Сведения за длъжността кавха срещаща се в някои дагестански общества

Кавказка Албания съществува около 800 години – от 5 в пр.н.е до 4 в от н.е.,след което се разпада и на територията и възникват нови политически обединения – Дербент,Табасаран,Серир,Гумик,Кайтаг,Филан,Маскат,Лакз.Лакз обхваща територията по басейна на реките Самур,Чираг,Курах,на която живеят лезгинци,агули,рутулци,цахури.В периода 7-8 в. територията е под арабско владение,но след това от него се отделят обществата Ахта,  Тпиг, Рича, Рутул, Хнов, Цахур, Мишлеш и до 15 в. са независими едно от друго политически образувания.Курах изпълнява ролята на столица на съюз от селски общини,чиито граници са известни благодарение на запис на стела от 1356 г.

В аулите от Курахския съюз длъжностните лица се избирали на събрания с тайно гласуване и давали клетва за строго съблюдаване на обичаите и точно изпълнение на решенията на събранията.В някои аули управителя на селището -  кавха и кадията избирали от едни и същи родове. В Курах главния кавха обикновенно избирали от тухумите* Мирчияр и Манчарар,в селището Капир – от тухумите КIуруджанар и Казаглар,в селището Ашар – от тухума Чирагъар.Не се събирали поземлени и имотни данъци,но в специални случаи събирали средства със съгласието на събранието.Съществували трудови повинности – мелер,като строителство на пътища,мостове,канали,обществени и религиозни сгради.Практикувала се също взаимопомощ,на пострадалите от стихийни бедствия също помагали.В някои периоди съюзът попадал под властта на феодални владетели на Дагестан,но като цяло запазва независимостта си до 18в,когато възниква Кюринското ханство в което влизали 140 селища с център Курах.В този период земята постепенно става феодална собственост

Самоназванието на цахурите е йыхбы,а днешното си име получават по името на главното селище на обществото Цахур.Общата численост на етноса е около 20 хил. души  - 5 хил. живеят в Дагестан – в Рутулски район при горното течение на р.Самур/в миналото Горен Магал/,а 13 хил. в Азербайджан – предпланинските и равнинни селища на Закаталски,Кахски и Белокански район.

След разпадането на Кавказка Албания,Цахур става център на самостоятелно политическо образувание Цукетия.Епиграфически паметници свидетелстват,че цахурите са приели исляма 10-11 в.,в 13 в. са правени опити за превод на цахурски език арабски богословски съчинения.В 15 в. начело на цахурското общество стоял султан,а в 18 в. неговата резиденция била преместена в селището Елису,Азербайджан и се наричало Елисуйско султанство .

В обществото било развито богарно земеделие,а в равнинните части се използвала и иригация.Развити биле и сезонно скотовъдство – овце и коне,обработка на кожа,с която се занимавали главно жените.Днес се развиват също градинарство,отглеждане на тютюн,копринарство,тъкачество.

Формата на селищата зависи от релефа на местността,затова се наблюдават  стъпаловидно-терасни,улично-квартални и смесени селища.Селищата се разделят на квартали,в които живеят една или няколко родови групи – тухуми*.Обществен център била джамията и площада – гимга,който бил и място на народното събрание.Тухумите се разпадат на по-тесни родствени групи – насыли.Неразделното семейство съществувало до 30-те години на 20 в.,наричано  хэбна хизан или хэдин хав и се състояло от 30-35 човека от три-четири поколения.

Сключвали брак чрез сватовство,включително и от люлката,отсъствал откуп за невестата и се предпочитала ендогамия вътре в тухума.Обществените въпроси се решавали по обичайното право,мъжкото събрание избирало старейшини,съдии,кадия и изпълнители.Селския управител носил длъжност кавха.

Някои сведения за длъжността кавха,могат да се получат и от етнографските сведения за табасаранското общество и специално за някои табасарански селища от Хивски район,Дагестан като Кашкент,Ашага-Ярак,Лака,Цнал,Хоредж

Табасаранците са лезгоезична етносна група от Южен Дагестан,самоназоваваща се  гъумц1уллар, гъумгъумар.Днес компактно табасаранци живеят в Табасарански и Хивски район.

Селището Хоредж се счита за едно от най-старите в района,за което говорят и надписи от многовековни надгробни камъни от три земни слоя и археологически находки – бронзови и железни върхове на стрели и оръдия на труда.В Хоредж живеят следните тухуми -  Хат1бар, Мац1ирар, Бакьгар, Лягьяр, Кирхир, Чаглар, Фачар, Утир, Аьпарар.Селото се управлява от кавха,който обезпечава реда в селото,занимава се със съдопроизводство,разпределя обществените гори и пасища.

Селището Хив е също едно от най-древните селища,чиято история е слабо изучена.Времето на образуването му е неизвестно,по някои данни на това място се намирал град Гердешан.Селището е подлагано често на разрушение – от монголите в 1239г,оттук също минава и войската на Надир-шах.Писмено селището Хив е зафиксирано в 923-933 г.Интерес представляват каменните стълбове край джамията,от които са останали няколко отломки.Всеки стълб имал различна форма и украсен различно.Стълбовете образували четириъгълник.До всеки стълб стоели представителите на различните тухуми по време на селските събрания.В селището живеели десетки тухуми някои от кото са Сейидяр, Газизяр, Кавхяр, Базт1ар, Рягьим, Ханяр. Представителите на тухума Сейдяр имали много земя, и от тях биле назначаван управителя на селото  кавха,чиято длъжност се предавала по наследство.

В различни етнографически записки се говори че през 12-14 в. в Южен Дагестан са оказали голямо влияние катаклизми от природен и социален характер ,като земетресения,чумни и други епидемии,при които много хора са загинали,а оцелелите се принудили да променят местожителството си.Такава е и историята за възникването на село Цнал.Селището се дели на три квартала,а всеки квартал на тухуми – общо 32 .Най-богати и влиятелни тухуми биле Абуяр, Магацар, Мишияр, Милибур, Булаяр, Бурганар. До хановете селото се управлява от старейшина – кавха,избиран от обществото.Той се ползвал с голямо уважение и понякога решавал някои дела и от съседните селища.

В миналото селището Кашкент се намира в Сулейман-сталски район и неговите жители съхраняват до днес тамошния говор.Селото е разделено на три квартала -Агъа мягьле, Юкьван мягьле, Вини мягьле и 12 родови общини – тухуми- Гьасанан гадаяр, Рустаман гадаяр, Алисан гадаяр, Бегъинар, Сенп1ер, Шалмияр, Бункьар, Тителар, Цуь-нуьяр, Хашалар, Чукваяр, Муругъвар.Не се подчинявали на хан или бек,а селището управлявал кавха,който изпълнявал решенията на селското събрание.

Според някои предания на столетници селището Лака съществува вече 300 години и по техните думи в него живеят тухуми от различни националности – лакци,азербайджанци,агулци.Най-състоятелен бил тухума Кавха,клон на тухума Алихар.Вероятно от тяхната среда избирали старшината на селото/кавха/,който извършвал контрол за изпълнението на решенията на събранието.Често той проявявал инциатива в обществените дела.

Според преданията селището Ашага-Ярак възниква в средата на 17в образувано от разорени аули Бегран, Гюбряг, Чучгар, Амнар, Инжла, Дадага.В селището живеят тухумите Аьдамяр, Бабахар, Мюрчгар, Агъяр, Аьгьмадяр, Гъадимяр, Ражабаяр, Уьсар, Асккандар, Инжлар, Гъимблаф, Дадагнар. Роля на старшина в селището изпълнявал кавха

Информация за длъжността кавха в дагестанските общества получаваме  от намерени в рутулски селища строителни надписи от 19 в. на арабски език описани от З.Ш.Закарияев в статията Арабоязычная строительная эпиграфика XIX века из рутульских селений Дагестана.

Рутулците са малък дагестански етност,чийто език спада към лезгинската група езици.Самоназовават се мыхIадабыр, мыхIад , , а името рутулци произлиза от главното селище Рутул.Днес живеят в Южен Дагестан – Рутулски,Бабаюртовски,Кизлярски райони и в Азербайджан – Шекински и Кахски район.

 В статията са публикувани четири надписа,в които се упоменават лица и тяхната длъжност кавха,които поръчват ремонт на джамия или обществено здание и се упоменават майсторите строители.Тук ще цитирам преводите на руски език,направени от автора на статията, на два такива надписа от плочи намерени в рутулското село Шиназ:

«1) Обновил (джаддада) [эту мечеть] …

2) б. Раджабай (?) Шиназский (аш-Шинази) во

время Исмаила-эфенди

3) и [также] Карим-кавха и Ибрахим-кавха. А

мастер (устад) Хананай

4) б. Рамадан. В дату пророка, — мир ему, —

тысяча двести шестьдесят

5) девятый год. В 1269 году».

 «1)  Обновил (таджаддада)  и  отремонтиро-

вал (аммара) двери мечети и ее стену Али

2) б. Идрис  вместе  со  своей  общиной (джама-

ат) в бытность его старшиной (кавхихи) [и] муллой.

3)  А  мастер (устад)  строительства —  Хана-

най, — да простит Аллах их грехи! Амин. В

4) дату пророка, мир ему — 1287 год. А напи-

сал это Сулайман Шиназский (аш-Шинази)».

Авторът отбелязва интересен момент в тези надписи,а именно употребата на по-старинната дума кавха,вместо вече влязлата в употреба тюркска дума юзбаши.Ето какво пише той:

Интересно,  что  в  надписи  сельские  старшины  все  еще  обозначены  старым  термином «кавха»,  в  то  время  как  в  более позд-

них  эпиграфических  текстах  пореформенного  периода  уже  преобладает  тюркский термин «йузбаши» (сотник),  внедренный

царской администрацией.

От горните примери можем да направим изводи за прерогативите на длъжността кавха като селски управител,а именно – изпълнява решенията на селското събрание, обезпечава реда в селото,занимава се със съдопроизводство,разпределя обществените гори и пасища,съхранява и се разпорежда със доброволно събрани средства от селяните за извършване на различни строителни и ремонтни дейности, длъжността може да се предава по наследство.

Интересна информация за оценката и отношението на дагестанците към длъжностното лице кавха можем да получим и от употребата на думата в различни от буквалното му значение случаи.

В статията Когда охотник вышел прогуляться написана от Ильяс Магомедов се разглеждат въпроси свързани с условния таен табасарански език на ловците .Разглеждат се някои иносказателни наименования на животни като например:

мечка –аьхюр – старши

мечка -аьхи авай – дядо

вълк – гавур - неверник

вълк - аьхи авай - дядо

Лисица – аьмалдар - измамница

 Лисица – кавха - старшина

Заек - гучIбях, гучIурув - страхливец

Заек -  ярхи ибар - дълги уши

Елен - аьхи кIарчар алиб – имащ дълги рога

От приведените примери се вижда,че иносказателните названия давани на животните охарактеризират тяхно качество или белег.Определянето на някои животни с думата дядо може да се свърже с далечна представа  за тотемен прародител.Лисицата е определена веднъж с качеството измамник и втори път с думата кавха,което говори за това,че старшината трябва да притежава сходни качества с тези приписвани на лисицата.За повечето народи лисицата обладава едни и същи качества като хитрост,извратливост,благодарение на които в народните приказки много често тя е крайния печеливш.В този смисъл, би могло до се приеме,че човекът изпълняващ длъжността кавха и управляващ една,макар и малка,но важна обществена единица,трябва да притежава и качествата мъдрост,хитрост,досетливост,надговаряне в словесен спор.

За етимологичния анализ на думата кавха може да помогне сходна по смислово значение карачаево-балкарска дума

къабхан 1. прич. от къабаргъа  - хапещ,жилещ,кълвящ; 2. 1) победител 2) спечелващ  

В периода на установяване на руската власт,тези селски управители се обозначават в йерархията като старшина.Прерогативите на руските селски старшини от това време са да съхраняват реда и спокойствието,да донасят за престъпления на по-горни истанции,да привеждат в изпълнение решенията на окръжните и селските съдебни инстанции,да се разпореждат със събраните помощи,да наблюдават за изправността на пътища,мостове,водопроводни канали,гранични знаци,да издават записки със свой печат.Имали право да свикват и разпущат селското събрание,на което те следели за нормалното му протичане и последващото изпълнение на неговите решения.Имали право да налагат административни  наказания във вид на общественополезен труд до два дена,глоба до една рубла,арест до два дена за малки правонарушения.Старшините имали широки и разнообразни пълномощия с елемент на полицейска административно-разпоредетелна и фискална власт.В този период руската имперска власт започва да използва съществуващите селски длъжностни лица за своите нужди и подчинява тяхната дейност на по-вишестоящи йерархически институции. 

*тухум – семейно-родствена група при кавказките народи,родственно обединение,семейна община

Сирма Епон

14.10.2011г

Източници:

Арабаязычная строительная эпиграфика XIX века из рутульских селений Дагестана З.Ш.Закарияев

Когда охотник вышел прогуляться  Ильяс Магомедов

СИСТЕМА СЕЛЬСКОГО УПРАВЛЕНИЯ В ДАГЕСТАНСКОЙ ОБЛАСТИ ВО ВТОРОЙ ПОЛОВИНЕ XIX ВЕКА Д.П. ГЕВОРКЬЯН

Приложение: карта на района от country.turmir.com и снимки на рутулски джамии от 

shinaz.ru

Удини

Удини са един от най-древните кавказки народи,които се самоназовават уди,ути и днес наброяват около 10хил.души.За първи път се упоменават от Херодот .Следващите гръко-римски автори ги локализират обикновенно в северо-западната част на каспийското крайбрежие,северно от р.Кура.Плиний Старши ги нарича скитско племе.Арменските средновековни източници фиксират удините в наханг Утик.В VIII в. заедно с албанците попадат под арабско владичество,а от XIв. със заселването на огузски племена протича и тюркизация.При идването на руснаците в Кавказ удините компактно живеят в Шекинското ханство: с. Варташен, Варданлы, Баян (днес в Огузски р-н), с. Нидж (днес в Кабалински р-н), с. Киш (Шекински р-н). В селата. Бум, Солтануха, Мирзабейли и Мухлугувак живеят мюсюлмани самосъзнаващи се като азербайджанци,но помнещи удинския език. На територията на древен Утик и Арцах се съхраняват отделни селища на техни потомци - с. Кырзан, современен Таузски р-н и в Арцах - Карабах, с. Сейсулла, Гасанкала.През 19в са събрани в две селища Варташен и Нидж.
Удините никога не са имали национално училище.От 1994г се прави опит удински език да се въведе като чуждестранен по 1 час ежедневно по програма на Азербайджански педагогически институт.Възрастното население е триезично – удински,азербайджански,арменски.Докато във Варташен тече силна арменизация на удините,то в Нидж ,въпреки че удините носят арменски фамилии,считат се близки с арменците,но често дори не знаят арменски език.В 80-те години на 19в селската администрация била следната: старшина,трима помощници – православен,еврей,азербайджанец ,селски съд - православен,еврей,азербайджанец и двама григорианци,писар – арменец.
Нидж се дели на мехелле,на чиято база са организирани съветските колхози.Удините нямат аристократични родове и до идването на руснаците плащат данъци на арменската църква и шекинския хан.Земеделските терени получавали по жребий в условно владение или аренда.Някои арменци от Карабах,удините разглеждат като арменизирани удини и техните паметници като древноалбански.
Жилището е от нухински тип ,разпространено и сред азербайджанците.Вертикалното разделение на жилището следва тристепенния модел на света: цокъл – долу,женско,тъмно,камък,помещение за животните;жилищна част – среда,свое,за човека,глина смесена със слама,подът задължително е глинен,чердак – горе,чуждо,за копринени буби,продукти и др.,слама,подът може да е глинен.
Вътрешната част на дома е структуриран по следния начин: кръгло огнище в средата /женско,тъмно/ - квадратен отвор на покрива над огнището за дима/мъжко,източник на светлина/.Първоначално домът се осветявал единствено от това отверстие,прозорците се появяват по-късно.Не е характерн опозицията огнище – сакрално място.Сакралното място се намира извън дома – в църквата в центъра на селището или в мехалле и така наречения оджах – свято място извън селището,като например: "оджах"на св. Георги; около с. Нидж: "Кемрат оджах", "Джотари оджах", "Ялогитяни оджах"; около с. Бум: "Булун оджах",свещенната гора при църквата свЕгише около с.Варташен.



Хлябът се пече в пещ намираща се в лятна кухня в специална пристройка.Удините поддържали огъня в огнището през деня и нощта.По-късно откритото огнище бива сменено с камина в една от стените.
Обичаи
При раждане за облекчаване на болките разчупват хляб на две над главата на родилката.За предотвратяване на действията на митологическия персонаж Нал,под възглавницата поставят кинжал или чесън.Новороденото се къпе всеки ден.До осмия ден от раждането родилката се храни от отделни посуда,до 40 ден за момчета и 48 за момичета на майката не се разрешава да меси хляб,да излиза на вратата,а детето да се изнася извън дома.Кръщаването се извършва на 8 ден,при болест и по-рано.Ако детето умре некръстено му се отрязва главата/ за да не се съживи/.Кърменето може да продължи до 7-8-та година.
Сватба(лашкой, каскIо).Когато има много кандидати за невестата ,тя избира от поставени на поднос вещи на младежите.Годежът се извършва в дома на жениха и той дарява брата на невестата с подарък – тапак.Между годежа и сватбата трябва да измине един годишен цикъл,по-рано до 4 години.Извършва се събиране на сватбеното облекло на невестата от дарове на жениха имащи отношение към различни годишни дати и природни цикли.Както и при други кавказки народи сватбата започва едновременно в дома на невестата и жениха и се изпраща шествие за невестата..Ролята на младоженеца/бег/ и невестата в свадбата е пасивна.Участници в тържеството са :кръстник – хачбаба ,разпоредител - тойи баши,свита на младоженеца,ергени – макары,свита на невестата - йэнга,пазител на реда – ясоул,отговорници за продуктите – чардагчи.В първия етап откупват невестата от чичото по майчина линия,а майката я връчва на кръстника и който я предава на жениха.В дома на жениха,братът на невестата препятства нейно предавене на младоженеца.
Сватбата започва петък вечер,когато роднините на жениха са поканени ,като в знак на поканата получават ябълка.Както у жениха ,така и у невестата се събират всички участници в тържеството и роднините.В дома на младоженеца младежите от неговата свита колят животно – бик,върху плуга,с кръвта му се намазват част от сватбените дрехи на жениха и невестата и се завързват на възел.Окървавения плуг поставят до огнището.На следващия ден сутринта се извършва бръснене и къпане на младоженеца в медна вода. Женихът, хачбаба, тойи баши, свитата застават с лице на изток .В Ръцете си разпоредителя държи меден съд с три горящи свещи.Майката завързва на младоженеца червена кърпа на шията.,а гостите го даряват с пари и кърпи.
Когато шествието идващо за невестата пристигне,нейните роднини препречват пътя пред вратата и искат откуп.Майката на невестата завързва кръстообразно кръстника на жениха с две големи копринени кърпи и го дарява с бродирана кърпа.Тримата – майката,жениха и кръстникът си разменят ябълки.Свитата на младоженеца стреля по нишан закачен на ябълково дърво.Следва угощение.Невестата обикновено е покрита с бяло покривало чадира,а поясът и е сложен от брат и.Тя целува огнището,а кръстникът извежда младоженецът и невестата ,които се държат за кърпа.Следва венчаване в църква.
Когато отново се върнат в дома на жениха,неговите роднини даряват младоженците с подаръци.На входа ги посрещат родителите на жениха носещи три свещи.Братът на невестата и пречи и се мъчи да изтръгне кърпата от ръцете на младоженеца.Невестата маже с масло от чаша опорната греда на портата и преминава под кръстосани кинжали.Невестата стои зад специален параван,който се маха след 6 месеца.Отново угощение, за свитата на младоженеца задължително овен или четвърт от бика.На третия ден след брачната нощ,невестата измива краката на роднините на младоженеца ,след което в тяхно присъствие не се крие зад параван.На осмия ден родителите на невестата могат да дойдат на гости и да поканят младоженците да ги навестят.Невестата трябва да избягва старшия девер,свекъра и др. до 10-15 годиния, в още по-стари времена цял живот.


Източник: Удины.Игор Кузнецов
Още снимки
http://www.flickr.com/photos/shanidze/sets/72157603394811556/with/2096423532/

Пролетен лезгински празник Яран Сувар

Лезгинците имат различни пролетни празници - Цуькверин сувар –Празник на цветята, Сифте ргал – Първа бръзда , Кiару – Празник на Черешата.Най-важният пролетен празник е Яран сувар – Празник на Слънцето.
Според Фейзудин Нагиев правилното изписване на думата яр е йар,където й е показател за светлина,съществуване и тя има много значения – червен,зора,червената линия на хоризонта при изгрев и залез,любима,любим и др.С тази дума са свързани и лезгинските имена: Яр, Ярмет, Ярали, Ярам, Ярем и женските: Ярруш, Ярсе-лем, Яргъед, Ярцуьк, Яргъвер, Ярчиг.Дъгата се нарича дъщеря на Слънцето - Яргъируш /Яргъан руш.Също така може би единствено в лезгинския език съществува такова поетично название за тъща – майка на моята любима - яран-диде
Съгласно вярванията на древните лезгинци,земята стои върху рогата на червен бик - йац/йарц.На червения бик се покланяли и принасяли в жертва на празника Яран сувар.Назначения за жертва бик ,хранели добре и на шията му завързвали червени конци.Вечерта преди жертвоприношението обикаляли три пъти с него селото.Месото се раздавало поравно на всички.
Червения цвят се асоциира с раждането , живота и кръвта.С кръв се клели,побратимявали и измивали позора.Невестата покривали с червена кърпа, червена кърпа слагали на шията на коня победител.
Две три седмици преди 4 април,края на периода яр,на китките поставяли червен,понякога кръстосан с бял конец.Червеният конец може да се носи три дни – един за зимата,пролетта и лятото.Това се прави за здраве,в противен случай човек през цялата година ще бъде вял и сънлив.Счита се ,че Яр може да погуби непочитащите го,а червения конец е знак за почитане на слънцето.Също се смята,че носейки частица от слънцето след зимната тъмнина,човешкия организъм постепенно привиква към слънчевото облъчване.Също юношите и девойките тайно си подарявали яргъвер – бродирани или плетени от червени конци амулети,които закачали на гърдите.
За празника се приготвят сухи стъбла - яран кьалар,които се поставят във вид на конус на специални площадки за огньове.Вечерта на 21 срещу 22 март запалват огньовете,които трябва да са седем.В земята се забиват факли в групи по седем.В огъня се хвърлят стари вещи с думите: Сийиди куг! ЦIийиди хьухь! – Старо гори,ново да се роди.Устройват се фойерверки,хвърлят се огнени кълбета от парцали и слама – алпанар,горещи стрели – хьелхьемар,по склоновете се спускат огнени колелета от пресована слама и парцали – бар-бияр.За очистване от грехове,болести,уроки човек трябва да прескочи огъня седем пъти.За да се изплашат злите сили ,цялата нощ трябва да се вдига много шум.Празника се съпровождал и с песни и танци.Младежите ,движейки се в кръг изпълнявали особен мечи танц - севран кьуьл.В село Хрюг изпичали фигурни обредни хлябове – пехъ – врана-във вид на полумесец с вдлъбнати отпечатъци на пръстите,хъвед – патка – със запечено яйце, кIек – петел , балкIан – кон.
На сутринта на 22 март,юноши с един маскиран като козел – Цiегь,обикалят по дворовете и коледуват: . Ну-ну нуну - яран пай – Дай подарък за Яр.Маскираният се съпровожда от музиканти,двама носещи подаръците в торби през рамо - чан-таяр или гьебеяр.Ако дворът не е почистен ,маскираният пуска насмешливи забележки – Кога мръсотията ще изгорят,нещо ще ни дадат ли? Ако дворът бил чист следвали похвали –Нека бъде пълен с деца домът! Нека да бъде изобилие в него !
На този празник също се боядисват яйца,с помощта на растителни бои,и се приготвят седем блюда.Ако семейството не може да си позволи това ,се приготвя каша от седем продукта – сушено месо,ечемик,фасул,грах,нахут,картофи и др,при това солта също може да се счита за компонент.
Периода яр продължава 14 дни до 4 април и през това време активно се провежда мелер – обществена помощ в различни стопански дела за приготовление към пролетните дейности.Очистват се дворовете и участъците,приглежда се инвентара.
Въпреки смяната на много религии,лезгинците успяват да съхранят политеистичните традиции и все още се обръщат към езическите богове -
гъуцар,към бога на Слънцето – Ра Атар – Слънце изгряващо,към бога на Огъня – Алпан,бога на Месеца и Луната – Варз и Мен,богинята на Водата – Тавар и богинята на Земятя – Ген,бога на Природата – Пан – в лезгинския пантеон те са повече от 30.
Описаният празник в този вид в Кавказ празнуват само лезгинците.Остатъци от него се наблюдават при лакците,молдовците,коледуване у славяните и при българите .

Източници:
flnka.ru , ezgi-yar.ru , yaran-suvar.ucoz.ru