Отделянето на Дагестан като обособена историческа област
продължава хилядолетия през които се оформя неговата главна особеност –
историческо единство на няколко групи родствени етноси,запазили различен език и
стопанско-културни особености.Тези културни различия и специализиране на
стопанските дейности не са довели до разпад и не са попречили на запазването на
единна историческа цялост .Осъзнаването на отделните общности се оформя на две
нива: принадлежност към единния мюсюлмански свят и принадлежност.към така
наречената „малка родина” или конкретно съюзно общество.
Археологическите находки в района на Североизточен Кавказ
от периода 3 в.пр.н.е. показват близост и еднотипност с тези от
Закавказието,Мала Азия,Сирия до Кюрдистан и Северна Палестина.обитавани от
уседнали земеделци ,усвоили бронза.Така наречената „Куро-Аракска раннобронзова
култура” се свързва от специалистите с древните хурити.Счита се ,че близки до
вече мъртвия хуритски език е древния урартски и може би съвременните
нахо-дагестански езици .Чрез различните методи на изучаване специалистите
езиковеди са стигнали до извода за съществуване на общодагестански праезик в
епохата на бронза около 3 в.пр.н.е.
От 2 в.пр.н.е. археологичните материали започват да
добиват различен местен характер,но към 1 в.пр.н.е. се наблюдава ново сближение
намерило израз в къснобронзовата „Каякентско-хорочевска култура”.Характерна
особеност на тази култура е липсата на уседнали селища,характерно за конните
народи и вероятно говори за влияние на скито-сарматската култура.Сложният
дагестански релеф способства за образуването на обособени стопански райони без
да се губи връзка със съседните райони.Това е довело до създаването на
многостранна и сложна единна система от взаимодействащи ,относително
самостоятелни териториални общества.Запазва се и народната памет за общ
произход изразена във фолклора и митологията
Даргинците са втория по численост дагестански народ след
аварците и се самоназовават „дарган,
дарганти, даргва”.
Територията,която заселяват даргинците е ограничена от реките Уллучай и Рубас на юг,на север от
долината на река Шура-озен,на запад от притока на р.Казикумско Койсу,водещ начало от планината
Шунудаг и вливащ се под селището Цухадар,наричан р.Акушинка ,а от даргинците
Дарго-хIерк.Към тази територия
трябва да се включи и Левашинското плато.
Изглед към планината Шунудаг
Лингвистите разграничават следните диалекти на даргинския
език:акушински /днес
литературен/,урахински,мекегински,цудахарски,муйрански,сиргински.Кубачински и
кайтагския от някои се считат за отделни езици,а от други се приемат като
диалекти на даргинския език.При това териториалното разделение на даргинските
общества не винаги съвпада с езикова диалектна близост.
Формирането на даргинците като отделен етнос вероятно е
започнало през ранния период на желязната епоха / 1 в. пр.н.е. / с постепенно
обособяване на жителите на района намиращ се на изток от басейна на
р.Казикумско Койсу и на север от водораздела на р. Уллучай и
Рубас.
Археологичните материали датирани от тази епоха не се различават особено
от тези в съседните територии.Писмените свидетелства също не дават достатъчно
определена информация.Страбон съобщава за 26 народа на запад от Каспийско море
със свой език и свои царе.Не става известно,кои точно са тези 26 народа и какъв
характер имала властта на техните царе.
Много изследователи от 19 в. правят опит да тълкуват
самоназванието на даргинците,но не винаги убедително.П.К.Усларов,смята че
значението на нарицателното „даргва” е неясно и се използва в названието на пет
политически обединения
:Акуша-Дарго,Каба-Дарго,Гамур-Дарго,Кайтаг-Дарго,Буркун-Дарго.Тези обединения
се състояли от по-малки подразделения ,наричани с думата хуреба,която означава
войска.Хуреба е арабска дума,която означава новодошли и може да се свърже с
доброволците „газии”,които в 10-11 в. формират отряди с цел разпространение на
исляма.В случая думата се използва за обозначаване на кое да е опълчение.Всяко обединение от селища,община
било способно да сформира военен отряд,което е характерно за всички дагестански
общества.Аварските общинни съюзи например се наричат „бо”,което също означава
войска,опълчение.Също така Усларов отбелязва,че думата „даргва” не определя
различна езикова група,а се отнася за общо название на определена територия и
може да се отнесе към думата „дарк” – вътрешност.
Така стигаме до извода ,че „дарго” е териториално
обединение на няколко „хуреба”.Съседите на даргинците ги наричат с различни
наименования: аварците - "ахкуша", "цIедех",кумиките - - "акьушалия",лакците
- "аадцши", "цIахар",
"хайдакул",”бартхии”/от старото име на с.Усиша- Бартху
/.Табасаринците наричат кайтагците -"жвюгъяр", а Кайтаг - -
"жвюгъя" и се предполага,че това е името на старо селище,от което са
останали развалини.
За произхода на названието Дарго съществува и друга
версия,свързана с древния град Таргу в долината на река Гамри-озен.Някои
иследователи смятат ,че глухата съгласна „т” е предхождана от „д” и тогава
„даргу” може да се свърже с иранското „дар-и-гун” – врата на хуните,подобно на
„дар-и - алан” – аланска врата.Тук може да се спомене,че по названието на този
град ,даргинците наричали феодално владение Хамри-Дарго.
Като етноним названието „даргинци” се споменава от Йоан
де Галонифонтибус в съчинението му "Libellus de notia orbis".от 1404 г,където той пише,че на север от
Дербент живеят грузинци,даргинци и лезгини.В дагестанските хроники ,като „Тарих
Дагестан”,”Дербент-наме” и в руската литература се употребяват, вместо
даргинци, термините акушинци,кайтаги,цудахарци.до присъединяването на Дагестан
към Руската империя.Вероятно това е свързано с протичането на политическо
раздробяване на територията на Дагестан след 15 век.
Расул Магомедов изказва и свое предположение за произхода
на названието даргинци.Той счита,че „дарго” произлиза от тюркския термин
„дугри”,който означава „справедлив” /тогру – правилен,справедлив/.В такъв
случай названието Акуша-Дарго може да се тълкува като Акуша Справедливи
,подобно на Новгород Велики.Може да се предположи ,че всички общества с общо
название Дарго,някога са гравитирали към към общ суперсъюз Акуша-Дарго.Пример
за използването на термина „дугри” е титула
присвояван на някои владетели на Авария като Уммахан Аварски,управлявал
края на 18 в.,който се наричал „дугри-нуцал”Също съществува висш социален слой
наричан „догрек-узден”.В андийските общества ,лицата с полицейски функции биле
наричани „доргъа-хьол”. В лакския език тази дума означава благороден,високонравствен,справедлив”.
Характерна отличителна черта на даргинския суперсъюз е
наличието на завършеност в правно отношение.Обществото имало определена
структура с добре организирана съдебна власт.Изработен бил и подробен кодекс
използван от петте общества.Етнографите са записали,че даргинското право е
разделено на общо и частно за всяко едно общество.Най-висш авторитет по
правните дела сред даргинците бил кадията познаващ шериата и съдебната власт,избрана на общо събрание на
представителите на обществата .Възможно е разработената правна система и правни
норми,да са впечатлявали и да са породили предпоставка за названието на тази
федерация от общества Дарго-Справедлив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар