Дагестанските съюзи на свободните общини 16-17 век - 2

Под южния склон на Койсуболинския хребет ,в долините на Андийско и Аварско Койсу до сливането им с Казикумукско Койсу, се намирал съюзът Хиндалал или Койсубу.На север той граничи с Мехелта и Акушинското общество,на запад с Акуша-Дарго и Аварското ханство,на изток с Тарковското  шамхалство от което съюзът зависел и му плащал данък

На юг от Хиндалал се намирал известния аварски съюз Андалал.В него влизали от 14 до 20 селища,като по -главни могат да се споменат Согратл, Чох, Ругуджа, Корода Кудали, Обох, Хоточ.Обществото било тясно свързано с Акуша-Дарго и шамхалството.На запад от Андалал се намирал съюзът Куяда.

Един от най-забележителните аварски съюзи бил Технуцалският, с главно селище Ботлих.,намиращ се на юг от Андалал.Южно от него ,на десния бряг на Андийско Койсу са разположени обществата Карата, Чамалал, Багулал, Ахвах, Тинди, Богос, Цунта-Ахвах. Мукратл, Тлейсерух. Технуцалския съюз обединявал различни народи: чеченци,аварци,андийци,ботлихци и годоберинци.В него влизали следните общества: Ансалдинско,Шародинско,Ботлихско,Тасутинско,Годоберинско,Зибиркаинско,Тандоевско,Кванхидатлинско и Муниско.Съюзът играел важна роля в района поради местоположението си кръстовище от няколко търговски пътища.

По долината на р.Кара-Койсу било разположено обществото Карах,състоящо се от 9 аула /  Года, Тларуш, Урух-Сота и др./ ,и няколко по-малки селища.На изток от Карах,на границата със шамхалството се намирало обществото Мукратл.Ахвахското общество се намирало в горната част на долината Трите аула Цекуб, Тлянуб, Ратлуб се наричали Ратлу-Ахвах,а останалите селища – Цунта-Ахвах.Последното название най-често се среща в етнографската литература за обозначение на този съюз,чийто самоназвание било Сада-киладу.До Цунта се намирал съюзът Каралал ,в който влизали селищата : Худжуб, Куруш, Хачада, Кахха, Рухху, Сута, Гунух. Муксу, Зунда, Бизур, Сачада, Базадасиль.и др.В Каратинския съюз влизали селищата Алак, Анчик, Арчи, Карата, Рацитли, Хелатури, Верхнее и Нижнее Инхо.Съюзът Чамалал бил разположен на левия бряг на Андийско Койсу и граничел с обществата Ункратл и Технуцал.Той обединявал пет общества : Гадиринско, Гакваринско, Цумадинско, Гигатлинско, чеченското Конхинско.

На десния бряг на Андийско Койсу се намирал съюзът Багулал,разделен от съюзът Дидо от Богоския хребет и в него се включвали 5 селища: Гимерсо, Кванада, Тлибищо (Тиса), Тондода и Хуштада.До него се намирало обществото Тиндал /или Богоско общество /,състоящо се от пет аула,а самоназванието на неговите жители било „идери”

Дидойския съюз обхващал земите в горното течение на реката Ори-Цхале,образуваща Андийско Койсу.Жителите се наричали „цези”,което означава орли,докато названието Дидо е грузинско.Съюзът включва 24 аула,разделени на три общества :  . Асахо, Шуратл, Иланхеви.Североизточно от Дидо се намирало обществото Томс,разположено по долината Томсуда и включващо 11 селища.До него западно ,на левия бряг на Аварско Койсу се намирало обществото Кос със 7 селища.

В Хваршинското общество влизали селищата Хварши. Хонох, Горно и Долно Инхоквари, Квантлада, Сантлада, Хвайни.Самоназванието на жителите му е „акьилько”Освен това жителите на всяко селище имали свое отделно име,например: жителите на  Хварши – акъизо; на Инхоквари – ихзо; Квантлада – кIольоза; Сантлада – зольуозо; Хвайни – ичизо.Хваршинският език се явява цезка подгрупа на нахо-дагестанските езици и се приема,че заема междинно положение между дидойски и андийски езици.

/ следва /

Дагестанските съюзи на свободните общини 16 - 17 в.

   Общинските дагестански общества в историческата литература са наричани с термините „свободни общества” , „републикански общества”,”федеративни републики”,”федеративни съюзи”,”федеративни обединения” и др.Броят на тези съюзи в периода 16 - 17 в. не може да се посочи с точност и не винаги е постоянен.Изследователите не са единодушни и изброяват различен брой общества : С.Броневски посочва 12 „федеративни републики”,А.А.Неверовски – 44 „свободни общества”,Е.И.Козубски – повече от 60 „свободни общества”,А.Берже само в Авария преброява 41 общества.

   Територията,където са образувани дагестанските общества,Западен,Централен и Източен Дагестан,представлява планинската и високо-планинската част на страната,където живеят народите предимно от аварската,даргинската и лезгинската езикова група.Образуването на селските съюзи преминава през няколко етапа.Първоначално съюзни общества възникват на територията на Лакз,Табасаран,Шандан,Ал-Карах,Зирехгеран,Серир.След разрушителните нашествия на монголо-татарите с унищожаването на местни феодали и князе ,редица владения упадат и се  засилва значението на отделните общини,като се реставрират общинните обичаи.Някои общества възникват при преселване на съседни територии като Джаро-Белоканския съюз и Салатавия.

  През периода 16-17 в. много от обществата съществуват,а също и техни федеративни обединения като Акуша-Дарго, с цел да се противопоставят на натиска на съседните по-големи феодални образования.

   Най-северно се намирал Салатавския съюз,който се формира в периода 16-17 в. В него влизат селищата : Буртунай, Алмак, Дылым, Гертма, Хубар, Зубутли, Инчха, Гуниб, Бавтугай, Иха, Чиркей, Хадум-баш, Чирюрт, Миатли, Гостала, Зурамкент.За център на обществото се считало селището Чиркей.Разположените в близост до равнината селища Дылым, Гостала, Бавтугай, Чирюрт, Инчха биле подобни на кумикските села,в отличие от аварските.В 17 в. този съюз се намира под влиянието на ендиреевските владетели,тъй като използвали техните зимни пасища за своите стада.Оттук минавал търговски път,свързващ вътрешната планинска част на Дагестан / Гумбет,Анди / с Кумикската равнина и търговските центрове на Северен Кавказ.Това местоположение превърнало салатавци в посредници между аварци и кумики.В съюза живеели кумики,аварци,гуени /гуэны / и тюменци и всички знаели кумикски език.

Територията на дагестанските общества към 1870 г.

   

На запад от Салатавия се намирал Гумбетовският съюз.Според специалисти името му /Гумбет/  означава  от кумикски „обърнат към слънчевата страна „.,а на аварски съюзът бил наричан „бактили” и означава същото.Център на съюза било селището Мехелта,а други също по-големи селища биле  Аргвани, Инхо, Чирката, Сивух, Данух.Чрез търговския път през Салатавия,Гумбет се свързвал с Ендирейското владение.,а също и с Чечня.В Гумбет се заселват някои родове произлизащи от хунзахските хански фамилии,по късно управлявали кратко чеченските общества.

   На юго-запад от Гумбет,по поречието на Андийско Койсу се намирал Андийският съюз,който граничил на север с Ичкерия ,на юго-изток с обществото Кхеди,а на юго-запад с Хиря.Съюзът се наричал Куиннал и в него влизали 9 селища : Гагатль, Зило, Риквани, Ашали и др.Главно селище било Анди,което в началото на 20 в. наброява 1500 двора.В 19 в. между Анди и Гумбет произлязъл военен сблъсък.

/ следва /

Пролетни даргински празници

    В даргинските селища Ашта,Кунки,Худуц влизащи в състава на обществото Буркун-Дарго ,се организирали в началото на лятото младежки празници посветени на дивия чесън /Allium ursinum L/ .Преди изгрев девойки и млади жени,носещи различни ястия и с песни се отправяли към определено място.Берейки див чесън и цветя,се срещали с младежи изпълняващи музика и също носещи храна.При срещата девойките подарявали на младежите китка див чесън и цветя.След това всички се гощавали на колективна трапеза,веселили се и танцували.Този празник се нарича в Ашта зурбантажи по името на тревата зурбанти, а в село Худуц – мурсела.През целия ден веселието продължавало на площада с песни и танци, ръководени от тамада.В игрите участвали и маскирани наричани хъярчни.Канели се и гости от други села.Угощението се организирало с обществени средства и постъпления от глоби.В полунощ девойките танцували прощален танц с младежите,но празникът продължавал извън селото.В така описания празник главна роля играят девойките ,затова той се причислява към моминските празници

    Съществували и мъжки празници наричани мирхъви в с. Ашта и жамигIятла мехъ  в с. Кунки.На този празник в Ашта приготвяли боза от малц и брашно,хляб и колели бик за угощение,а на трапезата жени не се допускали.Празникът продължавал цяла седмица и се ръководел от шах.Празничното действие се извършвало около дърво наричано  къалтухъ,украсено с варени яйца,плодове,орехи.На втория ден от празненствата дървото се поставяло в центъра на площада.Маскирани,разделени на две категории- нечисти и звукоподражатели,  изпълнявали забавно представление.Те играели колективен танц,танцувайки по двойки,всеки с партньорка,при което се  стремели  да падат и да повлекат и партньорката си.В края на игрите се разигравал бой,в който шахът попада в плен,а охраняваното от него дърво се разрушавало.Този празник е разновидност на кубачинския празник наричан «последните три дни на ергените» свързан с традициите на мъжките съюзи.В кубачинското общество,професионални войни изпълнявали ролята на постоянна войска,поради което не се женели докато са на служба,която продължавала до 40-та им година.Възможно е този празник да представлява и своеобразно «уволнение» на отслужилите вече своя срок .Друга интересна аналогия на театрално разигравания бой и разрушаването на дървото, може да се направи с описаното от Мовсес Каланкатуаци в „Историята на страната Алуанк» разрушаване на почитаното от езичниците хуни дърво.

     Особено зрелищен и красив бил празника в село Кунки,който съвместявал женския и мъжкия празник.Организирали се конни надбягвания и състезания на танцьори ,певци и борци.Всеки овчар доставял овче месо за трапезата.Чрез изобилната храна се стремили с магически действия да обезпечат плодородие през годината.

Тези празници са свързани с идеята за ново раждане на природата през пролетта и плодовитостта.Често на тях се избирали брачни партньори по инициатива и на двете страни.