Кумиките са тюркски народ ,но има разногласия между учените да ли са наследници на тюркски племена кангари,ками,кимаки,агацири,живеещи в Прикаспийската равнина или кумиките се тюркизират в по-късен етап.От втората половина на 2в тюркоезични племена – хуни проникват в степните и предпланински райони на Прикаспието.Местните племена имали политически и икономически връзки с пришълците и междуплеменен език става тюркският.Също предците на кумиките имат взаимодействие и с кавказоезичното и ираноезичното население.В северо-източния кавказки регион към 4в се обосновават 13 тюркоезични племена включително и хуно-хазарски.Най-голямо влияние в етногенезиса на кумиките оказват хазарите и кипчаките.
В 14-15в в Дагестан най-голямата феодална държава било Шамхалството.То се простирало от р.Терек до Кайтаг.Резиденции биле Кумух и Тарки.Личната дружина на шамхала в Тарки се състояла от 50 конника. В Шамхалството живеели кумики,даргинци,лакци,агули,част от лезгинците,аварци.В Тарки и Ендирей живеели кумики,в Кумух – лакци.Между етносите съществувало разделение на труда – живеещите в равнината се занимавали със земеделие,а планинците с пасищно скотовъдство.Планинците можели да имат лична собственост парцел земя в равнината и така попадали под местната юрисдикция.
За произхода на термина шамхал има различни версии.Според едни сведения това название управителите на Дагестан получили от арабските халифи,а по други – от персийските царе.Според народните предания титула произхожда от името на първия управител Шахбал или от думата Шам – Сирия и селището Хал откъдето бил произходът на Шахбал.
В едно сведение се съобщава,че арабския пълководец Абу Муслим по молба на жителите на Кумух построил джамия в 777г и поставил за управител Шахбал.Освен това те присъединили арабския титул гази към названието на селището – Казикумух.Други сведения съобщават,че кумухските бекове водили ожесточени боеве срещу Абу Муслим,но претърпели поражение.Тези,които не искали да приемат мохамеданската вяра биле убивани.
Всички управители в Дагестан се подчинили на властта на Шахбал.Жителите на провинциите Хамры, Кюра, Куба, Гулечан, Курах, Ахты, Хнов, Рутул, Цахур, Кумук, Авар, Карах, Гидат, Тарки, Агран и Андри , биле задължени да му плащат данък,а в случай на война управителите на Кайтаг и Табасаран биле длъжни да предоставят своята войска.
Народни предания твърдят,че в джамията Бургъай се намира гробът на Шахбал.
Властта на шамхала била изборна,а също се избирал бъдещия наследник на шамхала носещ титула крым-шамхал и обикновенно бил носен от управителя на Буйнак.Званието на този управител се предоставяло на старшия в рода след шамхала.Народното предположение твърди,че този титул произлиза от кумикския израз ярым-шамхал,което означава половин шамхал.Крым-шамхалите често организирали интриги срещу шамхалите и понякога успявали да отнемат владенията от старшите братя.
Според Р.Г.Маршаев думата шамхал произлиза от шам – Сирия на лакски и хъул,хъал – афикс в лакския език,който се явява принадлежност на лицето към определен род.В този случай шамхал означава – произхождащ от Сирия.Х.М.Хашаев предполага,че думата крым-шамхал произлиза от думата хъириб – следващ /в балхарския диалект на лакския език./
Е.Н.Кушева иследва реда на наследяване на властта в шамхалството.Наследяването на властта не било по права линия и не било свързано с определен шамхалски удел.Шамхала се избирал от старшите членове на шамхалския род свързани с ралични феодални владения.Едновременно се избирал и крым-шамхал – бъдещия шамхал.Изборите се извършвали на събрание на «князей и мурз, и «лучших людей» всей Кумыкской земли».Церемонията се извършвала по традиция в Казикумух,в резиденцията на шамхала.Избрания шамхал подарявал на уздените коне,бикове,овце.
За огромните доходи постъпващи в шамхалската хазна свидетелства «Перечень доходов шамхалов», от който са известни 10 списъка В деветия списък се съобщава,че шамхала получава
"с джамаата и общества Карак 500 овец, с джамаата «Кусрух» 300 овец, а также за пользование пастбищной горой у Хосреха 1000 овец, с жителей общества Хебелал по овце с каждого дома через каждые четыре года, с общества Чамалал 500 овец, с Тиндиба - 20 быков, с «Арчуба» - 130 овец, с жителей Хунза - 700 баранов, 700 мачаров (мерок - авт.) зерна, 60 мачаров меда и 60 ослов; с жителей Андиба - 1 бык и кусок войлока, с жителей Кадара, «Херкеса», «Дергели» и Гандзануша - половина того, что наложено на джамаат «Хунза», с жителей общества Тумал - по лиси¬це с каждого дома в год выборов нового шамхала, с жителей Мичи-хича по 1 овце с каждого дома, с жителей Акуша и Усиша - 1200 овец, с жителей Цудахара - 50 быков, с жителей Унчукатля - 8 баранов, с жителей Сунбата - 50 овец за пользование пастбищной горой, с горы Цантаб - по 80 овец ежегодно; с села Мукарк - подать точно не указана; с джамаата Танты - 7 баранов, с жителей Кунди - 160 кайлов зерна, с Карашиба - 8 баранов, с Колоба - конь для погребения каждого умершего, с Курщбе – конь, кобыла, 30 овец; с села «Хулусма» – 130 овец, с села Кунаб - 5 баранов и 19 кайлов зерна, с Буркихана - по быку и по 2 ягненка, с Дайхара - 13 кусков холста, с горы Уркан-дама- 50 овец. "
"с джамаата и общества Карак 500 овец, с джамаата «Кусрух» 300 овец, а также за пользование пастбищной горой у Хосреха 1000 овец, с жителей общества Хебелал по овце с каждого дома через каждые четыре года, с общества Чамалал 500 овец, с Тиндиба - 20 быков, с «Арчуба» - 130 овец, с жителей Хунза - 700 баранов, 700 мачаров (мерок - авт.) зерна, 60 мачаров меда и 60 ослов; с жителей Андиба - 1 бык и кусок войлока, с жителей Кадара, «Херкеса», «Дергели» и Гандзануша - половина того, что наложено на джамаат «Хунза», с жителей общества Тумал - по лиси¬це с каждого дома в год выборов нового шамхала, с жителей Мичи-хича по 1 овце с каждого дома, с жителей Акуша и Усиша - 1200 овец, с жителей Цудахара - 50 быков, с жителей Унчукатля - 8 баранов, с жителей Сунбата - 50 овец за пользование пастбищной горой, с горы Цантаб - по 80 овец ежегодно; с села Мукарк - подать точно не указана; с джамаата Танты - 7 баранов, с жителей Кунди - 160 кайлов зерна, с Карашиба - 8 баранов, с Колоба - конь для погребения каждого умершего, с Курщбе – конь, кобыла, 30 овец; с села «Хулусма» – 130 овец, с села Кунаб - 5 баранов и 19 кайлов зерна, с Буркихана - по быку и по 2 ягненка, с Дайхара - 13 кусков холста, с горы Уркан-дама- 50 овец. "
Ежегодно шамхала получавал повече от 6000 овце,около 250 едър рогат добитък и около 20 бурки
Основен отрасъл в стопанството на кумиките било поливното земеделие с преобладаване на зърнените култури,градинарство,лозарство.Скотовъдството имало подчинен на нуждите на земеделието характер.До средата на 19в преобладават големите патриархални семейства,начело на които стоял най-възрастния мъж,който се разпорежда с цялото имущество.Младшите безпрекословно се подчиняват на старшите,жените – на мъжете.Дълго характерен за кумиките бил "тавчу уьй" – еднокамерен дом с огнище,разположено в центъра на стаята.
За улесняване на земеделския труд 2-3 семейства често се обединявали в "ортакъ" за колективен труд.При кумиките съществуват две форми:при едната заедно се извършвали всички сезонни дейности,а при другата само оранта.В останалите дейности също се практикувала взаимопомощ която се нарича"булкъа".Даргинци,аварци,лакци произвеждали за кумиките платове,дрехи,хладно оръжие,глинени и дървени посуда,продукти на животновъдството срещу жито.Кумикското зърно се реализирало и в пограничните руски градове.
Освен това през кумикската земя преминавали важни търговски пътища свързващи Запада и Изтока.Това спомогнало покрай търговията със зърно кумиките да заемат ключово място в търговските отношения между кавказките народи и Южна Русия.
Това е може би и причината кумикския език дълго време да бъде междуплеменен език.За да изучат езика планинците изпращали децата си за определен срок в кумикските села.По време на сватовство едно от добрите качества на кандидат-младоженеца било това ,че той знае кумикски език.В началото на 19в със специален указ Николай I заповядал изучаването на кумикски език в Ставрополските гимназии,в Моздокското,Кизлярското учебно заведение.Випускниците на тези училища се пращали при приставите като преводачи.
Дребностоковото производство и интензивната търговия не могли да доведат до образуване на силна централизирана държава.В началото на 17в властта на шамхалите над отделните образувания била вече слаба.За да я засилят те свиквали събрания и сключвали съюзи .Но това не спряло разпада на шамхалството.На негово място възникнали феодални владения като Ендиреевското,Аксаевското,Костекското,Тарковското шамхалство,Мехтулинското ханство и Кайтагското уцмийство.Образували се съюзи от общини,най-големия от които е Акуша-Дарго.
Първите контакти на кумиките с Русия в края на 16в са свързани с конфронтация,тъй като правителството на царя Феодор Иванович поддържал Кабарда в борбата им с шамхала за първенство в Северен Кавказ.В 1590г Русия изпраща две експедиции срещу шамхала,които биле съпроводени с опожаряване на аули,много жертви и разграбване на Тарки.
Кумикските шамхали започнали да се ориентират към северния съсед и в 1614г в Москва кумикско посланничество потвърдило съгласието на шамхала.: "служити во веки и прямити и ни к которым государям не приставати"
Тарковското шамхалство просъществувало до 1847г,когато рода на кумикските шамхали бил отведен в почетен плен в гр.Елизаветград днес Кировград.Границите на Теркска област съвпадали с предишните,а руските началници се опирали на управленската система официално наричана военно-народна,отчитайки местните обичаи.Само за периода 1894г-1900г от станция Хасавюрт към вътрешните губернии на Русия биле отправени 1млн 300хил.пуда зърно.
Била осъществена двустепенна реформа и преминаване на латинско писмо,а по-късно на кирилица.Народът, загубил традиционното арабско писмо ,се оказал отчужден от своята хилядолетна култура.Днес учените срещат големи проблеми за прочитането на огромно количество документи.Неразчетени остават около 5 хил. ръкописа и документи от 16-18в съхранявани в централния държавен архив,в архива на МИД ,в военно-историческия архив,в книгохранилищата на Дагестан,Грузия,Азербайджан,Татария,Крим,Осетия,Ставропол,Ростов,Астрахан,Турция,Иран.
Източници:
http://igpi.ru/bibl/igpi_publ/dag_cum/
Б.Г. Алиев, М.-С. Умаханов. Дагестан в XV–XVI вв. (Вопросы исторической географии) / ИИАЭ ДНЦ РАН. Махачкала, 2004. С. 30-63.
Няма коментари:
Публикуване на коментар