Първи казашки заселници в Северен Кавказ 16-17 в.

Първите руски заселници в Северен Кавказ са новгородските ушкуйници и рязянските казаци.Към 14 в. към бреговете на р.Терек се появяват ушкуйниците  през  Каспийско море ,проникват в устието на реката .Нагоре по течението и те извършвали нападения на мирните жители,крадели жени,женели се за тях и се заселвали по брега на Терек.

В началото на 16 в. този маршрут повтарят и рязанските казаци,чието преселение е свързано с присъединяването на Рязанското княжество към Московската държава в 1520 г.Рязанските казаци живеели по бреговете на Дон и Волга в областта наречена Червленный Яр,където служели като стража и охрана.През втората половина на 16 в. в Северен Кавказ вече съществували няколко свободни казашки селища на рязански и донски казаци ,получили името гребенски казаци.Казашкото разселение обхващало района между реките Терек и Сунжа.Чрез устието на р.Терек се осъществявала връзка с Каспийско море и р.Волга,а също оттук минавал керванния път от Персия за Москва и за Грузия.Реките биле богати на риба, горите пълни с дивеч и имало пустеещи земи.

Гребенските казаци влизали в най-различни отношения с местните кавказки народи.В средата на 16 в. в делтата на р.Терек възниква и така нареченото Теркско низовско казачество.То се формирало от разнородни групи от разорени бегълци от руски и кавказки произход.В 1559 г. те се споменават за първи път при овладяването на селището Тюмен или Терколте,разположено на един от ръкавите на Терек.

Във втората половина на 16 в. На р.Волга са построени редица градове-крепости ,като Самара /1586/ , Царицин /1588/ , Саратов /1590 /.Това води до превръщане на волжките казаци в „служилые”Тези обаче ,които нежелалели да служат на царската власт се заселвали в казашките селища на Яик и Терек.Особено мащабно било заселването след 1576 г. ,когато биле разрушени много казашки селища и трима донски атамани напуснали тези места.Едни тръгнали с атаман Ермак и търговците Строганови,други с атаман Нечай стигнали Яик и положили началото на Уралското казачество,трети – с атаман Андрей Шадра се заселили на Терек в градчето наречено на името на атамана „Андреевский острог”.

Терско-гребенските казаци не  съобщавали своята 

численост на властите,поради това е трудно  да се определи местата и размерът на първите заселвания.Предводителят на вайнахското общество 

Ших-Мурза Окоцки в 1588 г. съобщава ,че с него служат 500 теркски казаци, а турският паша Осман уверявал,че в 1583 г.

на Терек го нападат 1000 казаци.

Едновремено със заселване на свободни казаци,в Северен Кавказ периодично се появяват и служащи казаци.В 1562 г. тъстът на Иван Грозни,кабардинският княз Темрюк Идаров изисква от Москва помощ и при него е изпратен воеводата Г.С.Плещеев с отряд от 500 стрелци и пет атамана с казаци също 500 на брой.С тяхна помощ Темрюк подчинява друг

кабардински княз Пшеапшоко Кайтукин и му налага данък.

През септември 1565 г. Темрюк изисква помощ и са 

изпратени два отряда служащи казаци възглавявани от воеводите И.Дашков и Д.Ржевски.Отново разгромяват владенията на княз Пшеапшоко Кайтукин.

В 1588 г. в устието на Терек е построен град-крепост Терки ,в който са изпратени две хил. стрелци водени от

 А.И.Хворостинин и 800 казаци.Тези казаци носели 

задължителна царска служба,биле пеши и биле използвани 

от руското правителство като вспомагателна сила във 

военните акции в Северен Кавказ.Изпълнявали своята 

служба срещу парично и продоволствено заплащане и както и стрелците се подчинявали на воеводата.Често в документите

 от това време стрелците и казаците се споменават с общото название „государевых ратных людей”.Често руската администрация се обръща към свободните казаци с молби за участие в руските акции.

Висш орган на властта в казашката войска било събранието /круг/,на което се решавали всички важни въпроси,отношенията с руската администрация и със севернокавказките владетели.Събранието изпращало посланници с писма и молби,занимавало се със съдопроизводство,регулирало стопанския живот.На събранието избирали войскови атаман,обикновенно един от  атаманите на отделните селища с най-голям авторитет.По време на поход се избирал и походен атаман,който имал неограничени правомощия.Второто лице в йерархията бил есаулът. Отделните казашките селища също се управлявали от събрание,което решавало различни въпроси и избирало атаман и есаул.Обикновенно казашките селища носели имената на своите първооснователи или на атаманите си.От документите от 17 в. са известни сведения за терско-гребенските селища  Леонтьев, Шадрин, Курдюков, Уразов, Аристов, Гладков, Кирьянов, Потапов, Оскин, Яковлев, Андреев, Куклин, Лопоногов, Кондратьев, Симонов.В памет на най-почитаните атамани кръщавали и местности като Сарафанников Яр, Леонтьев Юрт.

Появата на свободни казашки селища в Северен Кавказ в

 16 в съвпада с активизирането на руската политика в този район.След превземането на Казан и Астрахан ,руската държава се разширява до Каспийско море и започва да установява връзки с кавказките владетели.Но това  изостря отношенията на Русия с Турция и Иран.По това време Русия се превръща в централизирана държава с все по-растяща роля в  международната политика.В този период в Северен Кавказ съществували малки феодални владения,враждуващи помежду си.Това пораждало апетитите на Кримското ханство и Турция за овладяването на Северен Кавказ и Астрахан.Съпротивлявайки се на тези опити,някои от кавказките владетели се обръщали за помощ към Русия.

Строейки първите руски градове-крепости в Северен Кавказ,руската администрация започва и контакти със свободните казаци ,заселили се по реките Терек и Сунжа.Терско-гребенските казаци биле опитни войни и в кавалерията и пехотата и добре се ориентирали в местността.Под техен контрол се оказват важни търговски и стратегически пътища ,като линията Темрюк-Пятигорье-Эльхотово-Терки-Дербент.

Във втората половина на 16 в. започва сближаване на

 терското казачество с Русия.Отначало руската 

администрация използвала свободните казаци  за определени задачи ,като съпровождане на посолства,охрана на превози,

в строителството на градовете-крепости и в някои походи.В замяна получавали парично и продоволствено заплащане.

Такива задачи свободните казаци изпълнявали само когато 

това не нарушавало техния интерес .Често казаците 

отказвали изпълнението на някои задачи и с цел да повишат цената си.

В 1651 г. бил построен Сунжанский острог,който бил 

защитен от природни прегради.Градът имал 

военно-стратегическо и търговско значение и в неговата

 охрана участвали и терски казаци.Самите терски казашки 

селища окръжавали руската крепост и по този

 начин се превръщали в надежна преграда.

Така се създала първата укрепена линия между 

устията на Терек и Сунжа.Река Терек се превръща в 

официална руска граница,по левия бряг на която се 

простирала редица от казашки селища,а град Терки става 

стратегически пункт от тази линия.

Укрепването на Русия в Северен Кавказ довежда до недоволството на Иран и Тарковския шамхал.Октомври 1651 г. иранският шах изпраща към руската крепост войска с участието и на шамхала.Към отбранителите на крепостта се присъединил и кабардинския княз Муцал Черкаски,а казашките селища преграждат пътя на неприятеля.След две седмици обсада и неуспешни опити за щтурм иранската войска се оттегля,като подлага на унищожение казашките селища,което влиза в историята като „Къзълбашкото разорение”.Жителите на Сунженский острог го напущат и се връщат в Терки.Русия изпраща допълнителни военни сили включително и с „огненным боем”.Близо десет от терско-гребенските селища останали невъзстановени, а много от казаците загинали или биле отведени в плен.

През 1656 г. терските казаци взимат участие във войната с Швеция при превземането на няколко крепости в Ливония и показват качествата на казашката конница.

В 1633 г. Малката Ногайска орда,бидейки васал на Кримското ханство, извършва редица нападения по руската граница.В 1636 Г. Русия организира военен поход срещу ордата ,в който взимат участие с конни отряди  кабардинци и терски казаци.Кабардинци и казаци взимат участие и в отбраната на град Черкаск на р.Дон ,обсаден от кримския хан в 1645 г. 

По време на въстанието на Степан Разин част от терските казаци се присъединяват към него,останалата част остава лоялна към руската държава.В 1671 г. отново кабардинци и терски казаци взимат участие в освобождаването на Астрахан.В периода 1677 – 1682 г. терските казаци участват при отблъсването на кримски войски при различни акции.

В края на 17 в. Русия периодично подпомага казашките селища с продоволствие и пари.За една година казаците получавали по три рубли и два фунта барут атаманът и по две рубли и един фунт барут редовите казаци.Постепенно свободното терско казачество се превръща в съставна част от руската армия.Дълго време отношенията между двете страни биле като между равноправни субекти.