четвъртък, 3 февруари 2011 г.
неделя, 23 януари 2011 г.
Дагестанско приложно изкуство
Заселването на различни етноси и разпространението на различни религии в Дагестан обуславя развитието на различни школи на приложното изкуство всяка със своите особености на техника и орнаментална култура.Основните центрове на дагестанското приложно изкуство са:Кубачи - ювелирни изделия и емайл,Гоцатль - ювелирни изделия,Балхар - керамика,Унцукуль - дърворезба и инкрустация с метал
Кумикски дум
Друг вид гладки килими са чергите.
Чергите могат да се изготвят от коноп,памук,вълна и се използват за постилане на пода или при сушене на зърно и царевица.Тези черги се състояли от ритмично редуване на цветни полета с различна ширина,разположени хоризонтално или вертикално.Балхарските черги например са известни с вертикално разположение на полетата.Тези черги също имат национални названия : лезгинско – рух,табасаранско – бархал,аварско – турут,даргинско – чIанкIа ,кумикско – тюз.
Освен този вид черги има и такива с редуване на полета запълнени с различни орнаменти наричани хайма – на лезгински,кюмес – на табасарански,килим – на лакски,джугъарай – на кумикски.Много от елементите на чергите имат също свои наименования:ильме – поле,къарлыгач – лястовица,канзилер – стъпки,ятгъан – стълба.
Палас
Ногайските килими кийиз се различават с използването на различна техника за декориране – нанасяне на орнамент чрез цветен шнур и пристягане,при което се получава контурно изображение.
Ногайски кийиз
Аварски килими чибта
И един дагестански,който не знам точно от кой район е
Керамичното изкуство
Основни центрове на грънчарското производство в Дагестан се считат Балхар,Сулев-кент,Джули,Испик.
В епохата на средновековието 4-5 в в Дагестан се появява грънчарското колело.Образуват се центровете на керамичното изкуство,някои от които съхраняват архаичните особености на производството.Дагестанската керамика се подразделя на поливна и неполивна.Неполивната керамика е с по-ранен произход и нейни центрове се явяват лакското селище Балхар,табасаранското Джули,лезгинското Кахуль, и кумикското Эндери.
Изготвянето на съдове без грънчарско колело и с изпичане на огън ,традиционно се предпочитало в Кавказ.До средата на 20в по такъв начин се изготвяли съдовете в селището Кахуль.В глинената маса за устойчивост прибавяли дребни камъчета.Керамиката била примитивна,съдовете са с неправилна форма,а нарисуваните елементи напомнят древни скални рисунки.В 50-те години населението било преселено от планината в равнинната част и занаятът прекратил своето съществуване.
Друг център на керамичното изкуство е табасаранското село Джули.Съдовете се изготвяли за местно потребление – съдове за вода,маслобойки,чашки,купи.Керамиката има класически форми,наподобяващи амфори,а украсата е от вълнисти линии и концетрически кръгове,s – образни елементи.Орнамента се нанася чрез бяло или червено покритие /ангоб/,не с четка ,а с къс вълна.Изпичането извършвали на дърва и изделията придобиват розова кора,а сивите се считали за брак.В Джули с керамично изкуство се занимавали мъжете,но занаятът тук също изчезнал.
Най-самобитно и трайно се съхранили традициите на древното изкуство в Балхар.Още в началото на нашата ера там съществувало керамично производство.Изготвянето на глинени съдове ,започвайки от добиването на глина и свършвайки с изпичането на съдовете в Балхар се извършва само от жени.Техните съдове се отличават с изумителна орнаментална графика свързана с формата на съда.Балхарските съдове са с тънки стени и най-качествени в Кавказ.Основният рисунък се разполага на горната половина на съда,подчертавайки изпъкналата форма.Някои майсторки предпочитат геометричните фигури,строги и лаконични елементи,соларни знаци,,ромбове,но други предпочитат растителния орнамент .В Балхар е строго забранено участието на мъже в керамичното производство,вероятно произлизащо от матриархално време.Забранено било на мъжете дори да се докосват до грънчарското колело.Който нарушал това правило трябвало да угости шест човека от съответния дом,вероятно като жертвоприношение.Балхарското грънчарско колело се нарича жюлла.В Балхар се съхранил и друг древен ритуал – да се украсява пещта за изпичане чара с овнешки или кравешки череп с рога,за да е благополучно изпичането.По време на изпичането,което трае три денонощия се устройва ритуално пиршество с печени на жар овнешки глави.Считало се ,че пещта никога не трябва да е празна и затова след изпичането оставяли няколко бракувани съда.До средата на 20в съществували около 30 форми на балхарска керамика,много от тях изгубени .Съхранили се съд за вода - урша,кана-водолей – куннари,маслобойка – кучча.
Балхарска пещ - чара
Глинени играчки от Балхар
Съд за съхраняване на зърно или брашно
Кучча
Куннари
Дагестанска дърворезба
Дърворезбата е едно от най-древните занаятчийски производства в Дагестан.Богатото разнообразие от дървесни видове способства за приложението на дървесния материал в бита и архитектурата.
Голяма роля в дома на дагестанците играе опорния стълб,който има важно функционално значение,служейки като опора на основната греда на тавана.Освен тази функция стълбът има и защитна ,охраняваща функция в дома.При строителството на нов дом,стария стълб,свидетел на живота на много поколения,се пренасял в новя дом.Горната част на стълба е богато украсяван с дърворезба.При аварците преобладава едър геометричен орнамент/Гитатль/,при кубачинците – тънък,изящен, растителен ,при табасаранците – ленточен,като плетеница.
За да бъде покривната конструкция издържлива,напряко от стена до стена е поставена дебела дървена греда ,а тя за де не провисва се подпира по средата със стълб.Между стълба и гредата също се поставя по-тънко дърво - капител.Стълбът бил свещен символ на дома и рода.При аварците той се нарича стълб-корен - кьибил,а при грузинците – майка-стълб.При кумиките,в домовете ,където вече няма такъв стълб,мястото му все още се почита.При траур на това място,наричано орта-багана/среден стълб/,сяда най-близкия на умрелия от старшите родственици на жената.Кръвните враговете влизащи в жилището се стремили да разрушат стълба,обричайки целия род на унищожение.В Дагестан тези стълбове са представени в най-разнообразни форми.
Важен елемент на вътрешната архитектура е дървената стена ,отделяща жилищната част на дома от стопанската и служеща като оосновна опора на дома.
При лакците зърнохранилището с форма на голям сандък наречен су също богато се украсявал с дърворезба.Неподвижните аварски хамбари цагур и кам са долепени до каменната стена на дома.Предната стена на цагура се явява дървената стена «цIулал рукъ».
зърнохранилище
Във всеки дом се намирал и диван за почетни лица,украсен с подлакътници във формата на рога.С резба се покривали лицевите страни на облегалката.
дървена врата
Съществува оригинално изкуство,съединяващо дърворезбата и ювелирното изкуство – инкрустация с метал по дърво,характерна за Унцукуль.За нея се използва дрянова или кайсиева дървесина,тъй като лесно се обработва,приема нужната форма и задържа метала.Едно от откритията на унцукулския занаят е производството на декоративно пано с правоъгълна форма,на което са изобразени сюжети,напомнящи каменните кубачински релефи – животни,птици и такива с фантастичен характер.
учалтан - място за вилици
Източници:
http://www.dmii.ru/s...print=printable
http://www.dmii.ru/subcat010.html
http://www.fatiha.ru...kul/izdelia.htm
Дагестански килими
В традиционното килимарство в Дагестан се срещат най-различни мотиви и изображения на растения,животни,човек,геометрически фигури.Изобразяването на хора и животни е свързано с древни култове и обряди и имало магически смисъл.Много от елементите имат конкретни названия яру бубу – маково цвете,гъед-звезда,гъил-ръка,кацин пац – кокоши следи, кIирер – вилообразни,хаш – кръст.Интересни са също и гладките килими наричани на лезгински – сумахи,а също и гам в мн.ч. - гамар,на аварски – давагини,на кумикски – думи,табасарански и лакски - паласи.Различните елементи при тях също имат свои имена – куълегар – замък,чапрасар – наклони, кIирер – куки , кIекер – петлета, цIапур - лапа.Моделите в широките полета се състоят от големи медальони с трапецовидна форма включващи различни геометрични елементи- триъгълник,кръст,ромб.
Аварски давагин
В традиционното килимарство в Дагестан се срещат най-различни мотиви и изображения на растения,животни,човек,геометрически фигури.Изобразяването на хора и животни е свързано с древни култове и обряди и имало магически смисъл.Много от елементите имат конкретни названия яру бубу – маково цвете,гъед-звезда,гъил-ръка,кацин пац – кокоши следи, кIирер – вилообразни,хаш – кръст.Интересни са също и гладките килими наричани на лезгински – сумахи,а също и гам в мн.ч. - гамар,на аварски – давагини,на кумикски – думи,табасарански и лакски - паласи.Различните елементи при тях също имат свои имена – куълегар – замък,чапрасар – наклони, кIирер – куки , кIекер – петлета, цIапур - лапа.Моделите в широките полета се състоят от големи медальони с трапецовидна форма включващи различни геометрични елементи- триъгълник,кръст,ромб.
Аварски давагин
Кумикски дум
Друг вид гладки килими са чергите.
Чергите могат да се изготвят от коноп,памук,вълна и се използват за постилане на пода или при сушене на зърно и царевица.Тези черги се състояли от ритмично редуване на цветни полета с различна ширина,разположени хоризонтално или вертикално.Балхарските черги например са известни с вертикално разположение на полетата.Тези черги също имат национални названия : лезгинско – рух,табасаранско – бархал,аварско – турут,даргинско – чIанкIа ,кумикско – тюз.
Освен този вид черги има и такива с редуване на полета запълнени с различни орнаменти наричани хайма – на лезгински,кюмес – на табасарански,килим – на лакски,джугъарай – на кумикски.Много от елементите на чергите имат също свои наименования:ильме – поле,къарлыгач – лястовица,канзилер – стъпки,ятгъан – стълба.
Палас
Ногайските килими кийиз се различават с използването на различна техника за декориране – нанасяне на орнамент чрез цветен шнур и пристягане,при което се получава контурно изображение.
Ногайски кийиз
Аварски килими чибта
И един дагестански,който не знам точно от кой район е
В епохата на средновековието 4-5 в в Дагестан се появява грънчарското колело.Образуват се центровете на керамичното изкуство,някои от които съхраняват архаичните особености на производството.Дагестанската керамика се подразделя на поливна и неполивна.Неполивната керамика е с по-ранен произход и нейни центрове се явяват лакското селище Балхар,табасаранското Джули,лезгинското Кахуль, и кумикското Эндери.
Изготвянето на съдове без грънчарско колело и с изпичане на огън ,традиционно се предпочитало в Кавказ.До средата на 20в по такъв начин се изготвяли съдовете в селището Кахуль.В глинената маса за устойчивост прибавяли дребни камъчета.Керамиката била примитивна,съдовете са с неправилна форма,а нарисуваните елементи напомнят древни скални рисунки.В 50-те години населението било преселено от планината в равнинната част и занаятът прекратил своето съществуване.
Друг център на керамичното изкуство е табасаранското село Джули.Съдовете се изготвяли за местно потребление – съдове за вода,маслобойки,чашки,купи.Керамиката има класически форми,наподобяващи амфори,а украсата е от вълнисти линии и концетрически кръгове,s – образни елементи.Орнамента се нанася чрез бяло или червено покритие /ангоб/,не с четка ,а с къс вълна.Изпичането извършвали на дърва и изделията придобиват розова кора,а сивите се считали за брак.В Джули с керамично изкуство се занимавали мъжете,но занаятът тук също изчезнал.
Най-самобитно и трайно се съхранили традициите на древното изкуство в Балхар.Още в началото на нашата ера там съществувало керамично производство.Изготвянето на глинени съдове ,започвайки от добиването на глина и свършвайки с изпичането на съдовете в Балхар се извършва само от жени.Техните съдове се отличават с изумителна орнаментална графика свързана с формата на съда.Балхарските съдове са с тънки стени и най-качествени в Кавказ.Основният рисунък се разполага на горната половина на съда,подчертавайки изпъкналата форма.Някои майсторки предпочитат геометричните фигури,строги и лаконични елементи,соларни знаци,,ромбове,но други предпочитат растителния орнамент .В Балхар е строго забранено участието на мъже в керамичното производство,вероятно произлизащо от матриархално време.Забранено било на мъжете дори да се докосват до грънчарското колело.Който нарушал това правило трябвало да угости шест човека от съответния дом,вероятно като жертвоприношение.Балхарското грънчарско колело се нарича жюлла.В Балхар се съхранил и друг древен ритуал – да се украсява пещта за изпичане чара с овнешки или кравешки череп с рога,за да е благополучно изпичането.По време на изпичането,което трае три денонощия се устройва ритуално пиршество с печени на жар овнешки глави.Считало се ,че пещта никога не трябва да е празна и затова след изпичането оставяли няколко бракувани съда.До средата на 20в съществували около 30 форми на балхарска керамика,много от тях изгубени .Съхранили се съд за вода - урша,кана-водолей – куннари,маслобойка – кучча.
Балхарска пещ - чара
Глинени играчки от Балхар
Съд за съхраняване на зърно или брашно
Кучча
Куннари
Дърворезбата е едно от най-древните занаятчийски производства в Дагестан.Богатото разнообразие от дървесни видове способства за приложението на дървесния материал в бита и архитектурата.
Голяма роля в дома на дагестанците играе опорния стълб,който има важно функционално значение,служейки като опора на основната греда на тавана.Освен тази функция стълбът има и защитна ,охраняваща функция в дома.При строителството на нов дом,стария стълб,свидетел на живота на много поколения,се пренасял в новя дом.Горната част на стълба е богато украсяван с дърворезба.При аварците преобладава едър геометричен орнамент/Гитатль/,при кубачинците – тънък,изящен, растителен ,при табасаранците – ленточен,като плетеница.
За да бъде покривната конструкция издържлива,напряко от стена до стена е поставена дебела дървена греда ,а тя за де не провисва се подпира по средата със стълб.Между стълба и гредата също се поставя по-тънко дърво - капител.Стълбът бил свещен символ на дома и рода.При аварците той се нарича стълб-корен - кьибил,а при грузинците – майка-стълб.При кумиките,в домовете ,където вече няма такъв стълб,мястото му все още се почита.При траур на това място,наричано орта-багана/среден стълб/,сяда най-близкия на умрелия от старшите родственици на жената.Кръвните враговете влизащи в жилището се стремили да разрушат стълба,обричайки целия род на унищожение.В Дагестан тези стълбове са представени в най-разнообразни форми.
Важен елемент на вътрешната архитектура е дървената стена ,отделяща жилищната част на дома от стопанската и служеща като оосновна опора на дома.
При лакците зърнохранилището с форма на голям сандък наречен су също богато се украсявал с дърворезба.Неподвижните аварски хамбари цагур и кам са долепени до каменната стена на дома.Предната стена на цагура се явява дървената стена «цIулал рукъ».
зърнохранилище
Във всеки дом се намирал и диван за почетни лица,украсен с подлакътници във формата на рога.С резба се покривали лицевите страни на облегалката.
дървена врата
Съществува оригинално изкуство,съединяващо дърворезбата и ювелирното изкуство – инкрустация с метал по дърво,характерна за Унцукуль.За нея се използва дрянова или кайсиева дървесина,тъй като лесно се обработва,приема нужната форма и задържа метала.Едно от откритията на унцукулския занаят е производството на декоративно пано с правоъгълна форма,на което са изобразени сюжети,напомнящи каменните кубачински релефи – животни,птици и такива с фантастичен характер.
учалтан - място за вилици
Източници:
http://www.dmii.ru/s...print=printable
http://www.dmii.ru/subcat010.html
http://www.fatiha.ru...kul/izdelia.htm
www.liveinternet.ru
сряда, 24 ноември 2010 г.
Култ към вълка
Мъжки съюзи и свързани с тях ритуали са познати почти при всички народи.Покровител на такъв съюз ,бог-войн,се почитал в образа на куче или вълк.Ето и няколко характеристики на вълка,довели до неговия култ.
Вълкът единствен сред животните се осмелява да излезе срещу по-силен противник.Недостигът на сила той заменя със смелост,ловкост,издържливост.Ако загуби двубоя,умира мълчаливо без да издаде звук,обръщайки лице към врага. Вълкът преди всичко е символ на свобода,самостоятелност
Във всяка схватка той се бие до победа или смърт .Вълкът е моногамен и сам възпитава потомството си.Той е символ на нравственост и преданост към семейството.
Вълкът символизира справедливост и честолюбие.Вълкът не допуска в обикновенни условия да обиди по-слаб от него.
Древните тюрки също почитали вълка.Вълчи зъби като талисмани носели и карачаевци.На детските люлки закачали вълчи нокти за прогонване на зли духове.Култта към вълка се отразил в нартския епос, в народната медицина и гадателните практики.Вождът на нартите Ерюзмек,останал без родители и бил откърмен от вълчица.
Според Гумильов авторите на китайските ръкописи считали понятията тюркски хан и вълк за синоними .
При вайнахите вълкът е символ на застъпник.В чеченската митология вълкът спасява цялата Земя,когато човечеството потънало в грях и суеверие.Тогава Бог решил да унищожи всички,вълкът се застъпил и приел върху себе си всички мъки и страдания.Бог видял самоотверженността на вълка и пощадил хората.
В древните нахски легенди се разказва за кръвно или млечно родство с вълка.Нахите давали на децата си вълчи имена като Чаборз — медведь и волк
Борз — волк и поставяли на шията им вълчи амулети.Дори и днес при загубване или кражба на вещ понякога чеченците прибягват до магическия култ към вълка.Последна мярка към крадеца,ако не върне откраднатото е словесна закана за изгаряне на вълчо сухожилие.По убеждение,ако сухожилието наистина беде изгорено,крадецът ще изсъхне като мумия и ще умре.
Грузинският цар от 5в Вахтанг носел прозвището Горгасал,което означава вълча глава и на златния му шлем бил изобразен вълк.Силно разпространен бил култа към вълка и при сванетите.
Сванетия се намира в северната част на Западна Грузия.Земо Сванети /Горна Сванетия/ се намира в долината на р.Ингури,а Квемо Сванети – Долна Сванетия – в долината на р.Цхенисцкали.Тя граничи с Рача-Лечхуми,Абхазия,Имерети,Карачай и Балкария.Самоназванието на сваните е lushnu, ед. mushwan /мушван/,а античните автори ги наричат мисимианци.
Бедни,горди и въоръжени до зъби,те се прославили с особена жестокост и презрение към смъртта.Все още се подчиняват на традиционните кръвни закони.
Историците предполагат,че в основата на обичая кръвна мъст лежи култа към вълка.Според етнографа Вера Бардавелидзе, тук вълка се счита за мистично животно и се отнасят към него,като към брат.Вярвали,че за убитито животно останалите вълци жестоко отмъщават на убиеца и цялото му семейство.
За сваните убийство на вълк е табу.Случайно нарушилия табуто,заставал пред убитото животно с непокрита глава и се извинявал..
По-късно тотема на сваните – вълкът,отстъпил място на св.Георги.
Сваните наричат бойната дружина вълча глутница – свимра.
Когато се роди дете веднага му окачат на шията талисман от вълчи зъби.Вълците се считат за кучета на св.Георги и веднъж в годината им устройват пиршество.Нарича се празник на вълчите факли,защото на нивите се палят факли
Сваните наричат бойната дружина вълча глутница – свимра.
Когато се роди дете веднага му окачат на шията талисман от вълчи зъби.Вълците се считат за кучета на св.Георги и веднъж в годината им устройват пиршество.Нарича се празник на вълчите факли,защото на нивите се палят факли
Властителя на вълците – Мамбер можел по свое усмотрение да вързва вълчите гърла или да ги пуска срещу добитъка.Сваните използвали като шапки вълча кожа с опашката на вълка,но тъй като убийството му било табу тя била заменена.
Свани от 1860г
Когато над Грузия напада външен враг,сваните забравят споровете и кръвната мъст.Сванските дружини свимри,конни и пеши,се събират бързо,а над главите им лети като знаме вълча кожа ,сякаш жив вълк се носи над тях и стряска врага.
Ето и едно видео
Абонамент за:
Публикации (Atom)