Дагестански тамги

Тамгата е родов фамилен знак,а също и печат използван от номадските народи в Евразия и от народи повлияни културно от тях.През Античността и Средновековието се срещат при сармати,алани,скити,монголи и тюркските народи.Днес най-разпространени са при адиги,абхазци,татари,карачаевци,балкарци,башкири,казахи,киргизи,ногайци и др.

Както кумиките ,така и останалите народи в Северен кавказ поставяли тамги на конете и добитъка си,на стълба или вратата на дома,върху посудата и други предмети за обозначаване на собствеността.Тамгата също служила и за герб на племето или рода и я изобразявали на военни,траурни и сватбени знамена,килимите и на надгробните надписи,а също и върху документи вместо подпис.

В науката са известни и изучени сарматските и по-късните тюркски -огузки и кипчакски тамги.Известни са монети с изображение на тамги на златоодрински,кримски и кавказки ханове в това число и на кумикски владетели.В документите на Посольский приказ са отбелязвани кавказките владетели и техните тамги,прекопирани от подарените и стигнали до Москва коне.Тези архивни материали са важен източник за изучаване на етногенезиса на кавказките народи.

 За пионер в изучаването на кавказките тамги се счита Д.Кантемир,който в 1722 г.прерисувал две тамги изсечени до вратата Киямат на крепостната стена на Дербент.В началото на 1790 г. академик П.С.Палас публикува 56 предимно кабардински тамги и съобщил 48 от фамилиите на притежателите им.Известни са монограмите публикувани от Клапрот от развалините на Маджар
В 1851 г става известно наличието на тамги при карачаевци.В 1875 г В.Прежецлавски издава рисунките на 26 тамги стоящи на най-добрите породи коне в Кавказ.В 1877 г. са издадени 113 кавказки тамги ,събрани от генерал А.П.Грамотин от които:кабардински 68,балкарски и дигорски 18 и 7 карачаевски.По-късно Е.Д.Фелецин събира 310 тамги с кабардински,абазински ,ногайски и карачаевски произход.В 1907 г. са издадени от Н.А.Караулов 22 тамги и съответните им фамилии.В 1909 излиза публикацията на Р.Н.Костанян на 342 тамги – 193 кабардински,54 карачаевски,33 кубанско-черкески,20 абазински,20 ногайски,12 балкарски, и 10 дигорски.

В 1929 г. немският етнограф Б.Плечке възпроизвежда кабардински тамги и 24 карачаевски дадени му от архитекта Плинатус.Кавказоведа етнограф Л.И.Лавров издава особено ценна колекция тамги в 1978 г  - 1384 на брой с с фамилна и етническата им принадлежност.

Във всички тези издания обаче липсва подробна информация за кумикските тамги.  

В арабските  исторически сведения се споменава тамгообразен знак ,принадлежащ на хазарския каган бродиран върху неговата шатра.Такъв знак ,описан като „крушевиден” се среща и на древнотюркски каменни надгробни паметници.Други източници наричат този знак „Алтын-топ” – „златна ябълка”.Известно е също ,че при своето движение с войската,хаганът е предвождан от конници ,носещи позлатен щит .Може да се предположи  ,че върху този щит също е изобразен този знак-тамга.Според други учени дагестанските шамхали,които имат хазарски и унгарски произход,също използват златна ябълка в държавната си символика и при избора на нов шамхал.

На надгробните паметници на кумикските владетели от 17 – 18 в. също  е изобразен подобен знак с капкообразна форма. Тынышпаев в „Материалы к истории киргиз-казакского народа”  споменава,че родовата тамга на рода Дулу представлява кръг,а   подродовете му имат следните тамги : Батбай – кръг с вписан кръст,Адбан – кръг с разклонение една черта,Суван/Чопан/ - кръг с две черти.

Фиг1.Тамги на кумикски родове и родове свързани с кумиките

 

За преки потомци на българите сред кумиките се считат борганите известни от периода на Тимур и неговите походи.Техен предводител бил Бораган /Буракан /,потомък на златоодринските ханове,който се свързва с мавзолея Борга-Каш и чийто роден град бил Татар-и Шехир или Джулат.Евлия Челеби се позовава на Татарханийе в твърдението си ,че този град е столица на дагестанските шамхали.

Рода Бораган,близък до рода на Гиреите ,в първата половине на 16 век поради смут в Крим за овладяване на ханския престол се преселва в Кавказ.По преданието на Таймазови един от представителите на Дома на кримските ханове Борахан с около 5 хил. привърженици се заселва първоначално с помощта на кумикските князе в селището Андреево ,а след раздора с Тарковския шамхал се преселва на мястото ,където река Сунжа се влива в Терек в аула Бора-Хан наричан от руснаците Бораган.Днес на левия бряг на река Сунжа в Гудермески район на Чеченската република съществува аул Брагуны

Тамгите във вид на двузъбци и тризъбци са добре представени в Дагестан в района на Буйнак,а също и в други райони на Северен Кавказ.В кумикското селище Кяхулай,подобна тричленна тамга,с която бележат колхозните коне наричат кахулай-тамга.Тризъбци се срещат и при други кавказки народи – адиги,казахи,башкири,ногайци и др.Много от учените смятат ,че двузъбците и тризъбците се явяват знак на царстващия род.Тъй като учените локализират столичния хунски град Вараджан в близост до Урцекското градище,възможно е намерените там двузъбци да са принадлежали на Алп-Илтивер или местен феодален род.Ногайците и кримските татари наричат тризъбеца ханска тамга.Родовата тамга на карачаевските князе Карабашеви и Урусбиеви също представлява тризъбец

Фиг.2.Знаци от керамиката на Урцекското градище по Мамаев

Други древни знаци намерени в Урцекското градище са кръст , свастика,една,две или три вертикални или хоризонтални черти.Такива знаци се срещат и на съдовете ,намерени в погребенията от Верхний Чирюрт и на съдовете от ранносредновековните дагестански градища - Эсгиюрт, Чакавуркент, Таргу

Важно е за анализа на различните тамги да се отбележи,че базовите тамги на основния род имат проста форма,но при делението на племена и кланове,отделилите се родове добавят допълнителен щрих към базовия или изменят положението на фигурата.По този начин чрез сходството на тамгите би могло да се проследят родствените родове и племена.

Например № 4 от кумикските тамги - фиг.1  има най-близък аналог при знаците от България - фиг.3 № 93 , тамгата на племето кайы фиг.1№ 5 – аналог при знаците от България -фиг.3№ 28,71,108

 

Фиг.3.Знаци от България по Триярски

Фиг.4.Карачаевски тамги

В бъдеще при по-дълбог анализ на кавказките тамги ще могат да се проследят етногенетическите връзки и отношения между народите от Кавказ и исторически свързаните с тях народи - унгарци,българи,татари,башкири и др.

Източник http://kumukia.ru

Още

Тамги карачаево-балкарских фамилий