати и Иркап от сина си Ма.От внучката Аза и човек на име Фовка произлизат всички хора.

Деветте ери се управляват от слънцето,луната и седем планети.

«Маьлха Аза» Слънце – 2400 лунни години

Бетта – Луна – 2400 год

Мисар – Марс – 2400

Рош – Меркурий – 2400

Хiай – Нептун – 2400

Нарта – Уран – 2400

Пати – Плутон – 3600

Сатав – Сатурн – 2520

Иркапи – Юпитер – 2080

Последната ера,чеченците считат за враждебна и бедна,тя също се нарича Саьхьара

 Според Зеламха Исаев чеченския годишен календар е следният:

Кхолламан бутт – месец на Новата година

Балабоссаран бутт – месец на мъката,което означава,че в последната сряда на този месец от небето се спуща беда,която носи страдание на всеки на когото се яви.

Мовладан бутт – месец на възхвалата.На 12-то число на този месец се родил Мохамед и в негова чест,хората четат възхваление.

Оханан бутт – месец на оранта.Чеченците в миналото орели един път в годината,този месец съответства на април

Хьуьнаркъовсаран бутт – месец на проявата на доблест.За специален изпит всеки младеж се готвел цяла година,провеждайки тренировки.Ако издържи изпита ,му присъждали званието джигит – или  къонаха

Зухра-седан – месец на Зухра или Венера

ЧIирехкаран бутт – месец,в който се забранява отмъщението

Турс-седан бутт – месец на съзряване на плодовете.Появяването на звездата Турс-седан е знак,че плодовете са узрели

Мархийн бутт – месец на постите

Эсаран бутт – месец на сланата

Лахьан бутт – месец за приготвяне на месна зимнина

ГIурбан или Хьаьждаран бутт – в този месец от 10 до 12 число се коли 6 месечно агне или за 7 човека се коли рогат добитък по-стар от 2 години и месото се раздава на бедните.В този месец тези ,които имат възможност трябва да отидат на поклонение в Мека.Бедните са освободени от това задължение.

Б.Далгат записва следните имена на годишните месеци:

1   -«Наджиганцхой – бутт – месец на най-хладното време  

2   -«Мархи – бутт              –   месец на  поста
3   -«Биэкерги  – бутт          – месец на кукувицата 
4   -«Тушоли –бутт             – месец на богинята на плодородието Тушоли    
5   -«Сели- бутт                   – месец на бога на гърма и мълниите Села  
6   -«Мангал –бутт              – месец на коситбата
7   -«Мятцели –бутт            – месец на бога на земеделието Мятцели                                         
8   -«Мяцкали бутт              – месец на бога Мяцкали
9   -«Тау –бутт                     – месец на тревата
10  -«Ардари-бутт               – месец на вършитбата                                                    
11  -«ЭрхIи –бутт                – месец на оплождане на овцете

12 -«Огой- бутт                  – месец когато колят добитъка

За познаването на месопотамски календарни системи при кавказците ни говори и карачаево-балкарски нартски епос.В него се разказва за праотецът-ковач Дебет ,който имал 19 сина.Числото 19 може би има връзка 19 годишния цикъл на Метон,който се използвал в еврейският слънчев календар.

Интересен момент също е и подобното название на Върховният бог у чеченците – и у балкарците – Тейри /Тангра/.Според преданията знакът на Тейри представлявал равностранен кръст,наричан Къач на балкарски и съществували хора облечени в бели дрехи,които носели на гърдите си къач.Те биле учени,наричали се бабас,притежавали книги,живеели в дом наречен килиса,където се извършвали молитви.Преданията говорят,че такива килиси имало във всяко общество,но най-голямата се намирала в местността Зылгы.

*аталичество - обичай на отдаване за възпитание на дете в друго семейство,при което между двете семейства се пораждат връзки подобни и по-силни от кръвното роднинство

Източници:

Рузма - чеченский календарь Зеламха Исаев

Далгат Б. Первобытная религия чеченцев

Ильхам Гаджимурадов.Лезгинский праздник Яран Сувар – отголосок древнейшего аграрного культа 

Древняя религия балкарцев и карачаевцев Хусей Бичиев

Сведения за длъжността кавха срещаща се в някои дагестански общества

Кавказка Албания съществува около 800 години – от 5 в пр.н.е до 4 в от н.е.,след което се разпада и на територията и възникват нови политически обединения – Дербент,Табасаран,Серир,Гумик,Кайтаг,Филан,Маскат,Лакз.Лакз обхваща територията по басейна на реките Самур,Чираг,Курах,на която живеят лезгинци,агули,рутулци,цахури.В периода 7-8 в. територията е под арабско владение,но след това от него се отделят обществата Ахта,  Тпиг, Рича, Рутул, Хнов, Цахур, Мишлеш и до 15 в. са независими едно от друго политически образувания.Курах изпълнява ролята на столица на съюз от селски общини,чиито граници са известни благодарение на запис на стела от 1356 г.

В аулите от Курахския съюз длъжностните лица се избирали на събрания с тайно гласуване и давали клетва за строго съблюдаване на обичаите и точно изпълнение на решенията на събранията.В някои аули управителя на селището -  кавха и кадията избирали от едни и същи родове. В Курах главния кавха обикновенно избирали от тухумите* Мирчияр и Манчарар,в селището Капир – от тухумите КIуруджанар и Казаглар,в селището Ашар – от тухума Чирагъар.Не се събирали поземлени и имотни данъци,но в специални случаи събирали средства със съгласието на събранието.Съществували трудови повинности – мелер,като строителство на пътища,мостове,канали,обществени и религиозни сгради.Практикувала се също взаимопомощ,на пострадалите от стихийни бедствия също помагали.В някои периоди съюзът попадал под властта на феодални владетели на Дагестан,но като цяло запазва независимостта си до 18в,когато възниква Кюринското ханство в което влизали 140 селища с център Курах.В този период земята постепенно става феодална собственост

Самоназванието на цахурите е йыхбы,а днешното си име получават по името на главното селище на обществото Цахур.Общата численост на етноса е около 20 хил. души  - 5 хил. живеят в Дагестан – в Рутулски район при горното течение на р.Самур/в миналото Горен Магал/,а 13 хил. в Азербайджан – предпланинските и равнинни селища на Закаталски,Кахски и Белокански район.

След разпадането на Кавказка Албания,Цахур става център на самостоятелно политическо образувание Цукетия.Епиграфически паметници свидетелстват,че цахурите са приели исляма 10-11 в.,в 13 в. са правени опити за превод на цахурски език арабски богословски съчинения.В 15 в. начело на цахурското общество стоял султан,а в 18 в. неговата резиденция била преместена в селището Елису,Азербайджан и се наричало Елисуйско султанство .

В обществото било развито богарно земеделие,а в равнинните части се използвала и иригация.Развити биле и сезонно скотовъдство – овце и коне,обработка на кожа,с която се занимавали главно жените.Днес се развиват също градинарство,отглеждане на тютюн,копринарство,тъкачество.

Формата на селищата зависи от релефа на местността,затова се наблюдават  стъпаловидно-терасни,улично-квартални и смесени селища.Селищата се разделят на квартали,в които живеят една или няколко родови групи – тухуми*.Обществен център била джамията и площада – гимга,който бил и място на народното събрание.Тухумите се разпадат на по-тесни родствени групи – насыли.Неразделното семейство съществувало до 30-те години на 20 в.,наричано  хэбна хизан или хэдин хав и се състояло от 30-35 човека от три-четири поколения.

Сключвали брак чрез сватовство,включително и от люлката,отсъствал откуп за невестата и се предпочитала ендогамия вътре в тухума.Обществените въпроси се решавали по обичайното право,мъжкото събрание избирало старейшини,съдии,кадия и изпълнители.Селския управител носил длъжност кавха.

Някои сведения за длъжността кавха,могат да се получат и от етнографските сведения за табасаранското общество и специално за някои табасарански селища от Хивски район,Дагестан като Кашкент,Ашага-Ярак,Лака,Цнал,Хоредж

Табасаранците са лезгоезична етносна група от Южен Дагестан,самоназоваваща се  гъумц1уллар, гъумгъумар.Днес компактно табасаранци живеят в Табасарански и Хивски район.

Селището Хоредж се счита за едно от най-старите в района,за което говорят и надписи от многовековни надгробни камъни от три земни слоя и археологически находки – бронзови и железни върхове на стрели и оръдия на труда.В Хоредж живеят следните тухуми -  Хат1бар, Мац1ирар, Бакьгар, Лягьяр, Кирхир, Чаглар, Фачар, Утир, Аьпарар.Селото се управлява от кавха,който обезпечава реда в селото,занимава се със съдопроизводство,разпределя обществените гори и пасища.

Селището Хив е също едно от най-древните селища,чиято история е слабо изучена.Времето на образуването му е неизвестно,по някои данни на това място се намирал град Гердешан.Селището е подлагано често на разрушение – от монголите в 1239г,оттук също минава и войската на Надир-шах.Писмено селището Хив е зафиксирано в 923-933 г.Интерес представляват каменните стълбове край джамията,от които са останали няколко отломки.Всеки стълб имал различна форма и украсен различно.Стълбовете образували четириъгълник.До всеки стълб стоели представителите на различните тухуми по време на селските събрания.В селището живеели десетки тухуми някои от кото са Сейидяр, Газизяр, Кавхяр, Базт1ар, Рягьим, Ханяр. Представителите на тухума Сейдяр имали много земя, и от тях биле назначаван управителя на селото  кавха,чиято длъжност се предавала по наследство.

В различни етнографически записки се говори че през 12-14 в. в Южен Дагестан са оказали голямо влияние катаклизми от природен и социален характер ,като земетресения,чумни и други епидемии,при които много хора са загинали,а оцелелите се принудили да променят местожителството си.Такава е и историята за възникването на село Цнал.Селището се дели на три квартала,а всеки квартал на тухуми – общо 32 .Най-богати и влиятелни тухуми биле Абуяр, Магацар, Мишияр, Милибур, Булаяр, Бурганар. До хановете селото се управлява от старейшина – кавха,избиран от обществото.Той се ползвал с голямо уважение и понякога решавал някои дела и от съседните селища.

В миналото селището Кашкент се намира в Сулейман-сталски район и неговите жители съхраняват до днес тамошния говор.Селото е разделено на три квартала -Агъа мягьле, Юкьван мягьле, Вини мягьле и 12 родови общини – тухуми- Гьасанан гадаяр, Рустаман гадаяр, Алисан гадаяр, Бегъинар, Сенп1ер, Шалмияр, Бункьар, Тителар, Цуь-нуьяр, Хашалар, Чукваяр, Муругъвар.Не се подчинявали на хан или бек,а селището управлявал кавха,който изпълнявал решенията на селското събрание.

Според някои предания на столетници селището Лака съществува вече 300 години и по техните думи в него живеят тухуми от различни националности – лакци,азербайджанци,агулци.Най-състоятелен бил тухума Кавха,клон на тухума Алихар.Вероятно от тяхната среда избирали старшината на селото/кавха/,който извършвал контрол за изпълнението на решенията на събранието.Често той проявявал инциатива в обществените дела.

Според преданията селището Ашага-Ярак възниква в средата на 17в образувано от разорени аули Бегран, Гюбряг, Чучгар, Амнар, Инжла, Дадага.В селището живеят тухумите Аьдамяр, Бабахар, Мюрчгар, Агъяр, Аьгьмадяр, Гъадимяр, Ражабаяр, Уьсар, Асккандар, Инжлар, Гъимблаф, Дадагнар. Роля на старшина в селището изпълнявал кавха

Информация за длъжността кавха в дагестанските общества получаваме  от намерени в рутулски селища строителни надписи от 19 в. на арабски език описани от З.Ш.Закарияев в статията Арабоязычная строительная эпиграфика XIX века из рутульских селений Дагестана.

Рутулците са малък дагестански етност,чийто език спада към лезгинската група езици.Самоназовават се мыхIадабыр, мыхIад , , а името рутулци произлиза от главното селище Рутул.Днес живеят в Южен Дагестан – Рутулски,Бабаюртовски,Кизлярски райони и в Азербайджан – Шекински и Кахски район.

 В статията са публикувани четири надписа,в които се упоменават лица и тяхната длъжност кавха,които поръчват ремонт на джамия или обществено здание и се упоменават майсторите строители.Тук ще цитирам преводите на руски език,направени от автора на статията, на два такива надписа от плочи намерени в рутулското село Шиназ:

«1) Обновил (джаддада) [эту мечеть] …

2) б. Раджабай (?) Шиназский (аш-Шинази) во

время Исмаила-эфенди

3) и [также] Карим-кавха и Ибрахим-кавха. А

мастер (устад) Хананай

4) б. Рамадан. В дату пророка, — мир ему, —

тысяча двести шестьдесят

5) девятый год. В 1269 году».

 «1)  Обновил (таджаддада)  и  отремонтиро-

вал (аммара) двери мечети и ее стену Али

2) б. Идрис  вместе  со  своей  общиной (джама-

ат) в бытность его старшиной (кавхихи) [и] муллой.

3)  А  мастер (устад)  строительства —  Хана-

най, — да простит Аллах их грехи! Амин. В

4) дату пророка, мир ему — 1287 год. А напи-

сал это Сулайман Шиназский (аш-Шинази)».

Авторът отбелязва интересен момент в тези надписи,а именно употребата на по-старинната дума кавха,вместо вече влязлата в употреба тюркска дума юзбаши.Ето какво пише той:

Интересно,  что  в  надписи  сельские  старшины  все  еще  обозначены  старым  термином «кавха»,  в  то  время  как  в  более позд-

них  эпиграфических  текстах  пореформенного  периода  уже  преобладает  тюркский термин «йузбаши» (сотник),  внедренный

царской администрацией.

От горните примери можем да направим изводи за прерогативите на длъжността кавха като селски управител,а именно – изпълнява решенията на селското събрание, обезпечава реда в селото,занимава се със съдопроизводство,разпределя обществените гори и пасища,съхранява и се разпорежда със доброволно събрани средства от селяните за извършване на различни строителни и ремонтни дейности, длъжността може да се предава по наследство.

Интересна информация за оценката и отношението на дагестанците към длъжностното лице кавха можем да получим и от употребата на думата в различни от буквалното му значение случаи.

В статията Когда охотник вышел прогуляться написана от Ильяс Магомедов се разглеждат въпроси свързани с условния таен табасарански език на ловците .Разглеждат се някои иносказателни наименования на животни като например:

мечка –аьхюр – старши

мечка -аьхи авай – дядо

вълк – гавур - неверник

вълк - аьхи авай - дядо

Лисица – аьмалдар - измамница

 Лисица – кавха - старшина

Заек - гучIбях, гучIурув - страхливец

Заек -  ярхи ибар - дълги уши

Елен - аьхи кIарчар алиб – имащ дълги рога

От приведените примери се вижда,че иносказателните названия давани на животните охарактеризират тяхно качество или белег.Определянето на някои животни с думата дядо може да се свърже с далечна представа  за тотемен прародител.Лисицата е определена веднъж с качеството измамник и втори път с думата кавха,което говори за това,че старшината трябва да притежава сходни качества с тези приписвани на лисицата.За повечето народи лисицата обладава едни и същи качества като хитрост,извратливост,благодарение на които в народните приказки много често тя е крайния печеливш.В този смисъл, би могло до се приеме,че човекът изпълняващ длъжността кавха и управляващ една,макар и малка,но важна обществена единица,трябва да притежава и качествата мъдрост,хитрост,досетливост,надговаряне в словесен спор.

За етимологичния анализ на думата кавха може да помогне сходна по смислово значение карачаево-балкарска дума

къабхан 1. прич. от къабаргъа  - хапещ,жилещ,кълвящ; 2. 1) победител 2) спечелващ  

В периода на установяване на руската власт,тези селски управители се обозначават в йерархията като старшина.Прерогативите на руските селски старшини от това време са да съхраняват реда и спокойствието,да донасят за престъпления на по-горни истанции,да привеждат в изпълнение решенията на окръжните и селските съдебни инстанции,да се разпореждат със събраните помощи,да наблюдават за изправността на пътища,мостове,водопроводни канали,гранични знаци,да издават записки със свой печат.Имали право да свикват и разпущат селското събрание,на което те следели за нормалното му протичане и последващото изпълнение на неговите решения.Имали право да налагат административни  наказания във вид на общественополезен труд до два дена,глоба до една рубла,арест до два дена за малки правонарушения.Старшините имали широки и разнообразни пълномощия с елемент на полицейска административно-разпоредетелна и фискална власт.В този период руската имперска власт започва да използва съществуващите селски длъжностни лица за своите нужди и подчинява тяхната дейност на по-вишестоящи йерархически институции. 

*тухум – семейно-родствена група при кавказките народи,родственно обединение,семейна община

Сирма Епон

14.10.2011г

Източници:

Арабаязычная строительная эпиграфика XIX века из рутульских селений Дагестана З.Ш.Закарияев

Когда охотник вышел прогуляться  Ильяс Магомедов

СИСТЕМА СЕЛЬСКОГО УПРАВЛЕНИЯ В ДАГЕСТАНСКОЙ ОБЛАСТИ ВО ВТОРОЙ ПОЛОВИНЕ XIX ВЕКА Д.П. ГЕВОРКЬЯН

Приложение: карта на района от country.turmir.com и снимки на рутулски джамии от 

shinaz.ru