Удини

Удини са един от най-древните кавказки народи,които се самоназовават уди,ути и днес наброяват около 10хил.души.За първи път се упоменават от Херодот .Следващите гръко-римски автори ги локализират обикновенно в северо-западната част на каспийското крайбрежие,северно от р.Кура.Плиний Старши ги нарича скитско племе.Арменските средновековни източници фиксират удините в наханг Утик.В VIII в. заедно с албанците попадат под арабско владичество,а от XIв. със заселването на огузски племена протича и тюркизация.При идването на руснаците в Кавказ удините компактно живеят в Шекинското ханство: с. Варташен, Варданлы, Баян (днес в Огузски р-н), с. Нидж (днес в Кабалински р-н), с. Киш (Шекински р-н). В селата. Бум, Солтануха, Мирзабейли и Мухлугувак живеят мюсюлмани самосъзнаващи се като азербайджанци,но помнещи удинския език. На територията на древен Утик и Арцах се съхраняват отделни селища на техни потомци - с. Кырзан, современен Таузски р-н и в Арцах - Карабах, с. Сейсулла, Гасанкала.През 19в са събрани в две селища Варташен и Нидж.
Удините никога не са имали национално училище.От 1994г се прави опит удински език да се въведе като чуждестранен по 1 час ежедневно по програма на Азербайджански педагогически институт.Възрастното население е триезично – удински,азербайджански,арменски.Докато във Варташен тече силна арменизация на удините,то в Нидж ,въпреки че удините носят арменски фамилии,считат се близки с арменците,но често дори не знаят арменски език.В 80-те години на 19в селската администрация била следната: старшина,трима помощници – православен,еврей,азербайджанец ,селски съд - православен,еврей,азербайджанец и двама григорианци,писар – арменец.
Нидж се дели на мехелле,на чиято база са организирани съветските колхози.Удините нямат аристократични родове и до идването на руснаците плащат данъци на арменската църква и шекинския хан.Земеделските терени получавали по жребий в условно владение или аренда.Някои арменци от Карабах,удините разглеждат като арменизирани удини и техните паметници като древноалбански.
Жилището е от нухински тип ,разпространено и сред азербайджанците.Вертикалното разделение на жилището следва тристепенния модел на света: цокъл – долу,женско,тъмно,камък,помещение за животните;жилищна част – среда,свое,за човека,глина смесена със слама,подът задължително е глинен,чердак – горе,чуждо,за копринени буби,продукти и др.,слама,подът може да е глинен.
Вътрешната част на дома е структуриран по следния начин: кръгло огнище в средата /женско,тъмно/ - квадратен отвор на покрива над огнището за дима/мъжко,източник на светлина/.Първоначално домът се осветявал единствено от това отверстие,прозорците се появяват по-късно.Не е характерн опозицията огнище – сакрално място.Сакралното място се намира извън дома – в църквата в центъра на селището или в мехалле и така наречения оджах – свято място извън селището,като например: "оджах"на св. Георги; около с. Нидж: "Кемрат оджах", "Джотари оджах", "Ялогитяни оджах"; около с. Бум: "Булун оджах",свещенната гора при църквата свЕгише около с.Варташен.



Хлябът се пече в пещ намираща се в лятна кухня в специална пристройка.Удините поддържали огъня в огнището през деня и нощта.По-късно откритото огнище бива сменено с камина в една от стените.
Обичаи
При раждане за облекчаване на болките разчупват хляб на две над главата на родилката.За предотвратяване на действията на митологическия персонаж Нал,под възглавницата поставят кинжал или чесън.Новороденото се къпе всеки ден.До осмия ден от раждането родилката се храни от отделни посуда,до 40 ден за момчета и 48 за момичета на майката не се разрешава да меси хляб,да излиза на вратата,а детето да се изнася извън дома.Кръщаването се извършва на 8 ден,при болест и по-рано.Ако детето умре некръстено му се отрязва главата/ за да не се съживи/.Кърменето може да продължи до 7-8-та година.
Сватба(лашкой, каскIо).Когато има много кандидати за невестата ,тя избира от поставени на поднос вещи на младежите.Годежът се извършва в дома на жениха и той дарява брата на невестата с подарък – тапак.Между годежа и сватбата трябва да измине един годишен цикъл,по-рано до 4 години.Извършва се събиране на сватбеното облекло на невестата от дарове на жениха имащи отношение към различни годишни дати и природни цикли.Както и при други кавказки народи сватбата започва едновременно в дома на невестата и жениха и се изпраща шествие за невестата..Ролята на младоженеца/бег/ и невестата в свадбата е пасивна.Участници в тържеството са :кръстник – хачбаба ,разпоредител - тойи баши,свита на младоженеца,ергени – макары,свита на невестата - йэнга,пазител на реда – ясоул,отговорници за продуктите – чардагчи.В първия етап откупват невестата от чичото по майчина линия,а майката я връчва на кръстника и който я предава на жениха.В дома на жениха,братът на невестата препятства нейно предавене на младоженеца.
Сватбата започва петък вечер,когато роднините на жениха са поканени ,като в знак на поканата получават ябълка.Както у жениха ,така и у невестата се събират всички участници в тържеството и роднините.В дома на младоженеца младежите от неговата свита колят животно – бик,върху плуга,с кръвта му се намазват част от сватбените дрехи на жениха и невестата и се завързват на възел.Окървавения плуг поставят до огнището.На следващия ден сутринта се извършва бръснене и къпане на младоженеца в медна вода. Женихът, хачбаба, тойи баши, свитата застават с лице на изток .В Ръцете си разпоредителя държи меден съд с три горящи свещи.Майката завързва на младоженеца червена кърпа на шията.,а гостите го даряват с пари и кърпи.
Когато шествието идващо за невестата пристигне,нейните роднини препречват пътя пред вратата и искат откуп.Майката на невестата завързва кръстообразно кръстника на жениха с две големи копринени кърпи и го дарява с бродирана кърпа.Тримата – майката,жениха и кръстникът си разменят ябълки.Свитата на младоженеца стреля по нишан закачен на ябълково дърво.Следва угощение.Невестата обикновено е покрита с бяло покривало чадира,а поясът и е сложен от брат и.Тя целува огнището,а кръстникът извежда младоженецът и невестата ,които се държат за кърпа.Следва венчаване в църква.
Когато отново се върнат в дома на жениха,неговите роднини даряват младоженците с подаръци.На входа ги посрещат родителите на жениха носещи три свещи.Братът на невестата и пречи и се мъчи да изтръгне кърпата от ръцете на младоженеца.Невестата маже с масло от чаша опорната греда на портата и преминава под кръстосани кинжали.Невестата стои зад специален параван,който се маха след 6 месеца.Отново угощение, за свитата на младоженеца задължително овен или четвърт от бика.На третия ден след брачната нощ,невестата измива краката на роднините на младоженеца ,след което в тяхно присъствие не се крие зад параван.На осмия ден родителите на невестата могат да дойдат на гости и да поканят младоженците да ги навестят.Невестата трябва да избягва старшия девер,свекъра и др. до 10-15 годиния, в още по-стари времена цял живот.


Източник: Удины.Игор Кузнецов
Още снимки
http://www.flickr.com/photos/shanidze/sets/72157603394811556/with/2096423532/

Пролетен лезгински празник Яран Сувар

Лезгинците имат различни пролетни празници - Цуькверин сувар –Празник на цветята, Сифте ргал – Първа бръзда , Кiару – Празник на Черешата.Най-важният пролетен празник е Яран сувар – Празник на Слънцето.
Според Фейзудин Нагиев правилното изписване на думата яр е йар,където й е показател за светлина,съществуване и тя има много значения – червен,зора,червената линия на хоризонта при изгрев и залез,любима,любим и др.С тази дума са свързани и лезгинските имена: Яр, Ярмет, Ярали, Ярам, Ярем и женските: Ярруш, Ярсе-лем, Яргъед, Ярцуьк, Яргъвер, Ярчиг.Дъгата се нарича дъщеря на Слънцето - Яргъируш /Яргъан руш.Също така може би единствено в лезгинския език съществува такова поетично название за тъща – майка на моята любима - яран-диде
Съгласно вярванията на древните лезгинци,земята стои върху рогата на червен бик - йац/йарц.На червения бик се покланяли и принасяли в жертва на празника Яран сувар.Назначения за жертва бик ,хранели добре и на шията му завързвали червени конци.Вечерта преди жертвоприношението обикаляли три пъти с него селото.Месото се раздавало поравно на всички.
Червения цвят се асоциира с раждането , живота и кръвта.С кръв се клели,побратимявали и измивали позора.Невестата покривали с червена кърпа, червена кърпа слагали на шията на коня победител.
Две три седмици преди 4 април,края на периода яр,на китките поставяли червен,понякога кръстосан с бял конец.Червеният конец може да се носи три дни – един за зимата,пролетта и лятото.Това се прави за здраве,в противен случай човек през цялата година ще бъде вял и сънлив.Счита се ,че Яр може да погуби непочитащите го,а червения конец е знак за почитане на слънцето.Също се смята,че носейки частица от слънцето след зимната тъмнина,човешкия организъм постепенно привиква към слънчевото облъчване.Също юношите и девойките тайно си подарявали яргъвер – бродирани или плетени от червени конци амулети,които закачали на гърдите.
За празника се приготвят сухи стъбла - яран кьалар,които се поставят във вид на конус на специални площадки за огньове.Вечерта на 21 срещу 22 март запалват огньовете,които трябва да са седем.В земята се забиват факли в групи по седем.В огъня се хвърлят стари вещи с думите: Сийиди куг! ЦIийиди хьухь! – Старо гори,ново да се роди.Устройват се фойерверки,хвърлят се огнени кълбета от парцали и слама – алпанар,горещи стрели – хьелхьемар,по склоновете се спускат огнени колелета от пресована слама и парцали – бар-бияр.За очистване от грехове,болести,уроки човек трябва да прескочи огъня седем пъти.За да се изплашат злите сили ,цялата нощ трябва да се вдига много шум.Празника се съпровождал и с песни и танци.Младежите ,движейки се в кръг изпълнявали особен мечи танц - севран кьуьл.В село Хрюг изпичали фигурни обредни хлябове – пехъ – врана-във вид на полумесец с вдлъбнати отпечатъци на пръстите,хъвед – патка – със запечено яйце, кIек – петел , балкIан – кон.
На сутринта на 22 март,юноши с един маскиран като козел – Цiегь,обикалят по дворовете и коледуват: . Ну-ну нуну - яран пай – Дай подарък за Яр.Маскираният се съпровожда от музиканти,двама носещи подаръците в торби през рамо - чан-таяр или гьебеяр.Ако дворът не е почистен ,маскираният пуска насмешливи забележки – Кога мръсотията ще изгорят,нещо ще ни дадат ли? Ако дворът бил чист следвали похвали –Нека бъде пълен с деца домът! Нека да бъде изобилие в него !
На този празник също се боядисват яйца,с помощта на растителни бои,и се приготвят седем блюда.Ако семейството не може да си позволи това ,се приготвя каша от седем продукта – сушено месо,ечемик,фасул,грах,нахут,картофи и др,при това солта също може да се счита за компонент.
Периода яр продължава 14 дни до 4 април и през това време активно се провежда мелер – обществена помощ в различни стопански дела за приготовление към пролетните дейности.Очистват се дворовете и участъците,приглежда се инвентара.
Въпреки смяната на много религии,лезгинците успяват да съхранят политеистичните традиции и все още се обръщат към езическите богове -
гъуцар,към бога на Слънцето – Ра Атар – Слънце изгряващо,към бога на Огъня – Алпан,бога на Месеца и Луната – Варз и Мен,богинята на Водата – Тавар и богинята на Земятя – Ген,бога на Природата – Пан – в лезгинския пантеон те са повече от 30.
Описаният празник в този вид в Кавказ празнуват само лезгинците.Остатъци от него се наблюдават при лакците,молдовците,коледуване у славяните и при българите .

Източници:
flnka.ru , ezgi-yar.ru , yaran-suvar.ucoz.ru

Лезгинска сватба

Лезгинска сватба
Първи ден
В първия ден музиканти се качват на покрива на дома и свирейки оповестяват началото на нова сватба.На лезгинските сватби свирят трима музиканти – двама със зурни и един с барабан. Част от мъжете от семейството и родственици колят бик и овце.Главите на заколените животни се забиват на колове на оградата.Вечерта се събира Съвет на родствениците - Гьили - гьилаб ,в който участва всеки длъжен да донесе т1арат1 Под израза т1арат1дик хьун може би се разбира родствениците ходещи под едно родово знаме. На съвета се разпределят задачите на всеки по време на сватбата.В някои селища от Самурската долина ритуалната сватбена храна е каши – пилаф от пшенични зърна,грах и месо.В дома на невестата се подготвя чеиза и ритуална халва -исит1а .За гостите се приготвя месна супа,в някои селища и пилаф.Енге вахар се наричат свидетелите на жениха от женски пол.Те охраняват запалена лампа до края на сватбата.Ако лампата угасне,това е лошо знамение и се очаква нещастие.Тази роля се изпълнява от сестрите или братовчедките,в краен случай етървите на младоженеца.По време на всички ритуали една от Енге вахар носи запалената лампа,а друга – огледало.На главата си носят буьшме от червен или жълт цвят.Обслужващия персонал се нарича Мехъерин кьилел - к1вачел алайбур.Избирали глава на сватбата - мехъерин кьил,управляващ танците – дем,който се нарича- чкавул, аравул, арачи, пкавул.Избирали също куриери - урак1алар, чав чук1урдайбур,които да известят родствениците от други селища,а също да ги обслужват по време на тържеството.В някои селища– Зизик,Корчаг управителят на сватбата се нарича хан и неговите помощници – ясавулар,наричани в селищата Нютюг,Экен - гъилибанар.Те се явявали свидетели на жениха.Управляващия в някои селища се нарича тамада.На лезгински т1ама означава предно място на колата,за този който ще управлява запрегнатите бикове.
Определяли готвача – кайвани,който ще готви основното блюдо – шурва,обикновено това бил мъж с кулинарни способности.Други готвачи - т1ап1ахъанар / от т1аб – пяна/ приготвят пилаф,долма,шишер.Също се определят миячи на посуда и други помощници.
В тази вечер не трябвало да се забрави нито един роднина,но ако това се случи,той не трябвало да участва в тържеството.При коленето на животните се гадае по техните вътрешности.Ако сърцето е без кръв,това означава че бракът ще бъде щастлив.Кожата на животните провесват на дървета или ги отделят за по-нататъшна обработка.Рогата на бика се поставят на една от гредите на покрива.
Втори ден
Сутринта рано родителите посещават родовото светилище или ако нямат такова – общепризнатия „пир”.Там се извършва жертвоприношение и се угощават всички срещнати.
Музикантите свирят Мехъер макьам или сад лагьай Пар дословно първи вик на сватбата,с което извещават за началото на тържеството и приканващо селяните вечерта на дем.
В дома на невестата се изпраща месо и други продукти договорени първоначално.
Пир – колективната трапеза започва на обед.В ранни времена сядали на пода върху постлани сумаги.Такива имало и на покрива на първия етаж аск1ан къавар ,а ако гостите са много разстилали сумаги и по поляните или близки домове.Около една постеля сядали шест човека.По средата слагали голямо блюдо чанахъ, ягьаг, ккур с шурва.До началот на 20в лъжици си носели гостите.На всеки човек се падали две парчета месо,някои ги поставяли между парчета хляб фан юкьва туна и си ги носели у дома.Ако позволявало материалното положение поднасяли и пилаф и долма.До ВСВ не поднасяли водка,само малко вино.След това танцували и се веселили.
Родствениците на жениха обикаляли всички домове ,където има девойки,с песни и танци ги канели на веселба.В древността при езическите храмове имало жрици,които изпълнявали и други функции например на професионални танцьорки.В с.Тагирджал до началото на 20в действали такива танцьорки,които на празненства декламирали,пели песни.Те се наричат мит1рифар.Всяко село има определено място за провеждането на дем.с кръгла площадка в центъра.На няколко места са поставени големи керамични гърнета с огън.Или върху поставка от три пръчки поставяли поставка и на нея голяма чаша ,в която запалвали огън.Вечерта открива аравулът,който танцува със сестра на жениха.Започва състезание между танцьорите.При лезгините във всички мероприятия жените и мъжете участват съвместно.Когато започва нова мелодия ,на площадката излизат първо жените,след тях към танца се присъединяват и мъжете.Между мъжете често възниквали спорове при избора на девойка.Аравулът избирал от всички претенденти кой ще танцува с девойката.
В определено време се появявали маскирани мъже като жени,девойки маскирани като мъже,а също и маскиран с маска на бик и бича кожа.Играели сред танцуващите,закачали се с тях.
Веселбата продължавала до полунощ.Към края танцувал бащата на жениха облечен в меча кожа.
Трети ден
Музикантите ,качени на покрива свирели ритуална мелодия Экуьнин ярар ,с която лезгините се обръщат към своите богове и молят за благословия.
В този ден се носели подаръците – хунча от жените - три хляба,халва,очистена кокошка и т1арат1 от мъжете - теле,агне.Процесия от 20-25 близки родственици основно от женски пол ,съпроводени от музиканти,няколко мъже се отправят към дома на невестата.Жените носят подноси със сладости и дрехите на невестата.Процесията оглавява юноша,носещ знамето на рода,което обикновено е червено.След него вървят други представители на близки родове със своите знамена.По пътя се изпълняват ритуални песни.Процесията може да се посрещне радушно с угощение или без такова – това се смята за нормално.Отначало процесията стои при входа на селото и стрелят с оръжие за да известят,че са пристигнали.Тамадата изпраща музикантите и група младежи да посрещне гостите.След това гостите влизат в двора на дома.В дома на невестата се гощават всички гости и роднини от други селища.
В този ден по обяд се извършва ритуал при който младоженецът отива в дома на чичо си или вуйчо си,облечен тържествено – със сватбена шапка,черкезка и кинжал.С голяма процесия и музика го изпращат до временния дом.Помощниците на тамадата също имали задача да охраняват жениха и носели специални пръчки.Единият от охраняващите трябва да има син,а другият е приятел на младоженеца.В минали времена било възможно похищение на жениха от негови съперници,които също желаели да се оженят за девойката.Също имало опасения от нападение на мъстители.Днес този обичай – пребиваването на младоженеца във временен дом е символичен.По желание на домакина ,в дома където е младоженеца също може да се организира дем.В някои селища невестата също се премества в дома на вуйчо си.
Четвърти ден
Преди тръгването за невестата се организира състезание по стрелба с оръжие Тергяг1ай мехъер,а също и конни надбягвания «Ччамар чукурун», «Ччамарар чукурун».В тях участвали и гостите стига да имат кон или да си доставят такъв на място .
Участниците обикновено биле около 20 и женихът задължително участвал.Победителят получавал подаръци , а коня украшения.Възможно е тези състезания да представляват разиграване на обичая крадене на невеста.Също това било възможност на участниците да се представят добре като потенциални женихи.
Пътя към дома на невестата се нарича Свасан к1валин рехъ.Около обяд някой от дома на невестата пристига в дома на младоженеца и носи варена овча глава,което е знак,че невестата е готова и може да се изпрати процесия за нея.Този куриер бил нагостен и даряван с подаръци.Определените предварително чархачияр стоели начело на процесията за невестата и имали за задача да решават всички проблеми възникнали по пътя.По правило те са двама и за да се отличават от другите на шията си слагали копринен шал или друга материя с червен цвят.Те и другите помощници на сватбата носят като подарък почерпка за тези,които изпълняват същите функции от страната на невестата.
В това време женихът и неговия кръг празнували във временния дом.Управляващия сватбата – хан,шагь повиквал всички родственици на жениха, да го поздравят за пристигането на невестата.Жените носели подноси – сини със сладости,а мъжете пари. Водещия сватбата можел да не се съгласи с предлаганата сума и да изиска повече.Всеки влизал в стаята с думите- Хан, вун сагьрай, ччамраз мубаракдай ихтияр авани? – Желая здраве на хана,разрешаваш ли ми да поздравя жениха?
Който веднъж влезел в стаята нямал право да излезе от нея.Късно вечерта младоженеца и свидетелите напускали веселбата.
Късно вечерта от стаята ,където била настанена невестата си тръгвали жените и приятелките и.С нея оставала само нейната наставница енге,която ръководила нейното поведение до предаването и на мъжа и.Женихът се връща в своя дом и свидетелите го изпращат до стаята на невестата и оставали пред вратата.Влизайки в стаята,поставяйки десния крак,поздравявал,след това поставял левия крак и сам си отговарял на поздрава.След това питал невестата : Тези стени се явяват наши свидетели.Кажи ,даде ли обещание да бъдеш моя жена ?
Свидетелите пред вратата окуражавали жениха да побърза и да изпълни съпружеския си дълг.След известно време той предавал на наставницата кърпата на девствеността на невестата.За тази кърпа наставницата получавала подарък и от двете майки.В знак на благопулучното развитие свидетелите стреляли във въздуха.Ако невестата се окаже ,че не е девствена ,женитбата се разваля и я отпращали обратно.Събирал се съвета на родствениците,за да търсят подходяща девойка в замяна на опозорената.
Пети ден
Пиршество на жениха - Ччамран мярекат(суварар)
Сутринта свидетелите изпращат жениха в неговия дом където го чака невестата и родителите му.Свидетелите строго охранявали жениха,защото все още съществувала опасност.Ловки участници в пиршеството се опитвали да откраднат шапката на младоженеца и ако успеели ,свидетелите трябва да я откупят от тях.Женихът по правило трябва да се държи срамежливо.Към обед гостите се разотивали,а младоженецът се чувствал свободен и никой нямал право да го похити и да иска откуп.На другата сутрин се събирали всички помагачи на сватбата за угощение ,на което прислужвала невестата,която по този начин се запознавала с близките родственици на мъжа си.


Източник druzya.com