Култ към вълка

Мъжки съюзи и свързани с тях ритуали са познати почти при всички народи.Покровител на такъв съюз ,бог-войн,се почитал в образа на куче или вълк.Ето и няколко характеристики на вълка,довели до неговия култ.

Вълкът единствен сред животните се осмелява да излезе срещу по-силен противник.Недостигът на сила той заменя със смелост,ловкост,издържливост.Ако загуби двубоя,умира мълчаливо без да издаде звук,обръщайки лице към врага. Вълкът преди всичко е символ на свобода,самостоятелност

Във всяка схватка той се бие до победа или смърт .Вълкът е моногамен и сам възпитава потомството си.Той е символ на нравственост и преданост към семейството. 

Вълкът символизира  справедливост и честолюбие.Вълкът не допуска в обикновенни условия да обиди по-слаб от него.

Древните тюрки също почитали вълка.Вълчи зъби като талисмани носели и карачаевци.На детските люлки закачали вълчи нокти за прогонване на зли духове.Култта към вълка се отразил в нартския епос, в народната медицина и гадателните практики.Вождът на нартите Ерюзмек,останал без родители и бил откърмен от вълчица.

Според Гумильов авторите на китайските ръкописи считали понятията тюркски хан и вълк  за синоними .

При вайнахите вълкът е символ на застъпник.В чеченската митология вълкът спасява цялата Земя,когато човечеството потънало в грях и суеверие.Тогава Бог решил да унищожи всички,вълкът се застъпил и приел върху себе си всички мъки и страдания.Бог видял самоотверженността на вълка и пощадил хората.

В древните нахски легенди се разказва за кръвно или млечно родство с вълка.Нахите давали на децата си вълчи имена като Чаборз — медведь и волк

Борз — волк и поставяли на шията им вълчи амулети.Дори и днес при загубване или кражба на вещ понякога чеченците прибягват до магическия култ към вълка.Последна мярка към крадеца,ако не върне откраднатото е словесна закана за изгаряне на вълчо сухожилие.По убеждение,ако сухожилието наистина беде изгорено,крадецът ще изсъхне като мумия и ще умре. 

Грузинският цар от 5в Вахтанг носел прозвището Горгасал,което означава вълча глава и на златния му шлем бил изобразен вълк.Силно разпространен бил култа към вълка и при сванетите.

Сванетия се намира в северната част на Западна Грузия.Земо Сванети /Горна Сванетия/ се намира в долината на р.Ингури,а Квемо Сванети – Долна Сванетия – в долината на р.Цхенисцкали.Тя граничи с Рача-Лечхуми,Абхазия,Имерети,Карачай и Балкария.Самоназванието на сваните е lushnu, ед. mushwan /мушван/,а античните автори ги наричат мисимианци.

Бедни,горди и въоръжени до зъби,те се прославили с особена жестокост и презрение към смъртта.Все още се подчиняват на традиционните кръвни закони.

Историците предполагат,че в основата на обичая кръвна мъст лежи култа към вълка.Според етнографа Вера Бардавелидзе, тук вълка се счита за мистично животно и се отнасят към него,като към брат.Вярвали,че за убитито животно останалите вълци жестоко отмъщават на убиеца и цялото му семейство.

За сваните убийство на вълк е табу.Случайно нарушилия табуто,заставал пред убитото животно с непокрита глава и се извинявал..

По-късно тотема на сваните – вълкът,отстъпил място на св.Георги.
Сваните наричат бойната дружина вълча глутница – свимра.
Когато се роди дете веднага му окачат на шията  талисман от вълчи зъби.Вълците се считат за кучета на св.Георги и веднъж в годината им устройват пиршество.Нарича се празник на вълчите факли,защото на нивите се палят факли

Властителя на вълците – Мамбер можел по свое усмотрение да вързва вълчите гърла или да ги пуска срещу добитъка.Сваните използвали като шапки вълча кожа с опашката на вълка,но тъй като убийството му било табу тя била заменена.

Свани от 1860г

  

 Когато над Грузия напада външен враг,сваните забравят споровете и кръвната мъст.Сванските дружини свимри,конни и пеши,се събират бързо,а над главите им лети като знаме вълча кожа ,сякаш жив вълк се носи над тях и стряска врага.

 

Ето и едно видео