Лезгинска сватба

Лезгинска сватба
Първи ден
В първия ден музиканти се качват на покрива на дома и свирейки оповестяват началото на нова сватба.На лезгинските сватби свирят трима музиканти – двама със зурни и един с барабан. Част от мъжете от семейството и родственици колят бик и овце.Главите на заколените животни се забиват на колове на оградата.Вечерта се събира Съвет на родствениците - Гьили - гьилаб ,в който участва всеки длъжен да донесе т1арат1 Под израза т1арат1дик хьун може би се разбира родствениците ходещи под едно родово знаме. На съвета се разпределят задачите на всеки по време на сватбата.В някои селища от Самурската долина ритуалната сватбена храна е каши – пилаф от пшенични зърна,грах и месо.В дома на невестата се подготвя чеиза и ритуална халва -исит1а .За гостите се приготвя месна супа,в някои селища и пилаф.Енге вахар се наричат свидетелите на жениха от женски пол.Те охраняват запалена лампа до края на сватбата.Ако лампата угасне,това е лошо знамение и се очаква нещастие.Тази роля се изпълнява от сестрите или братовчедките,в краен случай етървите на младоженеца.По време на всички ритуали една от Енге вахар носи запалената лампа,а друга – огледало.На главата си носят буьшме от червен или жълт цвят.Обслужващия персонал се нарича Мехъерин кьилел - к1вачел алайбур.Избирали глава на сватбата - мехъерин кьил,управляващ танците – дем,който се нарича- чкавул, аравул, арачи, пкавул.Избирали също куриери - урак1алар, чав чук1урдайбур,които да известят родствениците от други селища,а също да ги обслужват по време на тържеството.В някои селища– Зизик,Корчаг управителят на сватбата се нарича хан и неговите помощници – ясавулар,наричани в селищата Нютюг,Экен - гъилибанар.Те се явявали свидетели на жениха.Управляващия в някои селища се нарича тамада.На лезгински т1ама означава предно място на колата,за този който ще управлява запрегнатите бикове.
Определяли готвача – кайвани,който ще готви основното блюдо – шурва,обикновено това бил мъж с кулинарни способности.Други готвачи - т1ап1ахъанар / от т1аб – пяна/ приготвят пилаф,долма,шишер.Също се определят миячи на посуда и други помощници.
В тази вечер не трябвало да се забрави нито един роднина,но ако това се случи,той не трябвало да участва в тържеството.При коленето на животните се гадае по техните вътрешности.Ако сърцето е без кръв,това означава че бракът ще бъде щастлив.Кожата на животните провесват на дървета или ги отделят за по-нататъшна обработка.Рогата на бика се поставят на една от гредите на покрива.
Втори ден
Сутринта рано родителите посещават родовото светилище или ако нямат такова – общепризнатия „пир”.Там се извършва жертвоприношение и се угощават всички срещнати.
Музикантите свирят Мехъер макьам или сад лагьай Пар дословно първи вик на сватбата,с което извещават за началото на тържеството и приканващо селяните вечерта на дем.
В дома на невестата се изпраща месо и други продукти договорени първоначално.
Пир – колективната трапеза започва на обед.В ранни времена сядали на пода върху постлани сумаги.Такива имало и на покрива на първия етаж аск1ан къавар ,а ако гостите са много разстилали сумаги и по поляните или близки домове.Около една постеля сядали шест човека.По средата слагали голямо блюдо чанахъ, ягьаг, ккур с шурва.До началот на 20в лъжици си носели гостите.На всеки човек се падали две парчета месо,някои ги поставяли между парчета хляб фан юкьва туна и си ги носели у дома.Ако позволявало материалното положение поднасяли и пилаф и долма.До ВСВ не поднасяли водка,само малко вино.След това танцували и се веселили.
Родствениците на жениха обикаляли всички домове ,където има девойки,с песни и танци ги канели на веселба.В древността при езическите храмове имало жрици,които изпълнявали и други функции например на професионални танцьорки.В с.Тагирджал до началото на 20в действали такива танцьорки,които на празненства декламирали,пели песни.Те се наричат мит1рифар.Всяко село има определено място за провеждането на дем.с кръгла площадка в центъра.На няколко места са поставени големи керамични гърнета с огън.Или върху поставка от три пръчки поставяли поставка и на нея голяма чаша ,в която запалвали огън.Вечерта открива аравулът,който танцува със сестра на жениха.Започва състезание между танцьорите.При лезгините във всички мероприятия жените и мъжете участват съвместно.Когато започва нова мелодия ,на площадката излизат първо жените,след тях към танца се присъединяват и мъжете.Между мъжете често възниквали спорове при избора на девойка.Аравулът избирал от всички претенденти кой ще танцува с девойката.
В определено време се появявали маскирани мъже като жени,девойки маскирани като мъже,а също и маскиран с маска на бик и бича кожа.Играели сред танцуващите,закачали се с тях.
Веселбата продължавала до полунощ.Към края танцувал бащата на жениха облечен в меча кожа.
Трети ден
Музикантите ,качени на покрива свирели ритуална мелодия Экуьнин ярар ,с която лезгините се обръщат към своите богове и молят за благословия.
В този ден се носели подаръците – хунча от жените - три хляба,халва,очистена кокошка и т1арат1 от мъжете - теле,агне.Процесия от 20-25 близки родственици основно от женски пол ,съпроводени от музиканти,няколко мъже се отправят към дома на невестата.Жените носят подноси със сладости и дрехите на невестата.Процесията оглавява юноша,носещ знамето на рода,което обикновено е червено.След него вървят други представители на близки родове със своите знамена.По пътя се изпълняват ритуални песни.Процесията може да се посрещне радушно с угощение или без такова – това се смята за нормално.Отначало процесията стои при входа на селото и стрелят с оръжие за да известят,че са пристигнали.Тамадата изпраща музикантите и група младежи да посрещне гостите.След това гостите влизат в двора на дома.В дома на невестата се гощават всички гости и роднини от други селища.
В този ден по обяд се извършва ритуал при който младоженецът отива в дома на чичо си или вуйчо си,облечен тържествено – със сватбена шапка,черкезка и кинжал.С голяма процесия и музика го изпращат до временния дом.Помощниците на тамадата също имали задача да охраняват жениха и носели специални пръчки.Единият от охраняващите трябва да има син,а другият е приятел на младоженеца.В минали времена било възможно похищение на жениха от негови съперници,които също желаели да се оженят за девойката.Също имало опасения от нападение на мъстители.Днес този обичай – пребиваването на младоженеца във временен дом е символичен.По желание на домакина ,в дома където е младоженеца също може да се организира дем.В някои селища невестата също се премества в дома на вуйчо си.
Четвърти ден
Преди тръгването за невестата се организира състезание по стрелба с оръжие Тергяг1ай мехъер,а също и конни надбягвания «Ччамар чукурун», «Ччамарар чукурун».В тях участвали и гостите стига да имат кон или да си доставят такъв на място .
Участниците обикновено биле около 20 и женихът задължително участвал.Победителят получавал подаръци , а коня украшения.Възможно е тези състезания да представляват разиграване на обичая крадене на невеста.Също това било възможност на участниците да се представят добре като потенциални женихи.
Пътя към дома на невестата се нарича Свасан к1валин рехъ.Около обяд някой от дома на невестата пристига в дома на младоженеца и носи варена овча глава,което е знак,че невестата е готова и може да се изпрати процесия за нея.Този куриер бил нагостен и даряван с подаръци.Определените предварително чархачияр стоели начело на процесията за невестата и имали за задача да решават всички проблеми възникнали по пътя.По правило те са двама и за да се отличават от другите на шията си слагали копринен шал или друга материя с червен цвят.Те и другите помощници на сватбата носят като подарък почерпка за тези,които изпълняват същите функции от страната на невестата.
В това време женихът и неговия кръг празнували във временния дом.Управляващия сватбата – хан,шагь повиквал всички родственици на жениха, да го поздравят за пристигането на невестата.Жените носели подноси – сини със сладости,а мъжете пари. Водещия сватбата можел да не се съгласи с предлаганата сума и да изиска повече.Всеки влизал в стаята с думите- Хан, вун сагьрай, ччамраз мубаракдай ихтияр авани? – Желая здраве на хана,разрешаваш ли ми да поздравя жениха?
Който веднъж влезел в стаята нямал право да излезе от нея.Късно вечерта младоженеца и свидетелите напускали веселбата.
Късно вечерта от стаята ,където била настанена невестата си тръгвали жените и приятелките и.С нея оставала само нейната наставница енге,която ръководила нейното поведение до предаването и на мъжа и.Женихът се връща в своя дом и свидетелите го изпращат до стаята на невестата и оставали пред вратата.Влизайки в стаята,поставяйки десния крак,поздравявал,след това поставял левия крак и сам си отговарял на поздрава.След това питал невестата : Тези стени се явяват наши свидетели.Кажи ,даде ли обещание да бъдеш моя жена ?
Свидетелите пред вратата окуражавали жениха да побърза и да изпълни съпружеския си дълг.След известно време той предавал на наставницата кърпата на девствеността на невестата.За тази кърпа наставницата получавала подарък и от двете майки.В знак на благопулучното развитие свидетелите стреляли във въздуха.Ако невестата се окаже ,че не е девствена ,женитбата се разваля и я отпращали обратно.Събирал се съвета на родствениците,за да търсят подходяща девойка в замяна на опозорената.
Пети ден
Пиршество на жениха - Ччамран мярекат(суварар)
Сутринта свидетелите изпращат жениха в неговия дом където го чака невестата и родителите му.Свидетелите строго охранявали жениха,защото все още съществувала опасност.Ловки участници в пиршеството се опитвали да откраднат шапката на младоженеца и ако успеели ,свидетелите трябва да я откупят от тях.Женихът по правило трябва да се държи срамежливо.Към обед гостите се разотивали,а младоженецът се чувствал свободен и никой нямал право да го похити и да иска откуп.На другата сутрин се събирали всички помагачи на сватбата за угощение ,на което прислужвала невестата,която по този начин се запознавала с близките родственици на мъжа си.


Източник druzya.com