Балкан и балкІан

 Терялся я в порыве сладких дум;
В глуши лесной, средь муромских пустыней
Встречал лихих Полканов и Добрыней,
И в вымыслах носился юный ум.

Босилеградския край се характеризира със сурова природа и планински релеф,а най-висок  е масивът Бясна Кобила.В седловината,която разделя Бясна Кобила от Стрешер ,близо да сградата на стар войнишки пост се е запазил правилен кръг с диаметър 20 крачки, подобен на фигурите от платото Наска.  В средата на кръга има малка дупка без трева,а вътре в кръга тревата е по-висока от тази в околните места.Според местните легенди ,в древни времена тук е имало хорище на самодиви.Гайдарят стоял в средата на кръга и докато свирел ,тъпчел с крака земята.Около него се вихрело кръшно самодивско хоро.

 Дълго време живеели тук самодивите. Къпели се и перели ризи в извора, Върла река и Вильоколщица, като играели по пълнолуние. Никому зло не правили, живеейки в мир с хора, зверове и птици. Денем ставали невидими... Така било, докато един овчар не решил да ги пропъди от това място, за да може спокойно да пасе овцете страхувайки се ,че самодивите могат да урочасат стадото му.Успял да убие един изнемощял вълк и го хвърлил в средата на хорището и не след дълго смрад на мърша се разнесла от там. Самодивите се ядосали, направили голяма вихрушка и като грабнали овчаря заедно със стадото му, захвърлили го и със страшна сила го блъснали в планината до село Плоча, та я пробили. Самодивите напуснали самодивското си хорище завинаги, защото то вече било омърсено. Отишли и се заселили на Бабина поляна, където си направили ново хорище, само че по-малко от старото... http://www.desant.net

~~~

Синът на Марс - Диомед, известен с избухливия си нрав, управлявал земите зад Портите. Там, в блатата на своите земи, той развъждал бойни коне и кобили. Конете били диви, а кобилите свирепи и всички хора треперели при тяхно­то приближаване, защото те бясно се носили из цялата страна и причинявали огромни загуби, като убивали всеки попаднал на пътя им, а отгледаното от тях потомство ставало все по-диво и жестоко.

- Излови тези кобили и прекрати злите им дела - проз­вучала заповед към Херкулес. - Иди и спаси тази далечна земя и онези, които живеят на нея.

- Абдер - извикал Херкулес, призовавайки своя прия­тел, когото много обичал и който винаги го следвал в странстванията му. - Ела и ми помогни да се справя с тази задача. Абдер дошъл, застанал до приятеля си и заедно с него пристъ­пил към изпълнение на задачата. Внимателно, като обмисляли всяка крачка, двамата приятели следвали конете по поляните и блатата на тази местност. Накрая те подгонили плодовитите Диви кобили по полето, където те нямало как да се скрият.

Херкулес ги хванал, препънал краката им и издал радостен победен вик.

Главозамаян от своята смелост, той решил, че е под дос­тойнството му сам да охранява и управлява конете по Пътя към Диомед. Затова извикал своя приятел и му казал:

- Абдер, върви и изведи тези коне отвъд Портите, - а самият той обърнал гръб на приятеля си и гордо тръгнал нап­ред.

Абдер обаче бил слаб и уплашен от тази задача. Той не успял да удържи кобилите - нито да ги върже, нито да преми­не с тях през Портите, следвайки приятеля си. Конете се нах­върлили върху Абдер, стъпкали го до смърт с копитата си и избягали в още по-диви места из земите на Диомед.

Разбит от мъка, унижен и разочарован от себе си, но помъдрял, Херкулес се върнал към своята задача. Той отново следвал кобилите от едно място на друго, оставяйки своя за­гинал приятел. Той отново хванал конете и сам ги превел пред Портите. Но Абдер бил мъртъв. http://anhira.bogatstvo.info/

~~~

Невидима е за нас връзката между легендите от миналото ,създадени от други хора,но живеещи пак по същите места по които крачим и ние.И само загадъчните имена на поточета,върхове и поляни ни нашепват спомени от миналото,от чиито Порти изкачат ту полкани - песоглавци или пък кентаври,ту самодиви,ту диви коне,ту смели херои и богатири.А не са ли Портите ,онези планински проходи зад които живеят тъй непознати и страшни народи,където отглеждат своите диви коне ? И само изкочила дума от някъде забравен текст разбулва скрити в езика ни тайни.Като името на една планина наричана кобила и то бясна.А в лезгинския език кон се нарича с думата балкІан.В същото време в аварския език думата балкан означава мърша,а глаголът балкáнах/ине означава да побеснея ,да осверипея,да изпадна в ярост.Вруските притчи пък с името Полкан се нарича богатир,който се изобразява или като получовек с кучешка глава /песоглавец/ или като полу-човек полу-кон.Кое от двете ? - миналото отново забулва тайните си в сива мъгла...