Дагестанските съюзи на свободните общини 16 - 17 в.

   Общинските дагестански общества в историческата литература са наричани с термините „свободни общества” , „републикански общества”,”федеративни републики”,”федеративни съюзи”,”федеративни обединения” и др.Броят на тези съюзи в периода 16 - 17 в. не може да се посочи с точност и не винаги е постоянен.Изследователите не са единодушни и изброяват различен брой общества : С.Броневски посочва 12 „федеративни републики”,А.А.Неверовски – 44 „свободни общества”,Е.И.Козубски – повече от 60 „свободни общества”,А.Берже само в Авария преброява 41 общества.

   Територията,където са образувани дагестанските общества,Западен,Централен и Източен Дагестан,представлява планинската и високо-планинската част на страната,където живеят народите предимно от аварската,даргинската и лезгинската езикова група.Образуването на селските съюзи преминава през няколко етапа.Първоначално съюзни общества възникват на територията на Лакз,Табасаран,Шандан,Ал-Карах,Зирехгеран,Серир.След разрушителните нашествия на монголо-татарите с унищожаването на местни феодали и князе ,редица владения упадат и се  засилва значението на отделните общини,като се реставрират общинните обичаи.Някои общества възникват при преселване на съседни територии като Джаро-Белоканския съюз и Салатавия.

  През периода 16-17 в. много от обществата съществуват,а също и техни федеративни обединения като Акуша-Дарго, с цел да се противопоставят на натиска на съседните по-големи феодални образования.

   Най-северно се намирал Салатавския съюз,който се формира в периода 16-17 в. В него влизат селищата : Буртунай, Алмак, Дылым, Гертма, Хубар, Зубутли, Инчха, Гуниб, Бавтугай, Иха, Чиркей, Хадум-баш, Чирюрт, Миатли, Гостала, Зурамкент.За център на обществото се считало селището Чиркей.Разположените в близост до равнината селища Дылым, Гостала, Бавтугай, Чирюрт, Инчха биле подобни на кумикските села,в отличие от аварските.В 17 в. този съюз се намира под влиянието на ендиреевските владетели,тъй като използвали техните зимни пасища за своите стада.Оттук минавал търговски път,свързващ вътрешната планинска част на Дагестан / Гумбет,Анди / с Кумикската равнина и търговските центрове на Северен Кавказ.Това местоположение превърнало салатавци в посредници между аварци и кумики.В съюза живеели кумики,аварци,гуени /гуэны / и тюменци и всички знаели кумикски език.

Територията на дагестанските общества към 1870 г.

   

На запад от Салатавия се намирал Гумбетовският съюз.Според специалисти името му /Гумбет/  означава  от кумикски „обърнат към слънчевата страна „.,а на аварски съюзът бил наричан „бактили” и означава същото.Център на съюза било селището Мехелта,а други също по-големи селища биле  Аргвани, Инхо, Чирката, Сивух, Данух.Чрез търговския път през Салатавия,Гумбет се свързвал с Ендирейското владение.,а също и с Чечня.В Гумбет се заселват някои родове произлизащи от хунзахските хански фамилии,по късно управлявали кратко чеченските общества.

   На юго-запад от Гумбет,по поречието на Андийско Койсу се намирал Андийският съюз,който граничил на север с Ичкерия ,на юго-изток с обществото Кхеди,а на юго-запад с Хиря.Съюзът се наричал Куиннал и в него влизали 9 селища : Гагатль, Зило, Риквани, Ашали и др.Главно селище било Анди,което в началото на 20 в. наброява 1500 двора.В 19 в. между Анди и Гумбет произлязъл военен сблъсък.

/ следва /

Пролетни даргински празници

    В даргинските селища Ашта,Кунки,Худуц влизащи в състава на обществото Буркун-Дарго ,се организирали в началото на лятото младежки празници посветени на дивия чесън /Allium ursinum L/ .Преди изгрев девойки и млади жени,носещи различни ястия и с песни се отправяли към определено място.Берейки див чесън и цветя,се срещали с младежи изпълняващи музика и също носещи храна.При срещата девойките подарявали на младежите китка див чесън и цветя.След това всички се гощавали на колективна трапеза,веселили се и танцували.Този празник се нарича в Ашта зурбантажи по името на тревата зурбанти, а в село Худуц – мурсела.През целия ден веселието продължавало на площада с песни и танци, ръководени от тамада.В игрите участвали и маскирани наричани хъярчни.Канели се и гости от други села.Угощението се организирало с обществени средства и постъпления от глоби.В полунощ девойките танцували прощален танц с младежите,но празникът продължавал извън селото.В така описания празник главна роля играят девойките ,затова той се причислява към моминските празници

    Съществували и мъжки празници наричани мирхъви в с. Ашта и жамигIятла мехъ  в с. Кунки.На този празник в Ашта приготвяли боза от малц и брашно,хляб и колели бик за угощение,а на трапезата жени не се допускали.Празникът продължавал цяла седмица и се ръководел от шах.Празничното действие се извършвало около дърво наричано  къалтухъ,украсено с варени яйца,плодове,орехи.На втория ден от празненствата дървото се поставяло в центъра на площада.Маскирани,разделени на две категории- нечисти и звукоподражатели,  изпълнявали забавно представление.Те играели колективен танц,танцувайки по двойки,всеки с партньорка,при което се  стремели  да падат и да повлекат и партньорката си.В края на игрите се разигравал бой,в който шахът попада в плен,а охраняваното от него дърво се разрушавало.Този празник е разновидност на кубачинския празник наричан «последните три дни на ергените» свързан с традициите на мъжките съюзи.В кубачинското общество,професионални войни изпълнявали ролята на постоянна войска,поради което не се женели докато са на служба,която продължавала до 40-та им година.Възможно е този празник да представлява и своеобразно «уволнение» на отслужилите вече своя срок .Друга интересна аналогия на театрално разигравания бой и разрушаването на дървото, може да се направи с описаното от Мовсес Каланкатуаци в „Историята на страната Алуанк» разрушаване на почитаното от езичниците хуни дърво.

     Особено зрелищен и красив бил празника в село Кунки,който съвместявал женския и мъжкия празник.Организирали се конни надбягвания и състезания на танцьори ,певци и борци.Всеки овчар доставял овче месо за трапезата.Чрез изобилната храна се стремили с магически действия да обезпечат плодородие през годината.

Тези празници са свързани с идеята за ново раждане на природата през пролетта и плодовитостта.Често на тях се избирали брачни партньори по инициатива и на двете страни.

Кавказките топоними Гамри и Шандан

по Т.М.Айтберов

   Арабските и персийските автори от 9-11 в. нееднократно упоменават топонима Хамрин /Хамзин /,който от някои изследователи се отъждествява с дагестанския Кайтаг /Хайдак /,а от други с Хумар в Карачаево-Черкесия.Според Минорски ,Хамрин представлява погрешно изписване на Хамри /даргински Х1вямри, Х1ямри / .В 18-19 в. Хамри или Гамри / кумикски Гъамри / се наричат  земите между реките Гамри-озен и Инчха-озен ,населени с кумики и даргинци и които  се намират в Каякетски и Сергокалински дагестански райони

  В 8 в. Гамри е фиксиран като политическо образование включващ речния басейн на Гамри-озен,но се предполага и неговото съществуване в 7 в.Страната Гамри се състояла от голямо число селища /карйа / и един град /мадина,шахр / - Таргу /Йазгу,Иаргва,Баргва,Бар уфа,Бар уза /.В източниците Таргу се нарича също и  „крепост на страната Хамри”, а Ибн Хаййат /ум. 854-55/ го определя с термина рустак,под който се разбира малко полусамостоятелно владение.

  Гамри бил обложен от арабите на 30 хил. муда ззърно / в 7 в. един муд събирал 0,510 кг зърно /,което говори,че неговите жители се занимавали със земеделие и наброявали всяко селище по 20 – 30 дома

  Арменски и арабски автори като Гевонд,Ибн Хаййат,Ибн Асам ал-Куфи наричат града „хазарски” или „хунски” и може да се предположи ,че населението е говорило и на езиците на степните народи.В източниците също се упоменава владетел на Гамри,наричан малик,шах,В  късносредновековен Дагестан съществува политическа форма на организация,при която князът има неголяма дружина и живее в главния населен пункт,чиито жители не носят повинности и представляват неговата „войска”,изхранваща се за сметка на селяните от селищата подопечни на града или крепостта.Може да се допусне,че към 8 в. политическата организация на Гамри и други подобни владения не се различава особено.Вероятно също владетелят на Гамри в 8 в. е бил васал на хазарския каган.

   Първото историческо събитие касаещо Гамри е арабски поход начело с Салман ибн Рабиа ал- Бахили през 652-653 г.Според ал-Куфи Салман преминал Дербент и достигнал хазарски град Таргу / Иаргва /.Населението напуснало града,а арабите продължили към Баланджер.Според Гевонд друг арабски пълководец ,воювайки с хазарите през 713-714 г. достигнал до страната на хуните и се разположил край хунския град Таргу.Според ал-Балазури ,в 722-723 г. арабски предводители имали победоносно сражение със сина на хазарския каган край Дарвагчай.Преди завземането на Баланджер,един от тях имал сражение в страната Хамри и взел по мирен договор селището Хасин1б,чието население преселил в Закавказието в „Хайзан „,.След това същия пълководец се приближил към хазарския град Таргу и след шестдневна обсада принудил населението да сключи мир,което било преселено в Закавказието в Кабалинското владение.

  В 736 г. в хода на военните действия на Марван ибн Мухамед в Армения,от там избягал арменски вожд Вартанес в страната на хуните по думите на Ибн Хаййат,но жителите на Хумри го убили и изпратили главата му на Марван.В периода 738-739,Марван решава да превземе първо земите от басейна на трите реки Койсу и след това да превземе дагестанските владения.Той обсадил Хамри /Таргу / и след месец превзел крепостта.По-късно обсадил друга крепост ,където се криел шахът на владението Гамри и последният поискал да сключи мир.През 50-те години на 8 в. хазарите извършвали походи в Закавказието и може да се предположи ,че в това време Гамри отново станало подвластно на кагана.Мюсюлманите също отвръщали на нападенията и в 791 г. ,наместника на Армения и Азербайджан,Фадл ибн Йахйа ал-Бармаки преминал Дербент и нападнал Хамри,но бил отблъснат.Това е последното споменаване на страната Гамри в арабските източници.

 

Съвременното селище Кичи-Гамри е образувано от оцелелите жители на града Х1ямур-Дарго но не веднага.След разрушаването на града от арабите,спасилите се се разпръснали в околностите.От преселилите се  в с.Усиша,няколко семейства отново се върнали на старото място около 14 в.,което е засвидетелствано в надгробните надписи.На селището било дадено старото име с добавяне на „кичи” – малък

   Изследвайки историческата география на Източен Кавказ В.Ф.Минорски локализира топонима Шандан в Централен Дагестан,в басейна на р.Акушинка.Тук ще изложим друга гледна точка на историка Т.М.Айтберов.

  Ибн Хаййат пише,че в 121/738—39 г Марван ибн Мухамед от Зирихгеран се отправя към Гамри,подчинява го,а след това стига да земята М-с-дар и я превзема и сключва мирен договор.След това отсяда в Лакзан / Лакзан-Киран /.Съгласно ал-Балазури,след Зирихгеран,Марван пребивава в Гамри,а след това в С-н/б/-дан,превзема го без бой,след това обложил с данък хората на шаха на Табарсаран и след това отседнал пред крепостта Лакза.Ибн Асам ал-Куфи съобщава,че Марван подчинява Туман,Гамри,като по този начин превзел всички крепости на страните Сарир,Хамзин,Туман и С-н-дан.След това Марван бил в Дербент и след това тръгнал за Лакз.

  От изброените източници може да се стигне до извода,че названията М-с-дар//М-с-даз ,С-н(б)-дат /С-г-дан// ,С-н-дан представляват различни форми на изписване на един и същи топоним,който условно четем Шандан.Написаното от арабските автори от 9-10 в. ни сочи възможна локализация на Шандан междуГамри и Дербент.

  В друг източник,”История на Ширван и Дербент” се говори,че в 273/886—87 г. дербентският емир Мухамед ибн Хашим напада Шандан и покорява принадлежащите му селища Д-н-к-с и Ш-л-ш-л-и,а именно Дибгаши и Чищили,лежащи в горната част на басейна на река Артозен.В 326/937—38 г. Абу-л-Фаварнс ,с конница от дербенци и кайтакци внезапно нападнали Шандан и вторично овладяват Дибгаши / Днк-ш,Р-б-к-ш /.От тези сведения Шандан може да се локализира на север от Кайтаг,басейна на река Уллучай и включва селищата Дибгаши и Чищили

  Компилаторът от 13 в. ,Якут ал-Хамави пише,че Шанзан представлява територия съседна на страната на хазарите.В долината на река Артозен,съгласно дагестанските арабоезични източници, съществува топоним Баршли.Според ориенталиста Mouradgea d’Ohsson, арабския топоним Баршлийа,където в 6 в. се осъществява срещата на Ануширван с тюркютски предводител,е тъждествен с  намиращия се на река Артозен Баршли.Възможно е районът,който включва басейна на река Артозен да е бил буферен между тюркютската империя и Сасанидски Иран.

  Сведението на ал-Балазури,че Шандан трябвало да плати на победителите еднократно 100 глави добитък и ежегодно  5 хил.муда зърно,говори ,че населението от предгорните територии се занимава със земеделие.В източниците също се упоменава управител на Шандан – сахиб или малик,което го определя като княжество.Според ал-Истархи ,Шандан е страна на неверници,което се потвърждава и от честите мюсюлмански походи срещу него.В източниците също се упоменава,че в периода 1040-1075 г. ,владетелят на Шандан приел исляма,бидейки преди това християнин.

 Айтберов също така се спира на въпроса за определяне на оригиналното название на топонима Шандан,което винаги представлява известна трудност при дагестанските топоними поради езиковото разнообразие и арабското изписване.Даргинците наричат своите съседи кумики и обитатели на река Артозен джандар или джандарт.В такъв случай княжеството разполагащо се между Гамри и Кайтаг може да се  нарича Шандан или Чандар .Интересно е да се отбележи, че с близко име чандыр се нарича особена етническа група от туркменски произход ,отбелязана в 19 в. в Хивинското ханство.