Това се случило отдавна,когато на земята живеели нартите ,сътворени от всесилния Тга след сътворяването на снежния връх Бешлом-Корт.Нартите биле силни хора-великани ,които живеели в подножието на планината в тясната долина на буйна река.Нартите се занимавали с нападения и грабежи на съседите си,но най-безпощадни биле към нартите-човекоядци и водели с тях безпощадна война.Страхували се единствено от великия Тга и ежедневно му принасяли жертва – по един нарт-човекоядец.Но ако в този ден нямали пленници,теглели жребий и жертвали един между тях.
Животът им бил тежък.Не притежавали животни,а Тга държал при себе си стада от овце.Хранели се с треви и корени,които търсели в долината,но недоволни от тази храна нартите-човекоядци започнали да се ядат помежду си.Още по-лош ставал животът им през зимата,когато Тга криел слънцето за да грее само него ,а нартите се криели в тъмни пещери и спели на голите камъни.Постепенно отношенията на нартите с Тга съсвсем се развалили и те започнали да протестират.
В самото подножие на Бешлом-Корт живеел нартът Созруко със своя син Курко. Често нартите се събирали при него и той им разказвал за величието на Тга и колко е страшен в гнева си.Много искал Курко да умилостиви Тга,дарявал му жертви и силно се молил да изпрати Тга благоденствие за нартите.Но нищо не се получавало.Когато отново нямало човекоядец,който да принесат в жертва,жребият посочил Курко.Курко се скрил в една пещера и изчакал докато престанат да го търсят.След товя излязал от своето убежище и започнал да изкачва планината за да намери Тга.В това време облаците се сгъстявали ,небето станало черно ,а вятърът силно свистял – Тга се готвел да накаже непокорните нарти,които пропуснали да му принесат жертва.Дълго се изкачвал Курко и накрая се добрал до снежните върхове.На остра скала той видял сребрист сокол,а над главата му прелетял орел.Такива животни за пръв път виждал – не са ли това овце ?– помислил си той.В скалите между снеговете се виждали няколко аула на еднооки великани,също създадени от Тга.
Продължил пътя си Курко и изведнъж изникнали седем големи сенки – на седем великана,които му препречили пътя.Щом един от тях отворел устата си да говори силен вятър засвистявал. Попитали го кой е какво дири в тяхното снежно царство.След като им отговорил,Курко ги попитал кои са те и така научил ,че това са синовете на Тга.Разказали му седемте великана за Тга – лицето му никой не евиждал,гривата му е космата,потледът – като мълния.Който посмее да го погледне в очите го спохожда смърт.Осмелил се Курко и се оплакал на великаните за тежкото положение на нартите от долината и им казал за какво е дошъл – да открадне овца и овен и един храст от Тга.На свой ред великаните споделили своята участ – заедно със своята майка Химих-нана ,майка на виелиците, са прогонени от Тга в тези ледове,когато в същото време на самия връх гори силен огън и на него се грее само Тга.Накрая седмината братя решили да помогнат на Курко в неговото начинание,но при условие че им даде нещо което те нямат.Затруднил се Курко ,какво би могъл да даде на синовете на великия Тга – само трева,корени,камъни,реки,смърт и болести имат нартите в долината.А и огъня не се понравил на братята – от него съвсем ще се стопят.Дълго мислил Курко и накрая се сетил,че може би на великаните ще се харесат девойките-нартки.Така и станало.Тръгнали към царството на Тга – първо снежните великани ,после и Курко тихо да не събудят Тга.
Най-после ледените поля свършили и пред погледа на Курко се открила дивна картина.На самия връх на планината стоял трон обгърнат от облаци.Горе от синьото небе сияело горещо слънце,а по полята пасели бели и сиви овце ,които били толкова много ,че Курко не можел да ги преброи.Край трона растели красиви храсти,а недалеко от тях се показвала хижа с плосък покрив,от който се извивал дим и миришело на печено месо.Седмината братя помолили Курко да побърза,защото слънцето е техния най-голям враг и скоро ще се разтопят.Курко изтръгнал един храст и го хвърлил надолу към долината.Две агнета играели весело край него хванал ги също ги хвърлил надолу,а синовете на Тга започнали да духат за да поддържат агънцата ,за да не се разбият на земята.Изведнъж Тга се разбудил,облаците около трона се разсеяли и се показало страшно лице.Курко паднал и престанал да диша.Погледнал Тга надолу през скалите и видял падащите агънца и храста.Обраха ме – започнал да вика той. Сега ще растат храсти на земята и ще се плодят животни и никой няма да ми принася жертва.Ела при мен Химих-нана,моя коварна жена,която ми роди седем измамни синове.Слушай Съда на Великия Тга.Отсега нататък дръзкият нарт,ще бъде прикован в земята на еднооките-нарти в пещера.Планински орел ,ще идва всеки ден и ще кълве с клюна си сърцето му.А ти,царице на виелиците,ще го пазиш.При теб,ще има вечен огън,никога не свършващи хляб и печено месо .Ти ще начертаеш около пещерата вълшебен кръг ,през който никой смъртен не ще може да премине.А вие мои лекомислени синове ще блестите като звезди високо на небето и ще ви нарекат Дардза-Конгиж – Синове на виелицата.
Химих-нана въздъхнала и Курко бил отнесен от вихъра в пещерата.
Много пъти се сменяли зимата и лятото,на земята се развъдили много овце и храсти и хората живеели сито и щастливо.А Курко и до днес стои прикован в пещерата на скалата Бешлом-Корт.Понякога той вика високо за да го чуят на земята – Имат ли хората овце и плодове? .А после ,като се убеди ,че има от всичко,задълго замълчава.Ето какви хора живеели някога и защо всички обичат нартите.
Прочетено в www.ingushetia.ru Приложение: снимки от elbrus04.hit.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар