Нартиада

понеделник, 21 март 2011 г.

Кавказкият абрек - самурай или разбойник

В една своя статия руския историк Владимир Бобровник изследва един културен кавказки феномен – така нареченото абречество.По сведения на доревелюционни автори думата абрек означава изгонен от рода и семейството..Вероятно абреките биле бездомни и по тази причина им се налагало да крадат за да живеят.В етимилогичния речник на В.И.Абаев абрекът е определен като беглец,извършил някакво престъпление.Счита се,че думата има ирански произход от апарак – бродяга,грабител,но по-късно загубва първоначалното си значение.В планинската част на Дагестан и в Чечня през 16-18в апараги се наричат свободните преселници,заемащи в общината междинно положение между пълноправните членове и робите.Една аварска пословица гласи – Дома на пришълеца е на края на селището - Апарагасул рукь росо рагиалда бугеб буго.Сред апарагите имало немалко спасяващи се от кръвна мъст. В чеченския език думата звучи като обург.В някои дагестански езици и грузински наречия има и други думи за абрек – качаг,пирали. В северозападен Кавказ думата звучи абрег и означава княз или дворянин изгонен от обществото за престъпление.Адигските и осетинските дворяни-абреки намирали убежище в Русия или Крим.В Дагестан преселилите се апараги биле защитени от преследване Кавказките планинци под думата абрек разбират също и човек дал обет да се лиши от човешки удобства,да бъде смел в боевете с врага.Срокът на този обет може да бъде различен – няколко години или до края на живота си.Тъй като абреки ставали планиници бягащи от вендета,самите те трябвало да мъстят или за да се крият от царската власт,те биле принудени да се откажат от всякаква връзка с роднините си. В руския език думата абрек попада от черкезкия/адигски/ по време на Кавказката война през 19в.По това време думата вече означавала разбойник,а за руснаците придобила смисъл на непокорен планинец.В речника на Даль от 1880г думата абрек има следното определение: "абрэк - отчаянный горец, давший срочный обет или зарок не щадить головы своей и драться неистово; также беглец, приставший для грабежа к первой шайке" В началото на 20в думата придобива нов смисъл – благороден разбойник от кавказките планиници.В съветско време термина се идеологизира и се определя като участник в антидържавно движение против Русия или СССР. Грузинският писател Чабуа Амирэджиби създава образ на благороден кавказки разбойник върху реални сведения за абрека Дата Туташхия и по неговия роман е направен филмът Берега. Корените на абречеството се намират в планинските обичаи характерни за Кавказ - военните младежки дружини,култа към война-джигит, вендетата и гостоприемството. Малките кавказки общини,техните съюзи и ханства формирали своите военни сили чрез народно опълчение.В основата на военните отряди лежали съюзи на неженени младежи – батирте,сехбат,сидар бахиру.Младежите живеели в общ дом-крепост - гъоркъо рукъ , гулала-хъали , сапехно и се занимавали с военни упражнения.Изпълнявали някои селскостопански дейности като коситба и строителни работи. Начело на военните сили в Дагестан и Чечня стояли изборни предводители наричани хан или шах - цевехъан , бикт-халел и др. При адигите до средата на 18в тази роля изпълнявали князе – пши,по-рядко уздените.Прерогатив на княза било да обявява война или мир,да събира дворянското опълчение и да организира военни походи,които могат да имат и отбранителен характер.Князете трябва да показват доблест,рицарско отношение,смелост.Стремеж на всички било достигането до образа на джигита побеждаващ във всички битки на чеченски – киант.Такива джигити можело да съсредоточат голяма временна власт в ръцете си.Известни са случаи,когато те подчинявали селските общини ставайки наследствени управители.Такъв произход имали рутулските бекове от Южен Дагестан.Често общините прогонвали такива издигнали се предводители. Друг елемент от абречеството е вендетата.Особено жестока била кръвната мъст при случаи на изнасилване и такава вражда се простирала върху целия род и можела да продължи поколения като тухумната вражда в даргинското с.Кадар ,която продължила 200 години. В планинския Дагестан и Чечня за да се предотврати взаимно изтребление било прието изселването на убиеца и негови те роднини извън общината,а тяхното пребиваване или заселване в други общини се регулирао от традиционното гостопримство на кавказките народи.Отношението на кавказци към разбойничеството е двойствено.От една страна в тези акции младежите показвали смелост и придобивали слава,от друга – разорението като следствие на набезите било осъждано.Такива фолклорни песни, осъждащи разбойничеството ,има записани при рутулците и други дагестански етноси. Съвременното абречество се оформя като реакция на руското овладяване на кавказките територии.Според някои то се явява професионално разбойничество от нов тип,характерен за посттрадиционните общества. Преорганизирането на планинските общества е започната от руските власти още в 18в. В 1777 е започнато строителството на Кавказката линия, представляваща верига от крепости,казашки селища,ограничаващи свободата на предвижване на планинците.На кавказците било забранено да свикват общинските опълчения и княжеските дружини.Князете се превърнали в служащо съсловие на руската държава.Постановленията от 1820-1850г лишават приелите руско поданство адигски князе от техните привилегии,включително и да събират данък от васалните им общества.За да се изхранват князете постъпвали на руска служба,основно военна.След края на Кавказката война селските опълчения биле разпуснати и много боеви кули разрушени.Мъжките съюзи се съхранили,но биле лишени от своите функции и представлявали подобие на клубове.Предводителите им трябвало да избират – руска служба или да станат престъпници. Руската власт прави опит да ограничи прилагането на вендета и да предаде случаите на тежки престъпления за разглеждане от Върховния пограничен съд на основата на руското законодателство.Вълненията на кабардинците принуждава властите да отстъпят тези дела на шариатските съдилища.,до 1822г когато бил създаден Кабардински временен съд.Съдебни преобразования биле извършени навсякъде,забранено било плащането на кръвнина,а изгнанието на убиеца било заменено с каторга.Случаите касаещи кръвна мъст се разглеждали от руските военни съдилища,виновните биле изселвани от Дагестан в арестантски роти и в далечни губернии за срок от 3 до 10 години.В 1911г след много протести заменили заточението в Сибир и други руски области със заточение в отдалечени дагестански окръзи ,а срокът на пребиваване бил увеличен до 20 години. В края на 18в била въведена билетна система .Влизането и излизането през Кавказката линия ставало с писмено разрешение,подобно на паспорт издадено от руските военни власти.На планинците било забранено приемането на безбилетни гости.Поощрявало се доносничеството.В прокламацията на наместника на Кавказ Ермолов се предписва: "Узденям и простому народу повелеваю, что при всякой встрече с изменниками действовать оружием и забыть глупое обыкновение не стрелять в князей, когда они стреляют". В предписанията на Кабардинския временен съд от 1847г се казва: "Если окажется, что кто-либо из кабардинцев будет держать у себя в гостях прибывших из-за Кубани, из-за Терека и из назрановцев (т. е. ингушей.- В. Б.), которые не явились к русскому начальству или не имеют билета, то подвергнется штрафованию по усмотрении вины его; а если будет передерживать подозрительных людей, абреков, то подвергнется строгому по законам русским взысканию" В тези времена се извършвали преселения на цели селища от труднодостъпните местности в равнинните около казашките селища.Така се появяват много селища в Кабардино-Балкария,Карачаево-Черкесия,Абхазия.Тези мерки първоначално омиротворили Северен Кавказ,но подготвили почвата за появяване на разбойничество.Много от действията на новопоявилите се абреки,като набези на руските земи се възприемали от планинците като продължение на миналите традиции.Така декласираните князе и военни предводители се превърнали в престъпници относно руската власт.От тези слоеве произлизат много абреки като кабардинския княз Тау-Султан Атажукин,Даниял –бек султан Елисуйски,Хаджи-Мурат Аварски,Мухамед Анзоров.Към 1910г действията на абреките се изместила към градовете и преселническите аули в равнините.Например В 1905-13г известният абрек Буба от лезгинското селище Икра с шайка от 20 човека обложил с вноска за своите операции представителите на рибната промишленост, богатите градинари и търговци. За отношението към абречеството на планинското население говори канонизирането на редица абреки,обявени за шейхове,чиито гробове станали обект на поклонение в Азербайджан,Дагестан,Чечня и Кабарда. Колонизацията на Северен Кавказ от Русия не способствала за прогресивно развитие.След завоеванието от чеченците и ингушите биле конфискувани земеделски масиви в полза на държавата и казачеството.Това заставило планинците да ползват под аренда земя от държавата.Появилите се безимотни селяни трудно намирали работа и промишлеността.В 1891г било издадено постановление забраняващо жителството в Грозни на всички чеченци и ингуши неработещи на държавна служба.Вайнахите биле изгонени от Грозни,Воздвиженско,Шато и Ведено.По постановлението от 14.05.1893г им било забранено да работят в промишлените предприятия.в Грозни. В това време се прославили като абреки Вара,Назир-абрек и Атабай Карачаевски,Иски който организирал нападение на грозненската крепост и убил адютанта на генерал Скобелев,Осман Мутуев,Мехки , Аюб , Зелимхан Гелдигенски,Саламбек Гараводжев.Основните методи за борба с абречеството биле наказателни операции,скъпоструващи и не винаги ефективни.През 1908 – 1913г властите биле принудени да държат в Кайтаго-Табасарански и Темирханшурински окръг значителни военни отряди и отряди на местната милиция. Към началото на ПСВ Кавказ отново бил омиротворен.След идването на власт на болшевиките в Кавказ се извършват няколко големи антисъветски въстания,но биле потушени.В Кавказ отново се заражда абреческото движение като съпротивление срещу властта Между двете руски революции абречеството се политаризирало и идеологизирало – някои се сближили с болшевиките,като шейх Али-Хаджи от даргинското село Акуша ,други – с мюсюлманските лидери.Нажмутдин от аварското селище Гоцо в периода 1921-25г с поддръжката на местните жители започнал антисъветска партизанска борба в Дагестан и Чечня.Банди се обявявали до началото на ВСВ и действали открито и с помощта на местното население,въпреки постоянното наличие на значителни военни отряди. В 1922г за борба с бандитизма в Дагестан и Чечено-Ингушетия било въведено военно положение и биле формирани отряди на селска милиция и части с особено предназначение – ЧОН. В 1926г била извършена операция по разоражаване на кавказците при която само в Дагестан биле иззети 60 хил. единици армейско оръжие. На съветската власт и биле нужни няколко десетилетия за да се справи с новите абреки – последния дагестански абрек бил убит 1969г,а последния в Кавказ – чеченеца Хасуха Магомадов бил убит през март 1976г. По време на чеченската война 1994-96г местното население натрупало отново големи количества оръжие.Известни са случаи когато жители на погранични дагестански селища разпродавали колхозното имущество и с парите си закупувало оръжие. Законните граждански и военни руски части днес усвояват някои методи на кавказкото разбойничество – разрушават селища,взимат заложници,взривяват пазари.Така абречеството продължава своето развитие в посттрадиционното планинско общество и се превръща в една от руско-съветските традиции в Северен Кавказ.
Източници: Владимир Бобровников. Абреки и государство. Культура насилия на Кавказе. Последние «самураи» Кавказа. Взлет и подавление абреческого движения. М.Мурлин .Зелимхан Гашмазукаев - отважный абрек-революционер

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

неделя, 23 януари 2011 г.

Заселването на различни етноси и разпространението на различни религии в Дагестан обуславя развитието на различни школи на приложното изкуство всяка със своите особености на техника и орнаментална култура.Основните центрове на дагестанското приложно изкуство са:Кубачи - ювелирни изделия и емайл,Гоцатль - ювелирни изделия,Балхар - керамика,Унцукуль - дърворезба и инкрустация с метал

Дагестански килими

В традиционното килимарство в Дагестан се срещат най-различни мотиви и изображения на растения,животни,човек,геометрически фигури.Изобразяването на хора и животни е свързано с древни култове и обряди и имало магически смисъл.Много от елементите имат конкретни названия яру бубу – маково цвете,гъед-звезда,гъил-ръка,кацин пац – кокоши следи, кIирер – вилообразни,хаш – кръст.Интересни са също и гладките килими наричани на лезгински – сумахи,а също и гам в мн.ч. - гамар,на аварски – давагини,на кумикски – думи,табасарански и лакски - паласи.Различните елементи при тях също имат свои имена – куълегар – замък,чапрасар – наклони, кIирер – куки , кIекер – петлета, цIапур - лапа.Моделите в широките полета се състоят от големи медальони с трапецовидна форма включващи различни геометрични елементи- триъгълник,кръст,ромб.

Аварски давагин

Кумикски дум

Друг вид гладки килими са чергите.
Чергите могат да се изготвят от коноп,памук,вълна и се използват за постилане на пода или при сушене на зърно и царевица.Тези черги се състояли от ритмично редуване на цветни полета с различна ширина,разположени хоризонтално или вертикално.Балхарските черги например са известни с вертикално разположение на полетата.Тези черги също имат национални названия : лезгинско – рух,табасаранско – бархал,аварско – турут,даргинско – чIанкIа ,кумикско – тюз.
Освен този вид черги има и такива с редуване на полета запълнени с различни орнаменти наричани хайма – на лезгински,кюмес – на табасарански,килим – на лакски,джугъарай – на кумикски.Много от елементите на чергите имат също свои наименования:ильме – поле,къарлыгач – лястовица,канзилер – стъпки,ятгъан – стълба.

Палас

Ногайските килими кийиз се различават с използването на различна техника за декориране – нанасяне на орнамент чрез цветен шнур и пристягане,при което се получава контурно изображение.

Ногайски кийиз

Аварски килими чибта

Posted Image

И един дагестански,който не знам точно от кой район е

Керамичното изкуство

Основни центрове на грънчарското производство в Дагестан се считат Балхар,Сулев-кент,Джули,Испик.
В епохата на средновековието 4-5 в в Дагестан се появява грънчарското колело.Образуват се центровете на керамичното изкуство,някои от които съхраняват архаичните особености на производството.Дагестанската керамика се подразделя на поливна и неполивна.Неполивната керамика е с по-ранен произход и нейни центрове се явяват лакското селище Балхар,табасаранското Джули,лезгинското Кахуль, и кумикското Эндери.
Изготвянето на съдове без грънчарско колело и с изпичане на огън ,традиционно се предпочитало в Кавказ.До средата на 20в по такъв начин се изготвяли съдовете в селището Кахуль.В глинената маса за устойчивост прибавяли дребни камъчета.Керамиката била примитивна,съдовете са с неправилна форма,а нарисуваните елементи напомнят древни скални рисунки.В 50-те години населението било преселено от планината в равнинната част и занаятът прекратил своето съществуване.
Друг център на керамичното изкуство е табасаранското село Джули.Съдовете се изготвяли за местно потребление – съдове за вода,маслобойки,чашки,купи.Керамиката има класически форми,наподобяващи амфори,а украсата е от вълнисти линии и концетрически кръгове,s – образни елементи.Орнамента се нанася чрез бяло или червено покритие /ангоб/,не с четка ,а с къс вълна.Изпичането извършвали на дърва и изделията придобиват розова кора,а сивите се считали за брак.В Джули с керамично изкуство се занимавали мъжете,но занаятът тук също изчезнал.
Най-самобитно и трайно се съхранили традициите на древното изкуство в Балхар.Още в началото на нашата ера там съществувало керамично производство.Изготвянето на глинени съдове ,започвайки от добиването на глина и свършвайки с изпичането на съдовете в Балхар се извършва само от жени.Техните съдове се отличават с изумителна орнаментална графика свързана с формата на съда.Балхарските съдове са с тънки стени и най-качествени в Кавказ.Основният рисунък се разполага на горната половина на съда,подчертавайки изпъкналата форма.Някои майсторки предпочитат геометричните фигури,строги и лаконични елементи,соларни знаци,,ромбове,но други предпочитат растителния орнамент .В Балхар е строго забранено участието на мъже в керамичното производство,вероятно произлизащо от матриархално време.Забранено било на мъжете дори да се докосват до грънчарското колело.Който нарушал това правило трябвало да угости шест човека от съответния дом,вероятно като жертвоприношение.Балхарското грънчарско колело се нарича жюлла.В Балхар се съхранил и друг древен ритуал – да се украсява пещта за изпичане чара с овнешки или кравешки череп с рога,за да е благополучно изпичането.По време на изпичането,което трае три денонощия се устройва ритуално пиршество с печени на жар овнешки глави.Считало се ,че пещта никога не трябва да е празна и затова след изпичането оставяли няколко бракувани съда.До средата на 20в съществували около 30 форми на балхарска керамика,много от тях изгубени .Съхранили се съд за вода - урша,кана-водолей – куннари,маслобойка – кучча.

Балхарска пещ - чара

Глинени играчки от Балхар

Съд за съхраняване на зърно или брашно

Кучча

Куннари

Дагестанска дърворезба
Дърворезбата е едно от най-древните занаятчийски производства в Дагестан.Богатото разнообразие от дървесни видове способства за приложението на дървесния материал в бита и архитектурата.
Голяма роля в дома на дагестанците играе опорния стълб,който има важно функционално значение,служейки като опора на основната греда на тавана.Освен тази функция стълбът има и защитна ,охраняваща функция в дома.При строителството на нов дом,стария стълб,свидетел на живота на много поколения,се пренасял в новя дом.Горната част на стълба е богато украсяван с дърворезба.При аварците преобладава едър геометричен орнамент/Гитатль/,при кубачинците – тънък,изящен, растителен ,при табасаранците – ленточен,като плетеница.
За да бъде покривната конструкция издържлива,напряко от стена до стена е поставена дебела дървена греда ,а тя за де не провисва се подпира по средата със стълб.Между стълба и гредата също се поставя по-тънко дърво - капител.Стълбът бил свещен символ на дома и рода.При аварците той се нарича стълб-корен - кьибил,а при грузинците – майка-стълб.При кумиките,в домовете ,където вече няма такъв стълб,мястото му все още се почита.При траур на това място,наричано орта-багана/среден стълб/,сяда най-близкия на умрелия от старшите родственици на жената.Кръвните враговете влизащи в жилището се стремили да разрушат стълба,обричайки целия род на унищожение.В Дагестан тези стълбове са представени в най-разнообразни форми.
Важен елемент на вътрешната архитектура е дървената стена ,отделяща жилищната част на дома от стопанската и служеща като оосновна опора на дома.
Публикувано изображение

При лакците зърнохранилището с форма на голям сандък наречен су също богато се украсявал с дърворезба.Неподвижните аварски хамбари цагур и кам са долепени до каменната стена на дома.Предната стена на цагура се явява дървената стена «цIулал рукъ».
зърнохранилище

Във всеки дом се намирал и диван за почетни лица,украсен с подлакътници във формата на рога.С резба се покривали лицевите страни на облегалката.
дървена врата
Публикувано изображение

Съществува оригинално изкуство,съединяващо дърворезбата и ювелирното изкуство – инкрустация с метал по дърво,характерна за Унцукуль.За нея се използва дрянова или кайсиева дървесина,тъй като лесно се обработва,приема нужната форма и задържа метала.Едно от откритията на унцукулския занаят е производството на декоративно пано с правоъгълна форма,на което са изобразени сюжети,напомнящи каменните кубачински релефи – животни,птици и такива с фантастичен характер.
учалтан - място за вилици
Публикувано изображение