В една своя статия руския историк Владимир Бобровник изследва един културен кавказки феномен – така нареченото абречество.По сведения на доревелюционни автори думата абрек означава изгонен от рода и семейството..Вероятно абреките биле бездомни и по тази причина им се налагало да крадат за да живеят.В етимилогичния речник на В.И.Абаев абрекът е определен като беглец,извършил някакво престъпление.Счита се,че думата има ирански произход от апарак – бродяга,грабител,но по-късно загубва първоначалното си значение.В планинската част на Дагестан и в Чечня през 16-18в апараги се наричат свободните преселници,заемащи в общината междинно положение между пълноправните членове и робите.Една аварска пословица гласи – Дома на пришълеца е на края на селището - Апарагасул рукь росо рагиалда бугеб буго.Сред апарагите имало немалко спасяващи се от кръвна мъст.
В чеченския език думата звучи като обург.В някои дагестански езици и грузински наречия има и други думи за абрек – качаг,пирали.
В северозападен Кавказ думата звучи абрег и означава княз или дворянин изгонен от обществото за престъпление.Адигските и осетинските дворяни-абреки намирали убежище в Русия или Крим.В Дагестан преселилите се апараги биле защитени от преследване
Кавказките планинци под думата абрек разбират също и човек дал обет да се лиши от човешки удобства,да бъде смел в боевете с врага.Срокът на този обет може да бъде различен – няколко години или до края на живота си.Тъй като абреки ставали планиници бягащи от вендета,самите те трябвало да мъстят или за да се крият от царската власт,те биле принудени да се откажат от всякаква връзка с роднините си.
В руския език думата абрек попада от черкезкия/адигски/ по време на Кавказката война през 19в.По това време думата вече означавала разбойник,а за руснаците придобила смисъл на непокорен планинец.В речника на Даль от 1880г думата абрек има следното определение:
"абрэк - отчаянный горец, давший срочный обет или зарок не щадить головы своей и драться неистово; также беглец, приставший для грабежа к первой шайке"
В началото на 20в думата придобива нов смисъл – благороден разбойник от кавказките планиници.В съветско време термина се идеологизира и се определя като участник в антидържавно движение против Русия или СССР.
Грузинският писател Чабуа Амирэджиби създава образ на благороден кавказки разбойник върху реални сведения за абрека Дата Туташхия и по неговия роман е направен филмът Берега.
Корените на абречеството се намират в планинските обичаи характерни за Кавказ - военните младежки дружини,култа към война-джигит, вендетата и гостоприемството.
Малките кавказки общини,техните съюзи и ханства формирали своите военни сили чрез народно опълчение.В основата на военните отряди лежали съюзи на неженени младежи – батирте,сехбат,сидар бахиру.Младежите живеели в общ дом-крепост - гъоркъо рукъ , гулала-хъали , сапехно и се занимавали с военни упражнения.Изпълнявали някои селскостопански дейности като коситба и строителни работи.
Начело на военните сили в Дагестан и Чечня стояли изборни предводители наричани хан или шах - цевехъан , бикт-халел и др.
При адигите до средата на 18в тази роля изпълнявали князе – пши,по-рядко уздените.Прерогатив на княза било да обявява война или мир,да събира дворянското опълчение и да организира военни походи,които могат да имат и отбранителен характер.Князете трябва да показват доблест,рицарско отношение,смелост.Стремеж на всички било достигането до образа на джигита побеждаващ във всички битки на чеченски – киант.Такива джигити можело да съсредоточат голяма временна власт в ръцете си.Известни са случаи,когато те подчинявали селските общини ставайки наследствени управители.Такъв произход имали рутулските бекове от Южен Дагестан.Често общините прогонвали такива издигнали се предводители.
Друг елемент от абречеството е вендетата.Особено жестока била кръвната мъст при случаи на изнасилване и такава вражда се простирала върху целия род и можела да продължи поколения като тухумната вражда в даргинското с.Кадар ,която продължила 200 години.
В планинския Дагестан и Чечня за да се предотврати взаимно изтребление било прието изселването на убиеца и негови те роднини извън общината,а тяхното пребиваване или заселване в други общини се регулирао от традиционното гостопримство на кавказките народи.Отношението на кавказци към разбойничеството е двойствено.От една страна в тези акции младежите показвали смелост и придобивали слава,от друга – разорението като следствие на набезите било осъждано.Такива фолклорни песни, осъждащи разбойничеството ,има записани при рутулците и други дагестански етноси.
Съвременното абречество се оформя като реакция на руското овладяване на кавказките територии.Според някои то се явява професионално разбойничество от нов тип,характерен за посттрадиционните общества.
Преорганизирането на планинските общества е започната от руските власти още в 18в. В 1777 е започнато строителството на Кавказката линия, представляваща верига от крепости,казашки селища,ограничаващи свободата на предвижване на планинците.На кавказците било забранено да свикват общинските опълчения и княжеските дружини.Князете се превърнали в служащо съсловие на руската държава.Постановленията от 1820-1850г лишават приелите руско поданство адигски князе от техните привилегии,включително и да събират данък от васалните им общества.За да се изхранват князете постъпвали на руска служба,основно военна.След края на Кавказката война селските опълчения биле разпуснати и много боеви кули разрушени.Мъжките съюзи се съхранили,но биле лишени от своите функции и представлявали подобие на клубове.Предводителите им трябвало да избират – руска служба или да станат престъпници.
Руската власт прави опит да ограничи прилагането на вендета и да предаде случаите на тежки престъпления за разглеждане от Върховния пограничен съд на основата на руското законодателство.Вълненията на кабардинците принуждава властите да отстъпят тези дела на шариатските съдилища.,до 1822г когато бил създаден Кабардински временен съд.Съдебни преобразования биле извършени навсякъде,забранено било плащането на кръвнина,а изгнанието на убиеца било заменено с каторга.Случаите касаещи кръвна мъст се разглеждали от руските военни съдилища,виновните биле изселвани от Дагестан в арестантски роти и в далечни губернии за срок от 3 до 10 години.В 1911г след много протести заменили заточението в Сибир и други руски области със заточение в отдалечени дагестански окръзи ,а срокът на пребиваване бил увеличен до 20 години.
В края на 18в била въведена билетна система .Влизането и излизането през Кавказката линия ставало с писмено разрешение,подобно на паспорт издадено от руските военни власти.На планинците било забранено приемането на безбилетни гости.Поощрявало се доносничеството.В прокламацията на наместника на Кавказ Ермолов се предписва:
"Узденям и простому народу повелеваю, что при всякой встрече с изменниками действовать оружием и забыть глупое обыкновение не стрелять в князей, когда они стреляют".
В предписанията на Кабардинския временен съд от 1847г се казва:
"Если окажется, что кто-либо из кабардинцев будет держать у себя в гостях прибывших из-за Кубани, из-за Терека и из назрановцев (т. е. ингушей.- В. Б.), которые не явились к русскому начальству или не имеют билета, то подвергнется штрафованию по усмотрении вины его; а если будет передерживать подозрительных людей, абреков, то подвергнется строгому по законам русским взысканию"
В тези времена се извършвали преселения на цели селища от труднодостъпните местности в равнинните около казашките селища.Така се появяват много селища в Кабардино-Балкария,Карачаево-Черкесия,Абхазия.Тези мерки първоначално омиротворили Северен Кавказ,но подготвили почвата за появяване на разбойничество.Много от действията на новопоявилите се абреки,като набези на руските земи се възприемали от планинците като продължение на миналите традиции.Така декласираните князе и военни предводители се превърнали в престъпници относно руската власт.От тези слоеве произлизат много абреки като кабардинския княз Тау-Султан Атажукин,Даниял –бек султан Елисуйски,Хаджи-Мурат Аварски,Мухамед Анзоров.Към 1910г действията на абреките се изместила към градовете и преселническите аули в равнините.Например В 1905-13г известният абрек Буба от лезгинското селище Икра с шайка от 20 човека обложил с вноска за своите операции представителите на рибната промишленост, богатите градинари и търговци. За отношението към абречеството на планинското население говори канонизирането на редица абреки,обявени за шейхове,чиито гробове станали обект на поклонение в Азербайджан,Дагестан,Чечня и Кабарда.
Колонизацията на Северен Кавказ от Русия не способствала за прогресивно развитие.След завоеванието от чеченците и ингушите биле конфискувани земеделски масиви в полза на държавата и казачеството.Това заставило планинците да ползват под аренда земя от държавата.Появилите се безимотни селяни трудно намирали работа и промишлеността.В 1891г било издадено постановление забраняващо жителството в Грозни на всички чеченци и ингуши неработещи на държавна служба.Вайнахите биле изгонени от Грозни,Воздвиженско,Шато и Ведено.По постановлението от 14.05.1893г им било забранено да работят в промишлените предприятия.в Грозни.
В това време се прославили като абреки Вара,Назир-абрек и Атабай Карачаевски,Иски който организирал нападение на грозненската крепост и убил адютанта на генерал Скобелев,Осман Мутуев,Мехки , Аюб , Зелимхан Гелдигенски,Саламбек Гараводжев.Основните методи за борба с абречеството биле наказателни операции,скъпоструващи и не винаги ефективни.През 1908 – 1913г властите биле принудени да държат в Кайтаго-Табасарански и Темирханшурински окръг значителни военни отряди и отряди на местната милиция.
Към началото на ПСВ Кавказ отново бил омиротворен.След идването на власт на болшевиките в Кавказ се извършват няколко големи антисъветски въстания,но биле потушени.В Кавказ отново се заражда абреческото движение като съпротивление срещу властта
Между двете руски революции абречеството се политаризирало и идеологизирало – някои се сближили с болшевиките,като шейх Али-Хаджи от даргинското село Акуша ,други – с мюсюлманските лидери.Нажмутдин от аварското селище Гоцо в периода 1921-25г с поддръжката на местните жители започнал антисъветска партизанска борба в Дагестан и Чечня.Банди се обявявали до началото на ВСВ и действали открито и с помощта на местното население,въпреки постоянното наличие на значителни военни отряди. В 1922г за борба с бандитизма в Дагестан и Чечено-Ингушетия било въведено военно положение и биле формирани отряди на селска милиция и части с особено предназначение – ЧОН. В 1926г била извършена операция по разоражаване на кавказците при която само в Дагестан биле иззети 60 хил. единици армейско оръжие.
На съветската власт и биле нужни няколко десетилетия за да се справи с новите абреки – последния дагестански абрек бил убит 1969г,а последния в Кавказ – чеченеца Хасуха Магомадов бил убит през март 1976г.
По време на чеченската война 1994-96г местното население натрупало отново големи количества оръжие.Известни са случаи когато жители на погранични дагестански селища разпродавали колхозното имущество и с парите си закупувало оръжие.
Законните граждански и военни руски части днес усвояват някои методи на кавказкото разбойничество – разрушават селища,взимат заложници,взривяват пазари.Така абречеството продължава своето развитие в посттрадиционното планинско общество и се превръща в една от руско-съветските традиции в Северен Кавказ. | | |
|
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар