Дагестанските съюзи на свободните общини 16 - 17 в. - 4

   В Среден Дагестан са разположени съюзите Акушински, Мекегински, Мугински, Цудахарски, Сюргински, Урахински (Каба-Дарго), Буркун-Дарго, Ицарински, Ганк, Гапш, Муйра, Шуркант, Каттаган, Ирчамулски, Каракайтаг, Хамур-Дарго.

  Акуша-Дарго граничело на север с Мехтулинското ханство, на северо-изток с Тарковското шамхалство, на юг със Сюргинския съюз /Сирх/, на изток с Каба-Дарго и Кайтагското уцмийство, на запад с Андалал и Казикумухското ханство.В Акушинския и Цудахарския съюзи живеели освен даргинци и лакци и аварци.Многолюдността на Акуша му позволявала да набира 17 хил. войни и да има известно политическо влияние.Властта се оглавявала, както и при други съюзи от наследствен кадия,като акушинският се считал за главен.

  Друг голям съюз бил Буркун-Дарго / Вуркун-Дарго / с главен град Ашта. В него влизали селищата  Кунки, Худуц, Амух, Анклух, Санди, Цирхе.В периода 17 – 18 в. Буркун-Дарго бил подвластен на казикумухските владетели.

  Главно селище на Сюргинския съюз към 18 в. било Ургали (Урари), а преди това Нахки.Този съюз бил многолюден,състоял се от 15 селища и дори имал амбиция да подчини Ицаринския съюз. Последния използвал помощта на кайтагския уцмий,но по-късно станал зависим от него.

  Урахинския съюз или Каба-Дарго включвал селищата Урахи, Долни Мулебки, Мургук, Дейбук и др.Названието „каба” се превежда като „отделен,без връзка”. Съюзът Ганк се състоял от 5 селища с център Уркарах, а до него съюзът Муйра включвал 7 селища.Център на съюза Гапш,състоящ се също от 7 селища, бил Киша.Съюзът Каракайтаг включвал 11 селища,Шуркент – 10, Каттаган – 5.

   Табасаранските съюзи биле следните: Девек-Елеми, Кераг, Суак, Кухрыг.Най-рано възникнал Дирическият съюз,включващ селищата Хив, Хоредж, Лака, Кандик, Арчуг, Цудук, Чувег и др. Съюзите биле образувани на териториален принцип и се управлявали от изборен старшина /кевхи/.

   Лезгинците от Самурската долина също биле организирани в пет съюза на селски общества.Водещ сред тях бил Ахты-пара 1,състоящ се от 12 селища Ахты. Клем, Хуля, Тра, Гогаз, Усур, Кака, Гдунг, Кочах, Мидфах, Сумугул и Хал. Ахты-пара 2 обединявал селищата Хнов, Борч, Гдым, Маза, Фий.В Рутулския съюз влизали 18 селища / Рутул, Хрюк, Зрых, Хулют, Киче, Кахул, Иче, Лукун, Ихрах, Кала, Амсар, Лучек, Шиназ, Чруш, Пилек, Уна, Кина и Хунук./ ,от които главно било Рутул.

  Дозкупаринският съюз включвал 9 селища – Джаба / център /, Балуджа, Джиг-Дхиг, Ихир, Пиркент, Ухул, Филидзах, Храх и Яжиг.Вторият съюз Дозкупара включвал селищата Микрах, Каракюра, Куруш, Мака и Каладжиг.Съюзите се управлявали от старшини и кадии.Селището Мискинджа било самостоятелно и в него определяща роля имало духовенството.

  Още в 14 в. възникнал Курахският общински съюз на река Курах-чай.В 15 в. той обединявал селищата Шимихюр, Гельхен, Анкар, Кочхюр, Штул.

На изток от него до реките Чирах-чай и Гюлгери-чай се намирал Кюра /Кура /.Курах и Кюра запазили независимост от Сефевидите до 16 в.Останалите съюзи като Агулски,Кошански,Ричински трябвало да отстояват независимостта си от казикумските владетели.

 

   Борбата за независимост на всички дагестански общински съюзи не винаги била успешна,но никога не се прекратявала.Тази борба намерила отзвук в обичайното право и различните „съглашения” между отделните общества и съюзи.

   В периода 16-17 в. Дагестан не представлявал единно държавно образование.До 40-те години на 17 в. на дагестанската територия функционирали 7 самостоятелни феодални владения :  Тюменско ханство, Казикумухско шамхалство, Аварско ханство, Кайтагско уцмийство, Табасаранско майсумство, Дербентско и Цахурско султанства.

  Средата на 17 в.  Казикумухското шамхалство се разпаднало и се образували нови владения : Мехтулинско и Казикумухско ханства, Ендирейско, Аксаевско и Костековско княжества, Бамматулинско владение.Тарковските управители получили титула шамхал и тяхното владение започнало да се нарича Тарковско шамхалство.В Табасаран се появило ново образование начело с кадия /Табасаранско кадийство /.В този период Кайтаг бил поделен от двата враждуващи уцмийски рода. – Долен и Горен Кайтаг.

   Всички тези владения се отличавали помежду си с количеството територия ,количеството и етническия състав на населението.В тях се задълбочавал процеса на развитие на феодалните отношения.