За отношенията между кабардинци и Тарковското шамхалство 16-17 в.

 по А.М.Аджиев и Г.Гусейнов

Историческите хроники от 16-17 в. показват, че държавните интереси на кумикския Тарковски шамхал не се ограничават в пределите на Дагестан. Известно е съперничеството му с кабар-динските князе, при сблъсъците с които в 1566 г. в Кабарда загива шамхалът Будай, а в 1641 г. синът на Султан-Мут – Айдемир. Вероятно след това кримският хан, според думите на Евлия Челеби, назначил за кадия в крепостта Шад-Кермен на брега на р.Дженджек/Зеленчук/, произлизащият от кумиките Тухтар Хаджи-Али и с когото в крепостта се настанили сто млади войни кумики.

   В първата половина на 17 в. се оформя конфедерация от кумикски княжества, васални по отношение на Тарковското шамхалство, сред които е и владението на Султан-Мут, обхващащо долната част на Мичикич и Салатавски окръг, граничещи с областта Гумбет. Тук под долната част на Мичикич трябва да се разбира, отстъпената по-късно на фамилията Турлови територия обхващаща Чечен-Тала, Герменчук, Шали, Атага и др, селища, заселени по-късно с нахи.

   Към този период изследователите причисляват възникването на чеченските фолклорни песни илли. Характерно е, че в песните за назоваване на  кумикския етнос се използва думата„тарковски”, като например песните: "Иллио тарковском молодце казаке, сыне вдовы, Актоле, сыне Джумы", "Илли отарковском молодце и сыне вдовы" и "Илли о кабардинце Солсе, вдовьемсыне и тарковском молодце".

В песните Каспийско море се нарича Таркхойн хIорд / "Таркинское море"/, подобно на аварското му название „Анжи море”.

   Недалеч от чеченците, намиращи се в кумикската зона на влияние, се намира Кабарда и това предопределя съперничеството за влияние и владене на тези територии с Тарковското шамхалство. В кумикската народна песен /йыре/  "Об Ибаке и Зоруше", се говори за необходимост да се посетят чегемци /жителите на балкарското общество Чегем/ и да се определи кой ще бъде кабак-узден в Кабарда и ще събере налога от жителите. Възможно е в песента да се имат предвид граничните, западни кумикски райони и тяхната охрана. Героят от песента, Ибак, който предполагаемо е бил началник на пограничната стража, се връща с 40 дружинници, но загива в сражение, както се говори в песента на пограничния път, към народите и страните „Гелбакъ”, под което название специалистите разбират Горен Чирюрт. Зоруш, брат на Ибак, решава да отиде при  чегемци, да стане кабак-узден и да вземе дължимия налог. Според А.М.Аджиев, който анализира песента, майката на Ибак и Зоруш би могла да бъде гелбахска княгиня, чиито права се простирали до Кабарда. Според него, героите биха могли да бъдат кумики-брагунци, които се упоменават в някои варианти на песента, като този отселото Буглен.

   Според някои варианти на преданието за Султан-Мут, записани от Бакиханов, той първоначално пребивавал в Чир-Юрт/Гелбах/, а по-късно след знаменитата Караманска битка се преселил в Ендирей.Може би трябва да се отбележи също, че за да закрепи властта си Султан-Мут се жени за дъщерите на кабардинския княз Алхас Джиляхстанов и кайтагския уцмий.Друг интересен момент при анализирането на връзките на Ендиреевския владетел, е обстоятелството, че важна роля за успеха му да се отдели и придобие самостоятелно владение изиграл неговият възпитател /аталик/, сала-узденът от Гелбах, Беге.

Според Евлия Челеби в 1666 г. в средновековния град Татартуп, намиращ се на левия бряг на р.Терек срещу селището Елхотово се намират множество пазители, служители при гробница от кумикски произход.Гусейнов също обръща внимание на една скоро записана от Г.Оразаев в 1988 г. народна песен в която се пее следното:

"Болгъурлар, ессиз, Болгъур тав, Болгъур тав. 
Сенден бийик тав болмас. 
...Хан гюбе, сенден асил зат болмас! 
Болгъуртавну бийиклиги не болсун, - 
Сасыкъ гёзел деген эмгексиз 
Топурагъын алып тавгъа - тюзге атгъан сонг? 

Болгуров без владетеля, Болгур-гора, Болгур-гора. 
Тебя выше горы не будет. 
...Ханская кольчуга, тебя драгоценнее (благороднее) вещи не будет. 
Что с того, что Болгур-гора высока, если 
Хорьком называемая [существо], беззаботно 

Почву ее взяв, но гору-равнинуразбросала?"

Песента се датира към 16-17в., заради споменатата в нея станица Кюрдюковска , която е една от първите станици, основана от гребенските казаци. Оразаев я намира като арабографически запис в Хасавюрт.

Гусейнов локализира споменаваната в песента Болгур-планина /Болгъур тав/ в областта Пятигорье, представляваща наклонена равнина, сред която се издигат 18 планини,

В друга народна героическа кумикска песен се споменава наименованието Борагъан, в която за героя, жител на Аксай се говори следното:  "...Полностью всей Кабарды половины Ты с Борагъаном называемых областей, Ты, не примериваясьпоехав, добычу (жену) взял". Възможно е текстът на тази песен да се отнася за периода, когато брагунците са живеели в дадения район. Съществуват и други фолклорни кумикски песни, свързани с областите Кабарда, Карачай , Балкария.   и Бештау. В  тази област в периода 16-17 в. не живеели масово кабардинци. Според някои изследователи в този район Султан-Мут заселва брагунци край устието на р.Сунжа в 1619 г.