Ибн Руста съобщава,че за да могат аварите да изпълнят добре охранителната функция на северната граница на Сасанидската държава Хосров Ануширван предава на владетеля на Сарир крепостите Калял и Кумух.Съгласно Дербенд-наме шахът предварително ремонтирал крепостта Кумух и първоначално държал там управител от своите родственици.И така Хунзах получава названието Авар в 6в след преселението там на авари.
Съгласно съчинението от 10в Худуд ал-алам и друго от 11в на Абдалхай Гардизи Сарирската държава включвала земите в басейна на р.Сулак и горното течение на р.Самур,княжество Кайтаг,княжество Шандан/Чандар или джандар – даргинско название на кумиките/.Резиденцията на владетелите по това време била известна като Авар,а хазната се намирала в крепостта Кумух /Гъумек/.Крепостта Калял,намираща се на Лекетския път охранявала главния вход към страната от към Закавказието.със специални автономни права биле Кайтаг и Чандар с неговия религиозен център Дибгаши.
В 943г управителя на Хунзах наричали филаншах.Той бил християнин и го считали за потомък на знатен персиец избягал от арабите в 7в,определящ себе си като потомък на полководец от края на 6в победител на тюрките от партския род Мирхан – Бахрам Чубин .
Хазария лишила Сарирската държава от равнинните и територии тоест от обширни зимни пасища и по този начин и нанесла икономически загуби.По този начин двете държави стават врагове.
В 11в се споменава владетел на Сарир Токо ,а съшо и войнските титули,употребявани за командирите тархан и византийския батрак – патриций.Също в Истории сел. Аргвани се упоменава,че населението на Хунзах изповядва християнство,но управляващия елит бил от иудейска вяра.По време на анти-мюсюлманската кампания на грузинския цар Давид IV Строител /1089—1125/ приели участие и сарирци.Допуска се ,че след 1121г част от сарирското население се изселва в Източна Грузия.В края на 11 началото на 12в за кратко Хунзах е под мюсюлманското управление на Абумуслим,но след неговата смърт на престола се завръща отново старата династия със сасанидски традиции.
По време на Златната Орда група знатни хунзахци биле на служба при ТохтамишУправителите на редица дагестански селища носили златоодринския титул къарачи но се считали за произхождащи от рода на хунзахските ханове.Тъй като мюсюлманите се убедили ,че хунзахския елит имащ дълга държавническа традиция,трудно ще приеме новите религиозни и правови системи се решило това да става постепенно. В резултат смесили отделни шариатски норми с и древното местно право.Например по местния адет при случай на убийство всеки представител на пострадалия род можел да убие първия срещнат мъж или юноша от рода на убиеца.Това пораждало ответна мъст и по такъв начин убийствата продължавали до безкрай.Шариатът признава кръвната мъст ,но я ограничава само до най-близките родственици на убития и я прилага само върху действителния убиец.Да се въведе шаритската норма отведнъж не било възможно .Въвели следния обичай – за убийство на роднина на убиеца възлагали глоба 100 овце в полза на управителя тоест владетеля на Хунзах.
Към 1485г Кумухската държава имала 100хилядна войска,Табасаран – 60 хилядна,Кайтаг – 30хилядна,Аварската – само 20хилядна войска.
В архива на имам Шамил се съхранявала арабоезичен документ за разпределение на сферите на влияние,според която на казикумухския управител се полагала територията между р.Самур и Аварско Койсу,а на емира на Хунзах – територията между Аварско Койсу и Андийския хребет и планинските чеченци – киялал-обитаващи зад Шубут и Ункратль до Галгай.В началото на 17в там се преселва княз Карагиши от който произхожда хунзахска по произход фамилия Турлови.Турлов е чеченски вариант на аварското аристократично име Турурав.Тези хунзахци живеещи в труднодостъпното селище Мехельта започнали да управляват в Чечня.Знаменитото село Чеченаул било основано в местността Чечентал около някакви развалини от внука на Карагиши – Алибек.В руските документи земите на Турлови се наричали «Уварское владенье на Чечени». Потомците на Турлови и до днес живеят в Чечня.
За хунзахските скотовъдци и най-вече за отглеждащите овце много важен бил безопасния достъп през зимата на Терско-Сулакската равнина.За това владетелите биле готови да поддържат и неверниците руснаци – земеделци и рибари.В една записка се споменава,че още в 16в те съдействали на руснаците «как ставили Терский город» В 17в от княжествата Казикумух,Каракорейша и Хунзах на равнината се изселват князе със своите войни и приближени.Освен в Чечентал ,хунзахски князе се заселили и в долината на р.Сунжи.Причините биле две:да се запази контролът на пътя към вътрешен Дагестан и да се решат въпросите с аграрното пренаселване на Хунзахското плато.Амирхамза-нуцал създава няколко селища в долинатана р.Сунжа и дори премества столицата си там.При това хунзахските и казикумските князе също разпространявали мюсюлманството сред вайнахите .
Арабоезични документи споменават имената на децата на Амирхамза –нуцал – синовете Барти,Султан и дъщерите Айи-меседо, Китлилай и Шамай....Меседо – от аварски принцеса.
В записките на Евлия Челеби от 1647г се споменава страната на аварите,която се управлява от хан,кадия,началник на крепостния гарнизон – калантар или чаландар по аварски,писмоводител – мирза,чиновници- даруги и около 1000 дружинници- нукер.
От управлението на Дугри-нуцал са останали различни документи ,включително записки за търговски сделки извършени в присъствието на различни знатни лица ,в които се споменават най-разнобразни имена....дворяни: Андуник Огуз, Алисканди — син на Сулайман, Алибек, Искандер, Пирав, Абдуррахман, Токо, Исахан и Амирхан.Също и Султанхусейн, Омар, Атанас, Максут, Мирза, Амирали, Айтмар
Титула нуцал,който носели аварските управители в 15-19в произхожда от грузинската дума нацвал- наместник,староста.В ханския род се употребявали грузински имена К1ушк1ант1и (авар. К1уш-т1ант!и) «Константин», Ивана, Геворги «Георгий», Атанас «Афанасий» и Палисканди
тоест Алисканди.
Територията на Дагестан и в това число и Аварското нуцалство формално влизали в състава на Иран или Турция.В 17в когато Сефевидите провеждали активна политика в този район хунзахските управители се ориентирали към Русия,която владеела северокавказките степи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар