Историята на дядо ми

Моят прадядо Иван бил опълченец.След Освобождението , когато турците се изселвали от България , успял да се обзаведе с много ниви – половин село.Имал много синове , та богатството след смъртта му се разпределило между тях.Дядо ми Крум също получил своя дял ниви.Имал и кръчма и лимонададжийница.Тях ги помня съвсем слабо от преди да се разрушат.Кръчмата беше стара едновремешна , не като по-сетнешните хоремази.Дядо ми имал странна , но доста успешна стратегия в живота – продавал по малко от нивите и изпивал парите в кръчмата със съселяните си.Защото народът много точно го е казал: От където дошло ,там пак отишло...За съжаление,негово и на съселяните, не успял да изпие всичко.Дошли комунистите на власт и национализирали каквото останало...
Сега този остатък ми го върнаха – демек реституция....Ама аз какво да ги правя тия ниви ? От дядо ми не станало фермер , от мен ли ? От мен даже и в Facebook не става фермер.Освен да продължа по завещаната от дядо ми стратегия.То и без туй не е останало много – колкото за последно сбогом преди да се отправя в отвъдното....Освен ,ако не ме хване нова национализация – пу-пу да не е уроки....За това трябва да бързам, така че да знаете: едни ниви , не тези на Пенчо Балкански , а други в с.Караново Новозагорско се продават ....Айде, и ще ви черпя една студена лимонада.

Приложение:Снимки от vezira-putuva.blogspot.com и pencho-balkanski.com