Пролетни даргински празници

    В даргинските селища Ашта,Кунки,Худуц влизащи в състава на обществото Буркун-Дарго ,се организирали в началото на лятото младежки празници посветени на дивия чесън /Allium ursinum L/ .Преди изгрев девойки и млади жени,носещи различни ястия и с песни се отправяли към определено място.Берейки див чесън и цветя,се срещали с младежи изпълняващи музика и също носещи храна.При срещата девойките подарявали на младежите китка див чесън и цветя.След това всички се гощавали на колективна трапеза,веселили се и танцували.Този празник се нарича в Ашта зурбантажи по името на тревата зурбанти, а в село Худуц – мурсела.През целия ден веселието продължавало на площада с песни и танци, ръководени от тамада.В игрите участвали и маскирани наричани хъярчни.Канели се и гости от други села.Угощението се организирало с обществени средства и постъпления от глоби.В полунощ девойките танцували прощален танц с младежите,но празникът продължавал извън селото.В така описания празник главна роля играят девойките ,затова той се причислява към моминските празници

    Съществували и мъжки празници наричани мирхъви в с. Ашта и жамигIятла мехъ  в с. Кунки.На този празник в Ашта приготвяли боза от малц и брашно,хляб и колели бик за угощение,а на трапезата жени не се допускали.Празникът продължавал цяла седмица и се ръководел от шах.Празничното действие се извършвало около дърво наричано  къалтухъ,украсено с варени яйца,плодове,орехи.На втория ден от празненствата дървото се поставяло в центъра на площада.Маскирани,разделени на две категории- нечисти и звукоподражатели,  изпълнявали забавно представление.Те играели колективен танц,танцувайки по двойки,всеки с партньорка,при което се  стремели  да падат и да повлекат и партньорката си.В края на игрите се разигравал бой,в който шахът попада в плен,а охраняваното от него дърво се разрушавало.Този празник е разновидност на кубачинския празник наричан «последните три дни на ергените» свързан с традициите на мъжките съюзи.В кубачинското общество,професионални войни изпълнявали ролята на постоянна войска,поради което не се женели докато са на служба,която продължавала до 40-та им година.Възможно е този празник да представлява и своеобразно «уволнение» на отслужилите вече своя срок .Друга интересна аналогия на театрално разигравания бой и разрушаването на дървото, може да се направи с описаното от Мовсес Каланкатуаци в „Историята на страната Алуанк» разрушаване на почитаното от езичниците хуни дърво.

     Особено зрелищен и красив бил празника в село Кунки,който съвместявал женския и мъжкия празник.Организирали се конни надбягвания и състезания на танцьори ,певци и борци.Всеки овчар доставял овче месо за трапезата.Чрез изобилната храна се стремили с магически действия да обезпечат плодородие през годината.

Тези празници са свързани с идеята за ново раждане на природата през пролетта и плодовитостта.Често на тях се избирали брачни партньори по инициатива и на двете страни.

Кавказките топоними Гамри и Шандан

по Т.М.Айтберов

   Арабските и персийските автори от 9-11 в. нееднократно упоменават топонима Хамрин /Хамзин /,който от някои изследователи се отъждествява с дагестанския Кайтаг /Хайдак /,а от други с Хумар в Карачаево-Черкесия.Според Минорски ,Хамрин представлява погрешно изписване на Хамри /даргински Х1вямри, Х1ямри / .В 18-19 в. Хамри или Гамри / кумикски Гъамри / се наричат  земите между реките Гамри-озен и Инчха-озен ,населени с кумики и даргинци и които  се намират в Каякетски и Сергокалински дагестански райони

  В 8 в. Гамри е фиксиран като политическо образование включващ речния басейн на Гамри-озен,но се предполага и неговото съществуване в 7 в.Страната Гамри се състояла от голямо число селища /карйа / и един град /мадина,шахр / - Таргу /Йазгу,Иаргва,Баргва,Бар уфа,Бар уза /.В източниците Таргу се нарича също и  „крепост на страната Хамри”, а Ибн Хаййат /ум. 854-55/ го определя с термина рустак,под който се разбира малко полусамостоятелно владение.

  Гамри бил обложен от арабите на 30 хил. муда ззърно / в 7 в. един муд събирал 0,510 кг зърно /,което говори,че неговите жители се занимавали със земеделие и наброявали всяко селище по 20 – 30 дома

  Арменски и арабски автори като Гевонд,Ибн Хаййат,Ибн Асам ал-Куфи наричат града „хазарски” или „хунски” и може да се предположи ,че населението е говорило и на езиците на степните народи.В източниците също се упоменава владетел на Гамри,наричан малик,шах,В  късносредновековен Дагестан съществува политическа форма на организация,при която князът има неголяма дружина и живее в главния населен пункт,чиито жители не носят повинности и представляват неговата „войска”,изхранваща се за сметка на селяните от селищата подопечни на града или крепостта.Може да се допусне,че към 8 в. политическата организация на Гамри и други подобни владения не се различава особено.Вероятно също владетелят на Гамри в 8 в. е бил васал на хазарския каган.

   Първото историческо събитие касаещо Гамри е арабски поход начело с Салман ибн Рабиа ал- Бахили през 652-653 г.Според ал-Куфи Салман преминал Дербент и достигнал хазарски град Таргу / Иаргва /.Населението напуснало града,а арабите продължили към Баланджер.Според Гевонд друг арабски пълководец ,воювайки с хазарите през 713-714 г. достигнал до страната на хуните и се разположил край хунския град Таргу.Според ал-Балазури ,в 722-723 г. арабски предводители имали победоносно сражение със сина на хазарския каган край Дарвагчай.Преди завземането на Баланджер,един от тях имал сражение в страната Хамри и взел по мирен договор селището Хасин1б,чието население преселил в Закавказието в „Хайзан „,.След това същия пълководец се приближил към хазарския град Таргу и след шестдневна обсада принудил населението да сключи мир,което било преселено в Закавказието в Кабалинското владение.

  В 736 г. в хода на военните действия на Марван ибн Мухамед в Армения,от там избягал арменски вожд Вартанес в страната на хуните по думите на Ибн Хаййат,но жителите на Хумри го убили и изпратили главата му на Марван.В периода 738-739,Марван решава да превземе първо земите от басейна на трите реки Койсу и след това да превземе дагестанските владения.Той обсадил Хамри /Таргу / и след месец превзел крепостта.По-късно обсадил друга крепост ,където се криел шахът на владението Гамри и последният поискал да сключи мир.През 50-те години на 8 в. хазарите извършвали походи в Закавказието и може да се предположи ,че в това време Гамри отново станало подвластно на кагана.Мюсюлманите също отвръщали на нападенията и в 791 г. ,наместника на Армения и Азербайджан,Фадл ибн Йахйа ал-Бармаки преминал Дербент и нападнал Хамри,но бил отблъснат.Това е последното споменаване на страната Гамри в арабските източници.

 

Съвременното селище Кичи-Гамри е образувано от оцелелите жители на града Х1ямур-Дарго но не веднага.След разрушаването на града от арабите,спасилите се се разпръснали в околностите.От преселилите се  в с.Усиша,няколко семейства отново се върнали на старото място около 14 в.,което е засвидетелствано в надгробните надписи.На селището било дадено старото име с добавяне на „кичи” – малък

   Изследвайки историческата география на Източен Кавказ В.Ф.Минорски локализира топонима Шандан в Централен Дагестан,в басейна на р.Акушинка.Тук ще изложим друга гледна точка на историка Т.М.Айтберов.

  Ибн Хаййат пише,че в 121/738—39 г Марван ибн Мухамед от Зирихгеран се отправя към Гамри,подчинява го,а след това стига да земята М-с-дар и я превзема и сключва мирен договор.След това отсяда в Лакзан / Лакзан-Киран /.Съгласно ал-Балазури,след Зирихгеран,Марван пребивава в Гамри,а след това в С-н/б/-дан,превзема го без бой,след това обложил с данък хората на шаха на Табарсаран и след това отседнал пред крепостта Лакза.Ибн Асам ал-Куфи съобщава,че Марван подчинява Туман,Гамри,като по този начин превзел всички крепости на страните Сарир,Хамзин,Туман и С-н-дан.След това Марван бил в Дербент и след това тръгнал за Лакз.

  От изброените източници може да се стигне до извода,че названията М-с-дар//М-с-даз ,С-н(б)-дат /С-г-дан// ,С-н-дан представляват различни форми на изписване на един и същи топоним,който условно четем Шандан.Написаното от арабските автори от 9-10 в. ни сочи възможна локализация на Шандан междуГамри и Дербент.

  В друг източник,”История на Ширван и Дербент” се говори,че в 273/886—87 г. дербентският емир Мухамед ибн Хашим напада Шандан и покорява принадлежащите му селища Д-н-к-с и Ш-л-ш-л-и,а именно Дибгаши и Чищили,лежащи в горната част на басейна на река Артозен.В 326/937—38 г. Абу-л-Фаварнс ,с конница от дербенци и кайтакци внезапно нападнали Шандан и вторично овладяват Дибгаши / Днк-ш,Р-б-к-ш /.От тези сведения Шандан може да се локализира на север от Кайтаг,басейна на река Уллучай и включва селищата Дибгаши и Чищили

  Компилаторът от 13 в. ,Якут ал-Хамави пише,че Шанзан представлява територия съседна на страната на хазарите.В долината на река Артозен,съгласно дагестанските арабоезични източници, съществува топоним Баршли.Според ориенталиста Mouradgea d’Ohsson, арабския топоним Баршлийа,където в 6 в. се осъществява срещата на Ануширван с тюркютски предводител,е тъждествен с  намиращия се на река Артозен Баршли.Възможно е районът,който включва басейна на река Артозен да е бил буферен между тюркютската империя и Сасанидски Иран.

  Сведението на ал-Балазури,че Шандан трябвало да плати на победителите еднократно 100 глави добитък и ежегодно  5 хил.муда зърно,говори ,че населението от предгорните територии се занимава със земеделие.В източниците също се упоменава управител на Шандан – сахиб или малик,което го определя като княжество.Според ал-Истархи ,Шандан е страна на неверници,което се потвърждава и от честите мюсюлмански походи срещу него.В източниците също се упоменава,че в периода 1040-1075 г. ,владетелят на Шандан приел исляма,бидейки преди това християнин.

 Айтберов също така се спира на въпроса за определяне на оригиналното название на топонима Шандан,което винаги представлява известна трудност при дагестанските топоними поради езиковото разнообразие и арабското изписване.Даргинците наричат своите съседи кумики и обитатели на река Артозен джандар или джандарт.В такъв случай княжеството разполагащо се между Гамри и Кайтаг може да се  нарича Шандан или Чандар .Интересно е да се отбележи, че с близко име чандыр се нарича особена етническа група от туркменски произход ,отбелязана в 19 в. в Хивинското ханство.

Даргинското общество Сирх /Сирга,Сюрга/

Към 18 в. даргинците все още биле организирани в няколко общества и съюзи,а именно - Муйра,Гапш,Ганк,Сирх /Сирга,Сюрга /,Буркун-Дарго,Каба-Дарго,Ицари и най-силното от тях Акуша-Дарго.
Обществото Сирх представлява етническа група даргинци със самоназвание „сирх1яла” и се намира в границите на днешните Акушински и Дахадаевски район в Дагестан.От север граничело с Акуша –Дарго,на юг с Буркун-Дарго,на запад с Казикумухското ханство,а на изток с обществата от съюза Кайтаг-Дарго.Територията представлява високи и стръмни планини,като през нея преминава разклонение на хребета Кокма-Даг и определя южната граница на обществото.Друг хребет Салух-Даг служи за граница на Сирх с Акушинското общество.Тези хребети образуват помежду си дълбоки долини,характеризиращи се с терасовидни терени.

Поради липсата на ранни източници е много трудно да се определи кога е заселена територията на Сирх.Намерени са древни погребения в каменни камери,бронзови гривни и други украшения,а на участък край селището Аяцури са намерени и златни украшения.Всички тези археологически материали не са попаднали в ръцете на специалисти и не са анализирани.На изток от селището Урари е открит погребален комплекс,който се датира от археолозите 8 – 10 в.,а на запад от Урари се намира древно селище.

За етимологията и значението на наименованието „сирх1яла” съществуват различни предположения.Повечето го свързват с държавното образувание Зирихгеран,известно от източниците до 11 в.Народната етимология свързва названието „Сирх1я” с едно от условните названия за вълк от така наричания „ловен език”.

  За основаването на всяко селище се разказват различни предания,свързани с определени лица или местности.Селището Урари,носещо името на местността Ург1е се образувало от няколко родови селища.Главни родове биле Хулатта-кади,Багамма-кади,Омар-кади,Аллаи.За рода Ал-лайхъали се разказва,че при стълкновенията с другите родове винаги излизали победители поради многочисленността на мъжкото поколение.Поради това родът успявал да придобие най-качествените ливади и ниви.Преданията също разказват,че организирайки нападение на съседите нощно време ураринците слагали маски изобразяващи кучета и други животни.

В даргинският език думата ,която се използва за название на общество е «х1уреба»,която означава войска,опълчение.Дагестанските общества,вероятно възникнали в много ранна епоха,запазват дълго военно-демократична организация, при която всяко обединение от няколко селища сформира свой военен отряд и се разглежда като военно-политическа единица.

Наличието на много общества и феодални образования,намиращи се в противоборство главно за придобиване на земя и животни,определя стремежа към разположение на селището в непристъпна местност за по-голяма защитеност.Друг решаващ фактор  - малоземието ,определя избора за строителство на терени не представляващи стопанска ценност – стръмни склонове и скали.Всички селища в обществото Сирх са разположени върху каменни плити или по високите планински хребети. Също така повечето селища са разположени на южните склонове за по-качествено извършване на дейности като сушене на сено,заготовка на млечни продукти и др.

Селищата са разделени на два вида : ши/селище/ и маши /хутор /.През периода 11-14 в. се извършва преход от чисто родови селища,през териториално-родови до териториални селища от типа ши ,включващи повече родове.

Селищата се разделяли на квартали на териториален принцип,въпреки,че е възможно преди да са биле заселени от отделни родове.Като правило се делели на три квартала – горен,долен и централен.Обществен център се явявал площада – „кумаси,кумагьи”,разположен на по-широко и равно място,а по-късно роля на обществен център играе  и джамията.Гробищата винаги се разполагали в края на селището на слънчевата страна,което може би говори за предмюсюлмански остатъци на култа към слънцето.

Народните събрания на даргинските общества се свиквали и протичали на определено място,в околностите на главното селище или в близост до джамията.Избираните старшини /или старейшини / в различните общества носили различни наименования,но най -употребявани биле „кевхи” или „кади”. Кандидатите биле избирани сред представителите на два-три най-издигнати рода. Избраните кандидати биле длъжни да встъпят в длъжност,като в някои общества при отказ разрушавали дома и имуществото им. Второстепенни длъжности биле „карт”,”мангуш” /чауш / , „тургак”,”будун” или мула.Картите се избирали за една година,също от точно определени фамилии,като броят им се определя от големината на селището и стига до четири.Другите две длъжности – мангуш и тургак – се избирали по ред от всички семейства също за срок от една година.Те представлявали административни чиновници – съдебни пристави и полицейски и финансови агенти.Селските старшини съчетавали административните функции със съдебни,но компетенцията им била ограничена до малки имуществени спорове,докато при углавни и по-големи искове ,страните се обръщали към избрани от тях посредници.Картите представляват постоянни съдии,срещани също и под названието „шилахалатэ”,чиито постановления,взети под председателството на кадия,не се считали за окончателни.Проверката на техните решения била предоставена на други лица известни с името „джамаатхалатэ”” и избираеми като картите.В случай,че се открие грешка,тези подобни на касационните съдии ,свиквали общо  събрание,на което обявявали неправилните действия,определяли глоба и избирали нови длъжностни лица.

С образуването на териториално-родовите селища,количеството на старшините в селищата се увеличавало.Управители биле избирани от представители на най-силните родове според способностите,влиянието и репутацията им.Избирали се не непременно главите на родовете,а най-способните членове на рода,които да го представляват в общината.Управителите наблюдавали за реда в селищата,при необходимост свиквали събрание,влизали в отношения със съседните общества,изпълнявали съдебни функции.Като възнаграждение получавали част от събираните глоби и се ползвали с определени облекчения.Управителите също се грижели за наемането на овчари,строителство и ремонт на пътища , мостове,джамии,охрана на землените участъци,организиране на празниците и обрядите.

Други изпълнителни общински длъжности ,също избираеми биле челли,келми,мангуш.За дибир или мула се избирал за три години най-грамотния познавач на Корана сред възрастното поколение.Кадията се явявал народен съдия по шариата,религиозен лидер на обществото,но понякога се превръщал и в организатор на опълчение.

С присъединяването си към Русия,в обществото Сирх и останалите дагестански общества се назначавали юзбашии .Юзбашият бил от местното население,но се назначавал от наиб или по-късно от началника на съответния участък.Той се явявал главно административно лице в обществото,контролирал решенията на съда.Без подписа на юзбашията ,решенията на кадията и съдиите се считали за недействителни.

Мангушите се явяват помошници на старшините,а по-късно и на юзбашиите и оглавявали изпълнителите наричани в обществото Сирх чалли или келми.След присъединяването към Русия,те не биле избирани от събранието,а биле назначавани от юзбашият.Всички административни длъжностни лица биле освободени от данъци и биле защитени от адата.