Преди много години в Чечня живял известния със своята храброст Вюсу ,син на Тина.Той живеел в планините на най-високото място,наричано Върха където вие вълка.Вюсу имал шест братя и майка на име Селасат.
В друга местност ,наричана Кире ,живеели седем братя и една сестра.Един нарт-орстхоец* убил братята,смъкнал им кожите и отвел девойката за жена.Като легнал да спи и казал:Когато заспивам спа цяла неделя.Докато спя ми уший шуба от кожатана твоите братя.
Оплаквайки своите братя,девойката не знаела какво да прави и отишла при една веща жена – жер-бабе.След като чула нейната история,жената и разказала за Върха,където вие вълк,за братята ,които живеят там и Вюсу.Посъветвала девойката да каже на своя враг-нарт,че без косми от мустаците на Вюсу и без ножицата на Селасат не може да ушие шубата. А там братята ще убият орстхоеца.
Когато нартът-орстхоец се събудил девойката изпълнила заръката,той и повярвал и се отправил да търси Вюсу.`Когато наближил дома на Вюсу,на пост стоял най-младия от братята и по заръка на Вюсу той пропуснал орстхоеца ,като се правел,че не го забелязва.Когато започнал разговор с братята,новодошлия им разказал какво иска от тях.След като се посъветвали с майка си братята отговорили ,че сина и няма да има мустаци ,ако на всеки е позволено да ги скуби и ножиците отдавна ще са затъпели ,ако ги даваха на всеки,който ги поиска.Орстхоецът много се разсърдил и насрочил среща на Вюсу след седем дни на едно пасище,където ще спи.След това той се отправил в къщи,взел със себе си девойката,отишъл на пасището и и казал- да го събуди като минат седем дни.Вюсу не се стърпял да чака седем дни и тръгнал към уреченото място.Видял,че орстхоеца спи,казал на девойката да го събуди,когато и другия стане и легнал до тях също да спи.На седмия ден орстхоеца се събудил и щом видял Вюсу спокойно да спи до него,се уплашил и тръгнал да бяга.Девойката бързо разбудила Вюсу и той побягнал след него и с удари на меча Зилбухар го убил. Щом направил това,Вюсу казал на девойката да го събуди когато някой мине покрай тях и легнал пак да спи.След известно време на мястото пристигнал един черен като въглен човек и казал на девойката:Събуди ме когато оттук мине свадбен кортеж и легнал до тях да спи.Вюсу също се събудил видял новодошлия и казал на девойката да го събуди,когато буди и него.Минало известно време и по пътя се показал свадбения кортеж.Девойката бързо събудила черния човек.Той се втурнал срещу кортежа с изваден меч.Вюсу също се събудил.С удари на меча си унищожил всички от кортежа и взел невестата и нейната служанка.Черния човек бил много огорчен.Не със своята доблест отнех аз тази невеста.Сега тя е твоя – казал той на Вюсу.А Вюсу му отвърнал-Ти спеше до мен и аз те счетох за мой гост,за това исках да ти помогна.Но черния човек настоявал на своето.Така Вюсу си тръгнал за дома с невестата и нейната служанка и девойката.Невестата взел за себе си ,а девойката дал на по-младия си брат.
А след време оженил и останалите си братя и живели в съгласие дълго и щастливо.
Прочетено в www.borzik.moy.su
*нарт-орстхоец - Один из вариантов названия нартов в чеченском варианте общекавказского ге-роического эпоса — «нарт-орстхойцы» указывает лишь на географию их расселения — «нарты, живущие в предгорьях или в Черных горах». Орстхойцами (орстхой) первоначально чеченцы называли жителей предгорий, независимо от их племенного и этнического происхождения, от чеченского «арц/арс — предгорья, невысокие, лесистые горы»./Культура чеченского народа.Леча Илясов/
Приложение: снимки от stav.kp.ru и www.face.ru
Няма коментари:
Публикуване на коментар