Даргинското общество Сирх /Сирга,Сюрга/

Към 18 в. даргинците все още биле организирани в няколко общества и съюзи,а именно - Муйра,Гапш,Ганк,Сирх /Сирга,Сюрга /,Буркун-Дарго,Каба-Дарго,Ицари и най-силното от тях Акуша-Дарго.
Обществото Сирх представлява етническа група даргинци със самоназвание „сирх1яла” и се намира в границите на днешните Акушински и Дахадаевски район в Дагестан.От север граничело с Акуша –Дарго,на юг с Буркун-Дарго,на запад с Казикумухското ханство,а на изток с обществата от съюза Кайтаг-Дарго.Територията представлява високи и стръмни планини,като през нея преминава разклонение на хребета Кокма-Даг и определя южната граница на обществото.Друг хребет Салух-Даг служи за граница на Сирх с Акушинското общество.Тези хребети образуват помежду си дълбоки долини,характеризиращи се с терасовидни терени.

Поради липсата на ранни източници е много трудно да се определи кога е заселена територията на Сирх.Намерени са древни погребения в каменни камери,бронзови гривни и други украшения,а на участък край селището Аяцури са намерени и златни украшения.Всички тези археологически материали не са попаднали в ръцете на специалисти и не са анализирани.На изток от селището Урари е открит погребален комплекс,който се датира от археолозите 8 – 10 в.,а на запад от Урари се намира древно селище.

За етимологията и значението на наименованието „сирх1яла” съществуват различни предположения.Повечето го свързват с държавното образувание Зирихгеран,известно от източниците до 11 в.Народната етимология свързва названието „Сирх1я” с едно от условните названия за вълк от така наричания „ловен език”.

  За основаването на всяко селище се разказват различни предания,свързани с определени лица или местности.Селището Урари,носещо името на местността Ург1е се образувало от няколко родови селища.Главни родове биле Хулатта-кади,Багамма-кади,Омар-кади,Аллаи.За рода Ал-лайхъали се разказва,че при стълкновенията с другите родове винаги излизали победители поради многочисленността на мъжкото поколение.Поради това родът успявал да придобие най-качествените ливади и ниви.Преданията също разказват,че организирайки нападение на съседите нощно време ураринците слагали маски изобразяващи кучета и други животни.

В даргинският език думата ,която се използва за название на общество е «х1уреба»,която означава войска,опълчение.Дагестанските общества,вероятно възникнали в много ранна епоха,запазват дълго военно-демократична организация, при която всяко обединение от няколко селища сформира свой военен отряд и се разглежда като военно-политическа единица.

Наличието на много общества и феодални образования,намиращи се в противоборство главно за придобиване на земя и животни,определя стремежа към разположение на селището в непристъпна местност за по-голяма защитеност.Друг решаващ фактор  - малоземието ,определя избора за строителство на терени не представляващи стопанска ценност – стръмни склонове и скали.Всички селища в обществото Сирх са разположени върху каменни плити или по високите планински хребети. Също така повечето селища са разположени на южните склонове за по-качествено извършване на дейности като сушене на сено,заготовка на млечни продукти и др.

Селищата са разделени на два вида : ши/селище/ и маши /хутор /.През периода 11-14 в. се извършва преход от чисто родови селища,през териториално-родови до териториални селища от типа ши ,включващи повече родове.

Селищата се разделяли на квартали на териториален принцип,въпреки,че е възможно преди да са биле заселени от отделни родове.Като правило се делели на три квартала – горен,долен и централен.Обществен център се явявал площада – „кумаси,кумагьи”,разположен на по-широко и равно място,а по-късно роля на обществен център играе  и джамията.Гробищата винаги се разполагали в края на селището на слънчевата страна,което може би говори за предмюсюлмански остатъци на култа към слънцето.

Народните събрания на даргинските общества се свиквали и протичали на определено място,в околностите на главното селище или в близост до джамията.Избираните старшини /или старейшини / в различните общества носили различни наименования,но най -употребявани биле „кевхи” или „кади”. Кандидатите биле избирани сред представителите на два-три най-издигнати рода. Избраните кандидати биле длъжни да встъпят в длъжност,като в някои общества при отказ разрушавали дома и имуществото им. Второстепенни длъжности биле „карт”,”мангуш” /чауш / , „тургак”,”будун” или мула.Картите се избирали за една година,също от точно определени фамилии,като броят им се определя от големината на селището и стига до четири.Другите две длъжности – мангуш и тургак – се избирали по ред от всички семейства също за срок от една година.Те представлявали административни чиновници – съдебни пристави и полицейски и финансови агенти.Селските старшини съчетавали административните функции със съдебни,но компетенцията им била ограничена до малки имуществени спорове,докато при углавни и по-големи искове ,страните се обръщали към избрани от тях посредници.Картите представляват постоянни съдии,срещани също и под названието „шилахалатэ”,чиито постановления,взети под председателството на кадия,не се считали за окончателни.Проверката на техните решения била предоставена на други лица известни с името „джамаатхалатэ”” и избираеми като картите.В случай,че се открие грешка,тези подобни на касационните съдии ,свиквали общо  събрание,на което обявявали неправилните действия,определяли глоба и избирали нови длъжностни лица.

С образуването на териториално-родовите селища,количеството на старшините в селищата се увеличавало.Управители биле избирани от представители на най-силните родове според способностите,влиянието и репутацията им.Избирали се не непременно главите на родовете,а най-способните членове на рода,които да го представляват в общината.Управителите наблюдавали за реда в селищата,при необходимост свиквали събрание,влизали в отношения със съседните общества,изпълнявали съдебни функции.Като възнаграждение получавали част от събираните глоби и се ползвали с определени облекчения.Управителите също се грижели за наемането на овчари,строителство и ремонт на пътища , мостове,джамии,охрана на землените участъци,организиране на празниците и обрядите.

Други изпълнителни общински длъжности ,също избираеми биле челли,келми,мангуш.За дибир или мула се избирал за три години най-грамотния познавач на Корана сред възрастното поколение.Кадията се явявал народен съдия по шариата,религиозен лидер на обществото,но понякога се превръщал и в организатор на опълчение.

С присъединяването си към Русия,в обществото Сирх и останалите дагестански общества се назначавали юзбашии .Юзбашият бил от местното население,но се назначавал от наиб или по-късно от началника на съответния участък.Той се явявал главно административно лице в обществото,контролирал решенията на съда.Без подписа на юзбашията ,решенията на кадията и съдиите се считали за недействителни.

Мангушите се явяват помошници на старшините,а по-късно и на юзбашиите и оглавявали изпълнителите наричани в обществото Сирх чалли или келми.След присъединяването към Русия,те не биле избирани от събранието,а биле назначавани от юзбашият.Всички административни длъжностни лица биле освободени от данъци и биле защитени от адата.