Традиционни календарни системи при севернокавказките етноси

Древните годишни календари се състоят от стопански и ритуални цикли.Възникнало и знание ,позволяващо да се определя времето,по природни явления,а също и за наблюдение на Слънцето и други небесни обекти.Възникват календари на основата на положението на Слънцето през годишния цикъл,на основата на лунните фази и смесени календарни системи

Народите от Северен Кавказ също извършвали наблюдение на Слънцето чрез своеобразни обсерватории на планински върхове и скали.Засичали появяването му над известна точка от местността в определено време и  извършвали молитва към него.

За ликвидиране на несъответствията на лунната и слънчевата година измисляли собствени календарни методи.В карачаевския календар годината имала 354 дена и се състояла от 12 месеца по 29 дни,в кабардинския календар месеците се състояли от 30 дни,в осетинския календар съществували допълнителни дни по подобие на високосната година.Най-често годината се състояла от 12 месеца,а имената на месеците следвала описание на природни явления и стопански дейности или имена на традиционни божества.

След приемането и на християнския календар се получава сливане на различни календарни системи и се ползвали едновременно два годишни кръга – единият започва през март,а другият през  декември.Има свидетелства за съществуването на подобие на летопис при осетинците в помещенията за жертвоприношения.Летоброенето се водело по време на жътва,било много ограничено ,при което не можели да определят собствената си възраст.По-значими събития отбелязвали на парчета дърво,които пазели в определени места.През определено време,осетинците посещавали тези места за припомняне на събитието.При такава система на летоброене,времето между жертвоприношенията става мярка за измерване на времето.

Използват се и периоди от по няколко години във връзка със завършване на даден процес.Срокът за давност за разглеждане на дадено събитие бил не по-малко от 10 години.Например при адигите носенето на траур за кръвен роднина продължавало три години,а по аталичество* – седем години.Овчарите биле наемани за 5 или 7 години.

Севернокавказките народи познавали и 12 годишния и 60 годишния животински цикъл.Карачаевци и балкарци го наричат ногайски,което говори ,че те се запознават с него от този етнос.

Предполага се,че народния лезгински календар съществува още 2-1 хил. преди н.е.Годината се деляла на четири периода – сезони,а те на по-малки части 7 или 8 .Това е частично възстановен лезгински календар от иследователите .Р.Шихсаидов, С.С.Агаширинов, А.Мирзабегов, Ф.А.Бадалов

ЗУЛ(есен) - 91 дни

Зулун къар(22 .09- 6 .10) - 15 дни

Тумар(7 .10 – 21.10) - 15 дни

ЦIиг(зулун)(22.10 – 5.11) - 15 дни

Ригъ(6 .11- 13.11) - 8 дни
ЧIим(14.11 - 21 .11) - 8 дни
Хиб(зулун)(22 .11 - 6 .12) - 15 дни
Аязар(7 .12 - 21 .12) - 15 дни

Кьуьд(Зима) - 90(91) дни
Рагъ элкьведай къар (дни на слънцестоенето)(22 .12 - 5 .01) - 15 дни
ХъуьтIуьн къар(6 .01 - 20 .01) - 15 дни
ЦIиг(хъуьтIуьн)(21 .01- 4.02) - 15 дни
Чиш(5 .02 - 19 .02) - 15 дни
Хиб(хъуьтIуьн)(20 .02 - 6 .03) - 15-16 дни
Кьуьгъвер(7 .03 - 14 .03) - 8 дни
Гунзарар - чиладин къар-цIурар(15 .03 - 21 .03) - 7 дни

ГАТФАР(пролет) - 92 дни
Яр(22 .03 - 5 .04) - 15 дни
Алкъвар(талкъвар)(6 .04 - 10 .04) - 5 дни
Элхен(гелхен)(11.04 - 15 .04) - 5дни
Ттуругун(турукIун, урукун)(16 .04 - 22 .04) - 7 дни
ЦIиг(гатфарин)(23 .04 - 7 .05) - 15 дни
Тумар(8 .05 - 22 .05) - 15 дни
ЧIим(13 .05 - 6 .06) - 15 дни
Ригъ(Ракъар)(7 .06 - 21 .06) - 15 дни

ГАД(лято) - 92 дни
Рагъ элкьведай къар (дни на слънцестоението)(22 .06 - 6 .07) - 15 дни
Гатун къар(7 .07 - 21 .07) - 15 дни
ЦIиг(гатун)(22 .07 - 5 .08) - 15 дни
Гвенар(6 .08 - 10 .08) - 5 дни
Йигарар(11 .08 - 16 .08) - 5 дни
ПешхуртI(16 .08 - 22 .08) - 7 дни
Кьуьгъвер(гатун)(23 .08 - 6 .09) - 15 дни
Гатун яр(7 .09 - 21 .09) - 15 дни

Тези малки времеви отрязъци имали свой характер – температура,валежи,земеделски дейности.Въпросът с кавказките селскостопански календари все още не е изучен напълно.Много от названията досега не са разтълкувани на основата на съвременния лезгински език като например алкьвар-далкьвар, элхен-гелхен, урукIун-турукIун и др.В годишния цикъл са включени и традиционните лезгински празници Яран сувар – Нова година, Сифте ргал – празник на първата бразда, Сифте цуьл – празник на първия сноп, Цуькверин сувар – празник на цветята, Кlару – празник на черешата,Гуду – обряд за викане на дъжд,Алапехъ – обряд за викане на слънцето

За чеченския календар събира информация от старците,познавачи на традициите и от книги А.Юсупов.Според народните предания чеченците имат два календара – голям и малък.Големият календар се нарича «Айран шоIар» или «Айран исс цIекхлонийн шариIатан шоIар» - натрупване на години на бога на вечното време Айра или деветерен вечно цикличен календар.Друго название на календара е Рузма от Ра Азама

Легендите обясняват,че Тiиерры ,Върховният бог Ра,имал внучки Латта, Аза, Бетта, Мисар, Роша, ХIай, Нарта, Спата, Пати и Иркап от сина си Ма.От внучката Аза и човек на име Фовка произлизат всички хора.

Деветте ери се управляват от слънцето,луната и седем планети.

«Маьлха Аза» Слънце – 2400 лунни години

Бетта – Луна – 2400 год

Мисар – Марс – 2400

Рош – Меркурий – 2400

Хiай – Нептун – 2400

Нарта – Уран – 2400

Пати – Плутон – 3600

Сатав – Сатурн – 2520

Иркапи – Юпитер – 2080

Последната ера,чеченците считат за враждебна и бедна,тя също се нарича Саьхьара

 Според Зеламха Исаев чеченския годишен календар е следният:

Кхолламан бутт – месец на Новата година

Балабоссаран бутт – месец на мъката,което означава,че в последната сряда на този месец от небето се спуща беда,която носи страдание на всеки на когото се яви.

Мовладан бутт – месец на възхвалата.На 12-то число на този месец се родил Мохамед и в негова чест,хората четат възхваление.

Оханан бутт – месец на оранта.Чеченците в миналото орели един път в годината,този месец съответства на април

Хьуьнаркъовсаран бутт – месец на проявата на доблест.За специален изпит всеки младеж се готвел цяла година,провеждайки тренировки.Ако издържи изпита ,му присъждали званието джигит – или  къонаха

Зухра-седан – месец на Зухра или Венера

ЧIирехкаран бутт – месец,в който се забранява отмъщението

Турс-седан бутт – месец на съзряване на плодовете.Появяването на звездата Турс-седан е знак,че плодовете са узрели

Мархийн бутт – месец на постите

Эсаран бутт – месец на сланата

Лахьан бутт – месец за приготвяне на месна зимнина

ГIурбан или Хьаьждаран бутт – в този месец от 10 до 12 число се коли 6 месечно агне или за 7 човека се коли рогат добитък по-стар от 2 години и месото се раздава на бедните.В този месец тези ,които имат възможност трябва да отидат на поклонение в Мека.Бедните са освободени от това задължение.

Б.Далгат записва следните имена на годишните месеци:

1   -«Наджиганцхой – бутт – месец на най-хладното време  

2   -«Мархи – бутт              –   месец на  поста
3   -«Биэкерги  – бутт          – месец на кукувицата 
4   -«Тушоли –бутт             – месец на богинята на плодородието Тушоли    
5   -«Сели- бутт                   – месец на бога на гърма и мълниите Села  
6   -«Мангал –бутт              – месец на коситбата
7   -«Мятцели –бутт            – месец на бога на земеделието Мятцели                                         
8   -«Мяцкали бутт              – месец на бога Мяцкали
9   -«Тау –бутт                     – месец на тревата
10  -«Ардари-бутт               – месец на вършитбата                                                    
11  -«ЭрхIи –бутт                – месец на оплождане на овцете

12 -«Огой- бутт                  – месец когато колят добитъка

За познаването на месопотамски календарни системи при кавказците ни говори и карачаево-балкарски нартски епос.В него се разказва за праотецът-ковач Дебет ,който имал 19 сина.Числото 19 може би има връзка 19 годишния цикъл на Метон,който се използвал в еврейският слънчев календар.

Интересен момент също е и подобното название на Върховният бог у чеченците – и у балкарците – Тейри /Тангра/.Според преданията знакът на Тейри представлявал равностранен кръст,наричан Къач на балкарски и съществували хора облечени в бели дрехи,които носели на гърдите си къач.Те биле учени,наричали се бабас,притежавали книги,живеели в дом наречен килиса,където се извършвали молитви.Преданията говорят,че такива килиси имало във всяко общество,но най-голямата се намирала в местността Зылгы.

*аталичество - обичай на отдаване за възпитание на дете в друго семейство,при което между двете семейства се пораждат връзки подобни и по-силни от кръвното роднинство

Източници:

Рузма - чеченский календарь Зеламха Исаев

Далгат Б. Первобытная религия чеченцев

Ильхам Гаджимурадов.Лезгинский праздник Яран Сувар – отголосок древнейшего аграрного культа 

Древняя религия балкарцев и карачаевцев Хусей Бичиев